Решение № 3435 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12387/2019 г.

Решение № 3435 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12387/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С Решение № 1153/30.05.2019 г., постановено по административно дело № 37/2019 г., Пловдивският административен съд е: 1) отменил Ревизионен акт (РА) № 16001618001415-091-001 от 02.10.2018 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП - П., поправен с Ревизионни актове за поправка № П-16001618176351-003-001 от 04.10.2018 г. и № П-16001618178472-003-001 от 11.10.2018 г., в частта му, с която са установени задължения за задължителни осигурителни вноски за фонд "Държавно обществено осигуряване" (ДОО), за "Допълнително задължително пенсионно осигуряване за универсален пенсионен фонд" (ДЗПО-УПФ) и за здравно осигуряване (ЗО) на П. К. за периода от м. януари 2012 г. до м. ноември 2012 г. включително, както и лихвите за тях; 2) отхвърлил жалбата на П. К. срещу същия ревизионен акт от 02.10.2018 г., поправен с посочените ревизионни актове от 04.10.2018 г. и от 11.10.2018 г., в останалата й част, касаеща установени задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за периода м. декември 2012 г., както и за 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г.; 3) осъдил Национална агенция за приходите, Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - П. при ЦУ на НАП, да заплати на П. К. сумата от 75 лв., съставляваща направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно с уважената част от жалбата; 4) осъдил П. К. да заплати на Национална агенция за приходите, Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – П., сумата от 540.35 лв., съставляваща дължимо съобразно с отхвърлената част от жалбата юрисконсултско възнаграждение. С Решение № 1732 от 13.08.2019 г. в изпълнение на Разпореждане от 31.07.2019 г. на председателя на VІ отделение на Върховния административен съд е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1153/30.05.2019 г., постановено по административно дело № 37/2019 г., като са посочени конкретните размери на осигурителните вноски и лихвите за съответните периоди, за които се отменя РА и съответно се отхвърля жалбата против него. Така постановените решения са оспорени частично с касационни жалби от директора на Дирекция ОДОП - П. при ЦУ на НАП. Първото решение е оспорено в частта му, в която РА е отменен. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предложения първо от АПК - нарушение на материалния закон, касаторът претендира следното: 1) да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, с която процесният ревизионен акт е отменен; 2) да се потвърди ревизионният акт за установени задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за периода м. януари – м. ноември 2012 г.; 3) да се присъди в полза на Дирекция ОДОП - П. юрисконсултско възнаграждение в размер на 325 лв. за всяка инстанция, определено по реда на Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и сторените разноски за държавна такса в размер на 10. 76 лв. Решението за поправка на очевидна фактическа грешка се оспорва също в частта му, в която е допусната такава в отменителния диспозитив на Решение № 1153/30.05.2019 г., постановено по административно дело № 37/2019 г. Твърди се от касатора, че установените с РА размери на задълженията са различни от тези, посочени в решението. Според него съдът не е съобразил, че задълженията с РА са установени за периода м. април – м. декември 2012 г., а с решението актът не се отменя в частта му на установените задължения за м. декември 2012 г. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт в оспорената му част. Решение № 1153/30.05.2019 г. на Пловдивския административен съд, постановено по административно дело № 37/2019 г., е обжалвано с касационна жалба и от П. К., подадена чрез адв. Асадурян, в частта му, отхвърляща жалбата му против РА. С доводи за допуснати от съда съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК се претендира: 1) неговата отмяна в оспорената част, и 2) присъждане на сторените разноски. Във връзка с постановеното решение за поправка на очевидна фактическа грешка с допълнителна писмена молба от 20.08.2019 г. касаторът е заявил, че желае касационната му жалба да се счита подадена против двете съдебни решения в частта им, в която е отхвърлена жалбата му. Ответникът по касационните жалби на директора на Дирекция ОДОП – П. при ЦУ на НАП - П. К. от [населено място], не изразява становище по тях. Ответникът по касационната жалба на П. К. – директорът на Дирекция ОДОП - П. при ЦУ на НАП, я оспорва чрез процесуалния си представител юрк. Стоянова по съображения, изложени в писмено становище, и иска: 1) да бъде оставено в сила първоинстанционното решение в обжалваната му от Костадинов част; 2) присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в размер на 690 лв., както и на разноските за държавна такса в размер на 15.80 лв. (10.76 лв. + 5. 04 лв. по втората касационна жалба). Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационните жалби за процесуално допустими като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспорените части от решението са неблагоприятни, срещу подлежащи на касационно оспорване съдебни актове. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационните жалби на директора на Дирекция ОДОП – П. при ЦУ на НАП за основателни, а касационната жалба на П. К. за частично основателна, поради следните съображения: Оспорените съдебни решения са валидни и допустими. Решение № 1153/30.05.2019 г. по административно дело № 37/2019 г. на Пловдивския административен съд е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е бил РА 16001618001415-091-001/02.10.2018 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП - П., поправен с Ревизионни актове за поправка № П-16001618176351-003-001/04.10.2018 г. и № П-16001618178472-003-001/11.10.2018 г., потвърден с Решение № 720 от 17.12.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" в частта му, в която на ревизираното лице са установени задължения за задължителни осигурителни вноски за периода 2012 г. – 2016 г. в общ размер 5 250. 63 лв. (главница) и 1 904. 52 лв. (лихва) на основание чл. 124 а вр. чл. 122, ал. 2 ДОПК с оглед констатирано в ревизията обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи. Правилно съдът е приел, че РА и актовете за поправката му са издадени от компетентни органи по приходите в съответствие с чл. 119, ал. 2 ДОПК след възложено от компетентен орган по приходите ревизионно производство, определен от териториалния директор с негова Заповед № РД-09-1 от 03.01.2017 г., Приложение № 1, т. 5. Фактите по спора са точно установени от първостепенния съд и подробно описани в мотивите на неговото решение. В рамките на особеното производство по глава ХVІ, раздел І ДОПК по подадено искане за възстановяване на данъци по чл. 129 ДОПК е извършена проверка на жалбоподателя с цел установяване на осигурителния му статус, като по изпратено искане за предоставяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица до "ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД - гр. Р. е получен отговор, съставляващ обяснения, както и таблици на магнитен носител, съдържащи данни за изпратени пощенски пратки с наложен платеж от жалбоподателя за периода от 2012 г. до 31.12.2017 г. С Протокол № 1469269/03.08.2018 г. от 03.08.2018 г. доказателствата са присъединени към събраните в хода на ревизията. На 18.05.2018 г. на ревизираното лице е връчено уведомление № Р - 16001618001415-113-001, с което на основание чл. 124, ал. 1 ДОПК същото е уведомено, че при извършването на ревизията е установено обстоятелство за облагане по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи или доходи. Посочено е конкретно, че това обстоятелство е констатирано от получена от "ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД информация във връзка с осъществени доставки от този куриер и получени парични средства с наложен платеж. В декларациите по чл. 124, ал. 3 ДОПК за всяка от годините, включени в обхвата на ревизията, с изключение на тази за 2012 г., доходи не са декларирани. За 2012 г. са декларирани доходи от трудово правоотношение. В хода на ревизията данъчно задълженото лице е декларирало, че регистрираният му ЕТ "П. -08 – П. К." не води счетоводство и не може да представи данни за получени суми по наложен платеж за продажба на стоки по пощата и/или куриер. Декларирано е още, че основната дейност на ЕТ е търговия на дребно с разнообразни стоки, както е представена и писмена декларация, че в ревизирания период търговската надценка при упражняване на дейността му е в размер на 10 процента. ЕТ е вписан в Търговския регистър на 22.10.2008 г. Лицето е подало декларация за започване на дейност и начало на осигуряване от 09.12.2008 г., като е избрало да се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. На 25.10.2010 г. е декларирано прекъсване на дейност на ЕТ. Установено е, че ЕТ "П. -08 – П. К." до 2012 г. е извършвал търговия на дребно с други нехранителни стоки в Ловно-рибарски магазин гр. П.. Няма подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2015 г. За финансовата 2016 г. е подадена декларация по чл. 50 ЗДДФЛ с вх. № 164391700615594/29.09.2017 г., в която е декларирана в Приложение № 2 счетоводна печалба 10 719, 10 лв. от търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет. 3 а периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. няма подадени декларации обр. 1 и обр. 6, като самоосигуряващо се лице. Задължителните осигурителни вноски за 2016 г. (авансови и вноска за годишно изравняване) не са установени с РА върху осигурителен доход, определен на основание чл. 122, ал. 2 ДОПК, а по общия ред с оглед подадената декларация, с която е деклариран доход от дейност като ЕТ в размер на 10 719, 10 лв. Установено е, че дължимите вноски не са внесени в законово определения срок и във връзка с това са начислени лихви за забава. Доводи за незаконосъобразност на РА в тази част не са навеждани нито в жалбата до решаващия орган, нито в жалбата до административния съд. Не са изложени такива и в касационната жалба на Костадинов. На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Съгласно чл. 127, ал. 1 КСО тези лица подлежат на задължително осигуряване за допълнителна пенсия в Универсален пенсионен фонд, а на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО дължат и вноски за здравно осигуряване. Законосъобразно авансовите вноски са определени върху минималния осигурителен доход, който съгласно ЗБДОО за 2016 г. е 420 лв., на основание чл. 6, ал. 7 КСО, чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО и чл. 157, ал. 6 КСО в размерите по чл. 6, ал. 3, т. 9, б. "а" КСО – 12. 8%, по чл. 157, ал. 1, б. "в" КСО – 5% и по чл. 40, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 3 ЗЗО – 8%. Изравнителната годишна вноска е изчислена правилно като процент от разликата между декларирания доход в размер на 10 719, 10 лв. и дохода, върху който са определени авансовите вноски. С оглед изложеното, като е потвърдил РА в частта му относно установените с него задължителни осигурителни вноски за 2016 г., конкретизирани като размери в решението за поправка на очевидна фактическа грешка, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, съответно на приложимите материалноправни норми. За периодите 2012 г. – 2015 г. спорът между страните е за това доказват ли представените от "ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД документи наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи от продажби на стоки по интернет чрез куриерски услуги и плащане чрез наложен платеж и правилно ли е определен по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК размерът на осигурителния доход. Ревизиращият екип е приел, че П. К. е осъществявал в ревизирания период търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Търговския закон, като е продавал стоки, доставяни чрез куриерска фирма "ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД. Приходи от тази дейност, получени чрез наложни платежи, не са осчетоводени в счетоводството на ЕТ и не са декларирани. Счел е, че обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи – е доказано чрез писмените обяснения на трето лице – "ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД, според които в тяхната база данни съществува клиентски картон на П. К.. Представени са справки на електронен носител за пощенските пратки, изпратени от Костадинов, и разходни касови ордери (РКО) за изплатени суми. В табличен вид на стр. 12, 13 и 14 от Ревизионния доклад (РД) са посочени установените неотчетени приходи от продажби за отделните месеци от 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. За да потвърди РА в частта му на установените задължителни осигурителни вноски за периода м. декември 2012 г. – м. декември 2015 г., административният съд е изложил мотиви за това, че събраните в хода на ревизията данни, предоставени от "ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД, представляват данни на технически носител по смисъла на чл. 54 ДОПК, които са допустимо доказателство, установяващо обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. С оглед на това законосъобразно на основание чл. 124 а ДОПК са определени задълженията на ревизираното лице за задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО. Решението на съда в тази част е неправилно. Правилно е приел съдът, че данните, предоставени от "ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД, за изпращани от Костадинов с посочено ЕГН и телефон, в папка "ППП подател" и папка SR 36360, директория "post_dc" – снимки на разходни касови ордери за изплащане на сумите от наложните платежи, в които са вписани дати на изплащане, имената на Костадинов и размер на сумите, представляват данни за получени и укрити приходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК с оглед периода и интензитета на продажбите на стоки /въдици, калъфи за въдици, стойки за въдици, макари и др. /. Във връзка с определянето на облагаемия доход от тази дейност обаче, принципно правилно възприета като трудова от съда, в РД, в РА и в решението на решаващия орган няма изложени мотиви, въз основа на които да е възможно извършването на проверка относно правилността на установените размери на дохода. Не е извършена съпоставка на данните относно извършените куриерски услуги от "ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД за доставка на пратки с изпращач П. К., и РКО за изплащане на наложните платежи. Данните от РКО относно дати и суми не са коментирани и приходните органи не са обосновали по никакъв начин изводите си за получени именно в посочените размери суми от ревизираното