Решение № 132 от 9.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4895/2014 г.
ВКСIV гражданско отделение09.04.2015 г.докладчик т Борислав Белазелков
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решението на Разградския окръжен съд от 29.04.2014 г. по гр. д. № 89/2014 в частта, в която е разгледан предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора за над 4/6 от описания недвижим имот. ОТМЕНЯ решението на Разградски окръжен съд от 29.04.2014 г. по гр. д. № 89/2014 в частта за разноските. ОСЪЖДА А. Н. М. от Л. да заплати на Ю. А. Ч. и А. Ю. Ч. от Л. сумата 105,00 лева разноски по делото.
Мотиви
Решение № 132 от 9.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4895/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Разградски окръжен съд от 29.04.2014 г. по гр. д. № 89/2014, с което е потвърдено решение № 3/23.01.2014 на Разградския районен съд по гр. д. № 642/2013 г. в частта, в която е уважен за *** ид. части и е отхвърлен за *** ид. част предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на алеаторен договор. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправия въпрос за определяне на наследствения дял на преживелия съпруг върху имущество съпружеска имуществена общност, когато сънаследява с деца. По поставения въпрос Върховният касационен съд намира, че когато сънаследява с деца наследствения дял на преживелия съпруг е равен на дела на децата съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН. Само при действието на чл. 14, ал. 7 от Семейния кодекс от 1968 г., когато преживелият съпруг наследява с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови решението си въззивният съд е приел, че на 04.10.1995 г. ищецът А. Н. М. и съпругата му А. О. М. са прехвърлили на дъщеря си Б. А. Ч. - наследодател на ответниците Ю. А. Ч. и А. Ю. Ч. (по време на брака й с първия ответник) недвижим имот срещу издръжка и гледане. На 01.05.2010 г. е починала прехвърлителката А. О. М., а на 27.01.2013 г. е починала и приобретателката Б. А. Ч.. Безспорно е установено неизпълнение на задълженията по договора и за преживелия прехвърлител възниква правото да поиска разваляне, поради неизпълнение, но само в рамките на обема на притежаваните от него наследствени права, а именно: *** ид. части от прехвърления имот, от които 2/4 ид. части като съсобственик и *** ид. част като наследник на останалия след смъртта на съпругата му дял. Като е отменил частично първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че наследникът на прехвърлителя може да упражни правото да развали договора по отношение на неизправните длъжници в обема на притежаваните от него права, т. е. съобразно дела си, а не и по отношение на целия договор, ако не е единствен наследник. Следователно развалянето на договора поради неизпълнение следва да се осъществи частично, защото кредиторът сънаследник не може да упражни и правата на другите сънаследници. Правилно въззивният съд е приел, че наследникът на прехвърлителя може да упражни правото да развали договора по отношение на неизправните длъжници в обема на притежаваните от него права, т. е. съобразно дела си, а не и по отношение на целия договор, ако не е единствен наследник. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че ищецът А. Н. М. като наследник на съпругата си А. получава *** от процесния имот, който е бил съпружеска имуществена общност. Освен ищецът наследници на покойната А. са и нейните деца Б. и Х., поради което той наследява само 1/3 от дела на покойната се съпруга или 1/6 от прехвърления имот, т. е. той е процесуално легитимиран да предяви иск за разваляне на договора само за 4/6 от имота. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизвдствените правила, поради което следва да бъде обезсилено в частта, в която съдът се е произнесъл по иска за разваляне на договора за над 4/6 от прехвърления имот. На ответниците по касацията Ю. А. Ч. и А. Ю. Ч. следва да бъде присъдена сумата 105,00 лева разноски по делото, както се претендират. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение