Решение № 6989 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 804/2013 г.
ВАСV отделение22.05.2013 г.докладчик Анелия Ананиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6275 от 22.11.2012 г. по адм. дело № 7569/2012 г. на Административен съд София - град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6989 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 804/2013 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси против решение № 6275 от 22.11.2012 г. по адм. дело № 7569/2012 г. на Административен съд София - град. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, тъй като участието на Енчев като лице, заемащо публична длъжност в гласуването на решение на общински съвет - Дряново в частен интерес е установено от събраните доказателства, а изводите на съда, че такъв не е налице и липса на нарушение са направени при неправилно тълкуване и прилагане на закона. В допълнение към касационната жалба развива съображения за неправилност на обжалваното решение относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, като развива съображения за тяхната прекомерност. Прави искане съдебният акт да бъде отменен и да се постанови нов акт по същество, с който решението на административния орган в частта, в която е установен конфликт на интереси по отношение на Стефан Енчев да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът Стефан Янков Енчев чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на направените за тази инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид доводите в жалбата, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отменено решение № 97 от 24.07.2012 г. на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси в частта, в която е установен конфликт на интереси по отношение на Стефан Янков Енчев, който като общински съветник в общински съвет - Дряново участва в гласуването на решение № 54 по протокол № 11/14.02.2012 г. в частен интерес - нарушение по чл. 7, ал. 1 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ). Със съдебния акт са присъдени в полза на Янчев направените от него разноски общо в размер на 1210 лв., от които 10 лв. - внесена държавна такса и 1200 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при необходимия кворум и мнозинство, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Решението на Административен съд София - град е правилно. Обосновано е заключението на съда, че оспореното решение № 97/24.07.2012 г. на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) е издадено от компетентния съгласно чл. 22а, ал. 1 от ЗПУКИ орган, в писмена форма и в съответствие с предвидената процедура съгласно изискванията на чл. 23 - чл. 26 от ЗПУКИ. Административният акт е постановен, след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и са обсъдени обясненията и възраженията на заинтересованите лица, с което е спазена разпоредбата на чл. 35 от ЗПУКИ. По делото няма спор по фактите. Установено е, че Стефан Янков Енчев е общински съветник и в това си качество е лице, заемащо публична личност по смисъла на чл. 3, т. 9 от ЗПУКИ, както и че на проведеното на 14.02.2012 г заседание на общински съвет - Дряново гласува за приемането на окончателния годишен отчет на бюджета за 2011 г. и приемането на бюджета за 2012 г., в който в т. 7.2, т. 8, т. 16.5 и т. 20.5.1 са определени сумите за издръжка и финансиране на Дом за възрастни хора с психични разстройства - с. Радовци. Безспорно е установено, че е сключен договор № 1 от 10.02.2010 г. за доставка на хранителни продукти между този дом и ЕТ "Ники - Николай Енчев", представляван от Николай Енчев, в резултат на проведена обществена поръчка, открита със заповед № 72/19.10.2009 г. на управителя на дома с прогнозна сума в размер на 400 000 лв. без ДДС. Предмет на договора е ежедневна доставка на храни и хранителни продукти (пакетирани и непакетирани) за нуждите на социалното заведение. Договорът е със срок от три години, като в раздел трети от него е уговорено, че доставените количества храни и хранителни продукти ще се изплащат на изпълнителя на не повече от определените цени на проведената открита процедура съгласно приложение № 1. От последното е видно, че са предвидени количествата хранителни продукти с посочване на наименованието им, тяхната мярка, количество, единична цена и обща сума по групи. Няма спор, че Стефан Енчев и Николай Енчев са братя. При така установените факти съдът достига до законосъобразен и обоснован извод, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон. Това заключение е направено след позоваване и анализ на разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и чл. 2 от ЗПУКИ. Правилно съдебният състав приема, че за да възникне конфликт на интереси следва да се установи, че лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3 от закона, при изпълнение на задълженията си гласува в частен интерес, който може да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на служебните му задължения. С оглед дефинициите на чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от закона за понятията "частен интерес" и "облага" аргументирано е преценено, че в конкретния случай по отношение на Стефан Енчев не е доказано поведение в личен интерес или в интерес на свързано с него лице, водещо до облага от материален или нематериален характер. В случая е установено, че Стефан Енчев, общински съветник в общински съвет - Дряново като лице, заемащо публична длъжност участва в гласуването на решение № 54 по протокол № 11/14.02.2012 г. на общински съвет - Дряново. Аргументирано първоинстанционният съд приема, че действията на Стефан Енчев, изразяващи се в гласуване на посоченото решение не попадат в хипотезата на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗПУКИ, която забранява на лице, заемащо публична длъжност, при изпълнение на задълженията си да гласува в частен интерес. Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗПУКИ определя като частен всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лицето, заемащо публична длъжност или за свързани с него лица. Следователно, за да се приеме, че конфликт на интереси е налице, следва да се установи, че лице, заемащо публична длъжност, участва в гласуването с цел постигане на облага с материален или нематериален характер или с действията си по отношение на свързано с него лице поставя същото в по-благоприятно положение в сравнение с останалите, като му осигури подкрепа, предимство, избягване на загуба или неблагоприятно събитие и др. (чл. 2, ал. 3 от ЗПУКИ). Правилно съдът приема, че с гласуването на решение за приемането на окончателния годишен отчет на бюджета за 2011 г. и приемането на бюджета на община Дряново за 2012 г. спрямо Стефан Енчев като общински съветник не е налице конфликт на интереси, тъй като няма доказателства, установяващи частен интерес, а същият изпълнява законосъобразно задълженията си в съответствие със заеманата публична длъжност. С посоченото решение е приет бюджетът на общината по пера, като с него е одобрен размерът за цялостна издръжка на Дома за възрастни хора с психични разстройства в с. Радовци и няма предвидена определена сума за доставка на хранителни продукти от ЕТ "Ники 75 - Николай Енчев". Видно от протокола на проведеното заседание на общинския съвет, направените разисквания и взетото решение в частта, касаеща издръжката и финансирането на дома, не са нанасяни корекции и бюджетът в тази част е приет във вида, в който е предложен от кмета на общината. В определената сума по т. 7.2 от решението за финансиране на дома няма конкретизиране каква част от нея е предвидена за изпълнение на сключения още през 2010 г. с едноличния търговец договор, за да се направи извод, че общинският съветник Стефан Енчев като гласува посоченото решение действа в частен интерес на свързаното с него лице по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ. Отделно от това следва да се отчете обстоятелството, че количествата и цените на всеки от продуктите по договора за доставка са предвидени в приложение № 1 към него и няма данни те да са променяни по време на изпълнението му, от което следва, че с участието си в приемането на цялостния бюджет на община Дряново за 2012 г. Стефан Енчев не осъществява действие в частен интерес. В случая правно ирелевантен е фактът, че до 4.11.2011 г. ответникът в настоящото производство е прокурист на едноличния търговец, тъй като бюджетът на Дома за възрастни хора с психични разстройства в с. Радовци за 2012 г. е предложен от кмета на община Дряново и е формиран от републиканския бюджет (704 000 лв.), преразпределяне на преходен остатък от 2011 г. в размер на 30 002 лв. и собствени средства в размер на 1 500 лв., като позоваването на касатора на § 54 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2012 г. (отм.) и чл. 28, ал. 1 от Закона за общинските бюджети (отм.), цитирани в т. 7 и т. 8 на решение № 54, не обосновава извод за гарантиране на плащанията по договора за доставка на хранителни продукти и увеличение на издръжката на дома с цел обезпечаване изпълнението именно на този договор. Касае се за сключена през 2010 г. сделка с известни параметри на нейния предмет и цени, поради което с гласуването на решението за приемането на окончателния годишен отчет на бюджета за 2011 г., приемането на бюджета за 2012 г. на община Дряново и определената в т. 7.2 от същото сума в размер на 735 502 лв. за цялостна издръжка и финансиране на Дома за възрастни хора с психични разстройства в с. Радовци не са създадени предпоставки, които да имат за пряка последица престиране на материална облага за едноличния търговец, собственост на Николай Енчев. В решението на общинския съвет не се коментира каква част от общата сума евентуално ще послужи за изпълнение на договора за доставка на храни и хранителни продукти с ЕТ "Ники 75 - Николай Енчев" и каква част ще се изразходва за други разходи (напр. за консумативи, за възнаграждения на определения персонал на дома от 58 бр. съгласно т. 20.5.1). При тези данни напълно обосновано и законосъобразно съдът приема, че в случая не се установява частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното изпълнение на правомощията на Стефан Енчев като общински съветник. В касационната жалба са излагат правилни съображения относно предпоставките, за да се приеме наличието на частен интерес, както и че не е необходимо облагата да е реализирана. Облагата съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗПУКИ може да не е настъпила, но трябва да е възможна, т. е. да е свързана с действията на лицето, по отношение на което е установен конфликт на интереси. В случая от решение № 54, с което се приема бюджета за 2012 г. на община Дряново и се определя сумата в размер на 735 502 лв. за издръжка и финансиране на Дома за възрастни хора с психични разстройства в с. Радовци, за който доставя хранителни продукти ЕТ "Ники 75-Николай Енчев" не следва пряко разпореждане с посочената сума, както и не се определя по никакъв начин каква част от нея ще се изразходва за тази доставка, поради което не може да се приеме, че с гласуването като общински съветник Стефан Енчев само на това основание действа в частен интерес и създава предпоставки за получаване на облага от свързаното с него лице по смисъла на чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от ЗПУКИ. Ето защо като прави извод, че в случая не е налице конфликт на интереси, тъй като участието на ответника в гласуването на решение № 54 по протокол № 14/21.02.2012 г. не съставлява нарушение по чл. 7, ал. 1 от ЗПУКИ, първоинстанционният съдебен състав постановява съдебния акт в съответствие с материалноправните норми. Цитираните в касационната жалба съдебни решения, съдържащи позоваване на тези законови текстове, са постановени по казуси с различна фактическа обстановка от приетата в конкретния случай. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт е неоснователен. След подробен анализ на събраните доказателства и след обсъждане доводите на страните, съдът обосновава законосъобразен правен извод, че не е установен фактическия състав на забраната по чл. 7, ал. 1 от ЗПУКИ. Представените по делото доказателства мотивират съдебния състав да приеме, че гласуването на общинския съветник не е в частен интерес и не създава предпоставка за възникване на облага за свързаното с него лице, поради което актът на КПУКИ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Изложеното от касатора възражение за неправилно присъден с обжалваното решение в полза на ответника в настоящото и жалбоподател в първоинстанционното производство размер на разноските, е неоснователно. Същите са правилно определени съобразно доказателствата за внесена държавна такса и действително заплатено адвокатско възнаграждение от 1200 лв. Процесуалният представител на административния орган не прави възражение за неговата прекомерност съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК до приключване на устните състезания, а довод в този смисъл се излага за пръв път в касационната жалба, поради което искането за намаляването му е несвоевременно направено и не следва да се обсъжда. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият състав намира, че решението на Административен съд - София град е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Въпреки искането за разноски на ответника по касация, такива не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства за това. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
3- чл. 3 ЗПУКИ
- чл. 7, ал. 1 ЗПУКИ
- чл. 2, ал. 2