Решение № 2165 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11832/2024 г.

ВАСШесто отделение05.03.2025 г.докладчик Слав Бакалов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 7627/14.10.2024 г. по адм.д. 298/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН Членове: /п/ БОЙКА ТАБАКОВА /п/ СЛАВ БАКАЛОВ

Мотиви

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на Директор на Районна Здравноосигурителна Каса гр. Бургас (РЗОК Бургас) против Решение 7627/14.10.2024 г. по адм.д. 298/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което съдът е отменил Заповед РД-25-131 от 25.01.2024 г. на директора на РЗОК-Бургас и е осъдил РЗОК-Бургас да заплати на Ремеди ЕС ООД, сумата от 650 лв., разноски по делото. Поддържат се оплаквания за неправилност и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се съдът да отмени обжалваното съдебно решение и да отхвърли жалбата срещу заповедта. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции. В съдебно заседание чрез пълномощник главен юрисконсулт Х. Тодоров поддържа жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът по касационната жалба - Ремеди ЕС ООД г.Бургас в писмен отговор чрез пълномощник адвокат В. Хайк от 06.12.2024 г. излага съображения за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното решение. Претендира разноските за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. След като извърши проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав намира процесната касационна жалба за неоснователна. С обжалваното първоинстанционно съдебно решение Административен съд Бургас е приел за установено, че между Ремеди ЕС ООД, като изпълнител и Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), като възложител, е сключен договор 022162 за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК със срок на действие до 31.12.2022 г. Между страните по договора са подписани допълнителни споразумения към него 1/05.01.2023 г., 2/11.04.2023 г. и 3/11.10.2023 г. На 17.01.2024 г. между жалбоподателя Ремеди ЕС ООД и НЗОК е сключен договор 022162 за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК със срок на действие до 31.12.2024 г.. Със заповед РД - 25 - 996 от 17.07.2023 г., на директора РЗОК Бургас, подписана от заместник - директора на РЗОК Бургас, съобразно заповед за заместване РД-09-44/22.07.2021 г. е наредено извършване на пълна проверка на аптека Л. 3 , собственост на Ремеди ЕС ООД, по изпълнение на индивидуален договор 022162/11.01.2022 г. и индивидуален договор 022162/03.09.2020 г. и сключените допълнителни споразумения за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично НЗОК/РЗОК, като е определен срок на проверката, проверяван предмет и период, както и съответните длъжностни лица, които да извършат проверката. На 25.07.2023 г. е съставен констативен протокол 880, в който от т.1 до т.3 са посочени три нарушения по чл. 8, ал. 1, т. 6 от ИД 022162/11.01.2022 г. и сключените допълнителни споразумения към него изразяващо се в това, че аптека Л. 3 е отпуснала повече от три лекарствени продукта на едно здравноосигурено лице (ЗОЛ) за едно заболяване, независимо от реда и начина на извършване на предписанията, вида и броя на рецептурните бланки, на които те са предписани, в рамките на установения срок и отпуснала лекарствени продукти дублирано предписани в рамките на срока, за който са предписани лекарствените продукти. На 25.07.2023 г. констативния протокол е връчен на Ремеди ЕС ООД. На 01.08.2023 г. дружеството е подало възражение 29-03-496 срещу констатациите в протокола. На 08.08.2023 г., с писмо, изх. 62-99-7, директорът на РЗОК Бургас е изпратил възражението на Ремеди ЕС ООД и преписката към него на председателя на Регионалната фармацевтична колегия (РФК) Бургас към Български фармацевтичен съюз (БФС), за предоставяне на определените от РФК Бургас, БФС, членове на арбитражната комисия (АК) и определяне на дата за провеждане на заседание на комисията. Липсват обаче доказателства писмото да е получено от РФК Бургас. В приложеното известие за доставяне не е отразен получател, подпис на получател и дата на получаване, а на гърба на известието е отбелязано, че пратката с писмото не е потърсена от адресата. На 20.11.2023 г. писмото с изх. 62-99-7/08.08.2023 г. на директора на РЗОК Бургас, ведно с възражението на Ремеди ЕС ООД, вх. 29-03-496/01.08.2023 г. срещу констативен протокол 880/25.07.2023 г. и искането за определяне на дата за провеждане на заседание на АК, е било изпратено и по електронна поща до председателя на РФК Бургас към БФС. По делото, обаче, няма данни дали и кога писмото е получено от неговия адресат. От страна на ответния административен орган е представено единствено извлечение от електронната деловодна система на РЗОК Бургас, за удостоверяване изпращането на писмото. На 10.01.2024 г. началникът на отдел ДКИМДПА , РЗОК Бургас, е уведомен, че двуседмичният срок от получаване на преписката от председателя на РФК Бургас, БФС, в който арбитражната комисия е следвало да се произнесе по възражението на жалбоподателя е изтекъл, поради което е налице основание за произнасяне на директора на РЗОК, съгласно чл.46, ал.2 от Условия и ред за сключване на договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл.262, ал.6, т.