Решение № 603 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11449/2012 г.

Решение № 603 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11449/2012 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Касаторът Община гр. Пловдив обжалва решение № 1633/12.07.2012 г., постановено по адм. д. 47/2012 г. на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменена заповед № 11ОА-2176/30.08.2011 г. на кмета на община Пловдив за изменение на ПУП-ПУР, ПУП-ПР и ПУП-ПЗ.

Ответниците физически лица изразяват писмено становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението.

Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на съдебния акт и предлага да се остави в сила.

Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение след като прецени наведените касационни оплаквания по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК във връзка с доказателствата по делото и прие следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за незаконосъобразна, заповедта, предмет на оспорване на посочените основания.

Решението е правилно.

1. Неоснователно е възражението за недопустимост на решението. Представеното определение № 57/09.01.2012 г. по адм. д. № 3103/2011 г. на Административен съд гр. Пловдив касае други заинтересувани лица, не ответниците по касационната жалба, живущи на ул. "Кукуш" № 12 и 14, поради което тяхното право на оспорване не е преклудирано, и законосъобразно, съдът се е произнесъл по същество приемайки оспорването им за допустимо.

2. Съответни на доказателствата по делото и законосъобразни са съображенията на незаконосъобразност на издадения административен акт. Въз основа на доказателствата по делото и заключението по изслушаната съдебно- техническа експертиза, неоспорено от страните, съдът обосновано е приел, че проектът за изменение на ПУП-ПРЗ не е съобразен с изискванията на чл. 22, ал. 5 от ЗУТ, според който проектът не може да надвишава показателите на плана, по който са създадени жилищните комплекси. Установено е по безспорен начин от същото заключение, че устройствените показатели по графичните данни и текстовата част на оспорената заповед несъответстват на правилата и нормативите за отделните видове територии и устройствени зони, поради което е допуснато нарушение на чл. 19, ал. 1 от Наредба № 7/2004 г., според който урегулираните имоти за жилищно застрояване в жилищни територии се устройват и застрояват по нормативите на подробните устройствени планове при съобразяване със стойностите на Жг плътността на застрояване от 30- 80%; К инт. от 1.5 до 3.0; П озел. от 20 до 50%. Наред с това след като графичната част на оспорената заповед не съдържа таблица с данни по чл. 65, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8, таблица съгласно изискванията на т. 21.6 от Приложение № 1 към чл. 68 от същата с данни за УПИ, обозначаване на устройствената зона върху чертежа ПР, визирани в чл. 69 от Наредбата, правилно е прието, че е допуснато съществено нарушение на закона.

Данните са сочили, че проектът ПУП ПРЗ не съответства и разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, който предвижда разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване пред дъното на урегулирания поземлен имот да е най-малко един път и половина от височината на сградата, разположена в благоприятната за ослънчаване посока. В конкретния случай за кв. 3 "а" разстоянието на източното 11-етажно съществуващо МсбЖ в новообразуваното УПИ I-2159 комплексно жилищно строителство и зеленина до страничната регулационна линия, определяща границата между УПИ - I и УПИ - II за зеленина, спорт и атракция е 3 м по графичните данни, което представлява, както правилно е приел съда нарушение на материалния закон при одобряване на проекта за изменение. Законосъобразни са съображенията за нарушение на чл. 35, ал. 2 ЗУТ, предвиждащ разстоянието на нежилищните сгради до вътрешните граници на УПИ да е не по-малко от 3 при така предвиденото свободно ниско застрояване, а след като това изискване в одобрения проект за изменение не спазено разстоянието е по-малко, налице е нарушение на цитираната разпоредба.

Приемайки изводите за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, поради същество нарушение на материалния закон, решаващият състав на съда е постановил решението в съответствие със закон. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона, поради което като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК следва на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК да се остави в сила.

Следва при този изход на делото да се присъдят на Тошко Кирилов Запрянов и Божана Кирилова Илчева поискани своевременно и при липса на възражение от касатора за прекомерност направените пред настоящата инстанция разноски, представляващо адвокатско възнаграждение за положената от адв. Найденов защита в размер на 300.00 лв.