лице през отделните месеци на ревизирания период. Вярно е, че в директория "post_dc" се съдържат над 1 200 записа, т. е. снимки на РКО, но не всички съдържат имена и подпис на Костадинов като получател на сумите, а дали тези РКО са взети предвид от ревизиращия екип или не, е невъзможно да се установи. С оглед забраната в чл. 160, ал. 4 ДОПК за отмяна на РА и връщане на преписката на компетентните органи от съда и задължението на съда да разреши правния спор по същество по чл. 160, ал. 1 ДОПК този порок на РА е следвало да бъде преодолян в съдебното производство по оспорването му чрез назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, която въз основа на индивидуализация на товарителниците и РКО да установи размер на получените доходи и размер на осигурителния доход по методиката, използвана от приходните органи въз основа на установената надценка (виж в този смисъл Решение № 14167 от 21.11.2017 г. по административно дело № 12094/2016 г. на осмо отделение на Върховния административен съд). Основателни по така изложените съображения са доводите на касатора П. К. за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основателен е и доводът му за неправилно позоваване от страна на съда на чл. 54 ДОПК. Съгласно чл. 54, ал. 1 ДОПК допускат се като доказателства заверени от органите по приходите разпечатки на данни, подадени на технически носители или по електронен път. В случая в преписката липсват заверени от органите по приходите разпечатки на предоставените от "ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД данни и най-вече на РКО. В молбата си от 17.01.2019 г. жалбоподателят е твърдял, че не е запознат с данните, съдържащи се в приложения CD към РА. В първото и единствено съдебно заседание, проведено на 14.03.2019 г., процесуалният му представител е заявил, че няма доказателствени искания, тъй като на предоставения му CD са само таблици без документи, доказващи получаването на суми. Тъй като в мотивите си съдът се е позовал на РКО, съдържащи се в директория "post_dc" от папка SR 36360, основателно се възразява в касационната жалба, че след като тези документи не са били предоставени на жалбоподателя като разпечатки, т. е. на хартиен носител, и дори на технически носител, е нарушено правото му да ги оспори по реда на чл. 193 ГПК. С оглед на това решението на Пловдивския административен съд като неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила следва да се отмени в частта му, в която е отхвърлена жалбата на П. К. против РА, установяващ задължения за задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО за периода м. декември 2012 г. – м. декември 2015 г., и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав при съобразяване с дадените в настоящото съдебно решение задължителни указания за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза и изискване от ответника по делото на разпечатки на хартиен носител на РКО, които да бъдат връчени на жалбоподателя. В мотивите на проверяваното съдебно решение е прието, че ревизионното производство е образувано след изтичане на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК за установяване на задължения за авансовите вноски за периода м. януари – м. ноември 2012 г. Съдът е установил, че с изключение на 2016 г., за която с РА са установени както авансови вноски, така и вноски за годишно изравняване, за останалите години са установени само авансови вноски. За авансовите вноски жалбоподателят като самоосигуряващо се лице е следвало да подаде декларация образец № 1 в срок не по-късно от 10 дни след внасянето на дължимите осигурителни вноски за съответния месец съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица в относимата редакция към ревизирания период 2012 г. Следователно, декларацията следва да се подава до 20-то число на месеца, следващ този, за който се отнася. При тази правна регламентация първостепенният съд е счел, че от м. 01. 2012 г. до м. 11. 2012 г. включително, жалбоподателят е следвало да подава декларация за дължимите месечни вноски за ДОО, УПФ и ЗО като самоосигуряващ се до 20-то число на следващия месец - т. е. последната декларация, касаеща вноските за м. 11. 2012 г., е следвало да бъде подадена до 20-то число на м. 12. 2012 г. Петгодишният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК за посочения период според него е започнал да тече от 01.01.2013 г. и е изтекъл на 31.12.2017 г. и към момента на започването на ревизионното производство, което е станало през 2018 г. С неспазването на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК при образуването на ревизионното производство съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на РА и го е отменил в частта му на установените задължителни осигурителни вноски м. 01. 2012 г. до м. 11. 2012 г. Решението на съда и в тази част е неправилно. Разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ДОПК, регламентираща преклузивен срок, в който може да се образува ревизионно производство, е приложима не само за задължения за данъци, но и за задължителни осигурителни вноски. Това е така, защото съгласно чл. 1 ДОПК с този кодекс се уреждат освен производствата по установяване на задължения за данъци и такива за задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания. Освен това, раздел ІІ от глава ХІV на ДОПК касае установяване на задължения както за данъци, така и за задължителни осигурителни вноски. С РА са установени авансови месечни осигурителни вноски за месеците от април до декември 2012 г., през които е установено, че ревизираното лице е получавало доходи от осъществяваната от него търговска дейност. Тъй като то не е правило авансови вноски за ДОО, следва да се приеме, че същите са трансформирани в окончателните осигурителни вноски, които на основание чл. 6, ал. 8 КСО се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация. Това е така, защото според същия законов текст годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Предвид тази законова регламентация се налага изводът, че задължението за задължителни осигурителни вноски не е месечно задължение, а е годишно задължение, което се внася авансово по посочения ред и съответно - размери. По отношение на осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване правната уредба е аналогична с оглед нормата на чл. 158 КСО, според която те се превеждат едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, а по отношение на осигурителните вноски за здравно осигуряване – съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. Поради това срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК за задълженията за 2012 г. започва да тече от изтичането на годината, в която е подадена или е следвало да бъде подадена декларацията по чл. 6, ал. 8 КСО в приложимата редакция, а именно годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). В случая това е декларацията по чл. 50, ал. 7 ЗДДФЛ, която съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДФЛ се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Този срок следователно започва да тече на 01.01.2014 г. и според правилото за броене на сроковете по чл. 22, ал. 3 ДОПК изтича на 01.01.2019 г. Същият не е изтекъл към момента на образуване на ревизионното производство. Заповедта за възлагане на ревизията № Р-16001618001415-020-001/12.03.2018 г. е връчена на ревизираното лице на 19.03.2018 г. Тъй като в случая преклузивният срок съгласно чл. 109, ал. 1 ДОПК и давностният срок съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК започват да текат от един и същ момент, настоящият съдебен състав съобрази постановените от Върховния административен съд решения във връзка с тези срокове – Решение № 13615 от 18.10.2013 г. по административно дело № 6687/2013 г. на шесто отделение, Решение № 10408 от 16.07.2012 г. по административно дело № 16395/2011 г. на шесто отделение, Решение № 11141 от 10.09.2012 г. по административно дело № 2221/2012 г. на шесто отделение, Решение № 960 от 19.01.2011 г. по административно дело № 9650/2010 г. на шесто отделение. По така изложените съображения в тази част решението на първостепенния съд, с което е отменен РА относно установените с него задължения за задължителни осигурителни вноски за периода 01.01.2012 г. – 30.11.2012 г. за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО и съответните лихви за забава, е неправилно, поради неправилно приложение на чл. 6, ал. 8 КСО (ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.), и следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав за постановяване на решение по съществото на спора съобразно дадените указания по-горе в мотивите на настоящото съдебно решение. Оспорените от П. К. задължения за периода 01.01.2012 г. – 30.11.2012 г. са в размерите, установени с РА, поправен с двата РА за поправка, потвърдени с решението на решаващия орган, а именно за ДОО – 430. 08 лв. (483. 84 – 53. 76), за ДЗПО-УПФ – 168 лв. (189 - 21) и за ЗО – 319. 20 лв. (352. 80 – ЗЗ. 60) и съответните лихви. Предвид изхода на спора по делото и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК следва да се присъдят разноски на ответника в първоинстанционното производство и в касационното производство, съответни на отхвърлената част от жалбата на П. К. против частта от РА, с който са установени задължения за осигурителни вноски и лихви за 2016 г. в общ размер 3 014. 74 лв., а именно юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 441. 03 лв. за всяка от двете съдебни инстанции, и държавна такса в размер на 6. 65 лв. (общо 888. 71 лв.). По останалата част от претенциите за разноски на страните на основание чл. 226, ал. 3 АПК следва да се произнесе първоинстанционният съд, който повторно ще разгледа делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо АПК вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, шесто отделение