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК. На 11.01.2024 г. е изготвен доклад, рег. 02/РД-25-9962, до директора на РЗОК Бургас с предложение за налагане на санкции на Ремеди ЕС ООД за установените нарушения. На 25.01.2024 г., въз основа на констатациите в констативен протокол 880 от 25.07.2023 г., директорът на РЗОК Бургас е издал на основание чл.39, ал.2 от договор 022162/17.01.2024 г. заповед РД-25-131, с която на Ремеди ЕС ООД за три нарушения по чл.8, ал.1, т.6 от ИД 022162/11.01.2022 г., чл.51, ал.2 и ал.3 от договор 022162/17.01.2024 г. са наложени три санкции финансова неустойка , всяка по 50.00 лева, в общ размер на 150.00 лева, на основание чл.50, ал.1, т.6, б. а от договор 022162/11.01.2022 г. и е разпоредил констатирани получени суми без правно основание в общ размер на 173.04 лева, ведно със законната лихва в размер на 19.33 лева да бъдат внесени в полза на РЗОК Бургас, в 14-дневен срок от получаване на заповедта. При разглеждане на жалбата против издадения административен акт, съдът е обосновал тезата, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, но при издаването на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които налагат неговата отмяна. Съдът е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си да организира разглеждането на преписката по подаденото възражение против констативния протокол от специално сформирана за конкретния случай арбитражна комисия. Приел е, че съгласно разпоредбата на чл.75, ал.5 ЗЗО създаването на арбитражна комисия за всеки конкретен случай се организира от директора на съответната РЗОК и тя осъществява своята дейност при условията и по реда, определени в НРД, както и при условията и реда за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина по чл. 45, ал. 17 ЗЗО. Липсвали данни, че преписката във връзка с проверката е постъпила в арбитражната комисия, както и че е започнал да тече срока за нейното произнасяне. Като е издал процесната заповед предварително, без да изчака изтичането на срока по чл. 45, ал. 3 и чл.46, ал.2 от Условия и ред за сключване на договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК (отм. ДВ бр. 1 от 2.01.2024 г.) (Условията), административният орган на практика е елиминирал възможността комисията да се произнесе с решение, което да вземе предвид. При тези мотиви е отменил административния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решението е постановено при правилно прилагане на закона (чл.76, ал.З и ал.4 от ЗЗО и чл.39, ал.2 от договор 022162/17.01.2024 г. и чл.45 и чл.46 от Условията), противно на твърдяното от касатора. Съдът е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Както правилно е посочил първоинстанционния съд, съгласно чл.75, ал.5 ЗЗО създаването на арбитражна комисия за всеки конкретен случай се организира от директора на съответната РЗОК, като работа на арбитражната комисия в случая е уредена в нормите от Глава седма, Раздел II Правила за работа на арбитражните комисии от Условията. Според тези правила комисията се председателства от представители на РЗОК и на БФС на ротационен принцип за срок три месеца. (чл.49 ал.2 от Условията) Съгласно чл. 52 ал.1 от Условията председателят на комисията свиква заседанията, комплектува преписките и разпределя между членовете на комисията изготвянето на доклад по спора и становище относно решението. От делото и административната преписка не е установено кой от членовете на арбитражната комисия сформирана със Заповед РД-24-1 от 09.01.2023 г. е председателствал същата към момента на изпращане на възражението на ответника по касацията за произнасяне. В случая дори да се приеме, че при първото изпращане на адм.преписка на арбитражната комисия през м. август 2023 г. същата е следвало да бъди председателствана от представител на РФК на БФС Бургас, то при изпращането на преписката през м.ноември 2023 г., председателстващия на арбитражната комисия е следвало да бъде представител на РЗОК. При условие, че членовете на арбитражната комисия са поименно определение, то необосновано остава обстоятелството на изпращане на административната преписка на адреса на РФК на БФС Бургас (физически и електронен). В този смисъл обоснован се явява изводът на АдмС Бургас, че административния орган не е положил дължимите усилия за изпълнение на процедурата описана в Условията и индивидуалния договор за налагане на процесните санкции, което е довело до съществено процесуално нарушение, тъй като произнасянето на арбитража е възможно да бъде в полза на проверяваното лице. Като не е изчакал произнасяне на арбитражната комисия, административния орган е издал акта в противоречие с изискванията на закона. По тези съображения и при липса на касационни основания за отмяна проверяваното решение на Административен съд Бургас следва да се остави в сила. При този изход на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Ответникът има право на разноски, но доказателства за такива не са представени, поради което не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение