Решение № 1643 от 13.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3948/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие (ДФЗ) против решение 125/24.02.2023 г., постановено по адм. д. 999/2022 г. по описа на Административен съд- Хасково(АС-Хасково). Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неправилен анализ на събраните по делото доказателства, както и превратно тълкуване на същия и непълнота на изясняване на спора, поради което иска да бъде отменено и да бъде потвърдено като законосъобразно издаденото от него уведомително писмо. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответникът Й. Адамакис оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 125/24.02.2023 г., постановено по адм. д. 999/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково е отменено Уведомително писмо с изх. 02-260-6500/2030 от 10.03.2022,г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. в частта на извършените намаления, а именно намаление по СЕПП в размер на 5870,07 лв., по СПК - 4098,27 лв., по Специално плащане за култура Памук в размер на 58106,49 лв., както и в частта на наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл.19 от Делегиран Регламент /ЕС/640/2014 г. на Комисията за Кампания 2020 г. по СПК- 4098,27 лв. и по Специално плащане за култура Памук -58106,49 лв. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията на съда и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е действителен административен акт, издадено в предписаната от закона писмена форма, но в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно изискванията към неговото съдържание. Решаващият съд е разгледал подробно съдържанието на оспорения пред него акт, за да обоснове извод, че са напълно неясни фактическите и правни основания за издаването му, които не могат да бъдат извлечени и от документите, представляващи административната преписка към него, а допълнително изготвеното след подаване на жалбата до съда становище не съставлява част от административната преписка и не би могло да съдържа мотиви за издаването акта. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Административният съд изключително задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства, от които правилно е установил извършените в административното производство действия. Касационният жалбоподател оспорва констатациите на решаващия съд относно липсата на мотиви, от които да са ясни възприетите от административния орган фактически основания за прилагане на посочените в акта правни основния. В съответствие със съдържанието на уведомителното писмо АС- Хасково правилно е приел за установено, че е налице пълна неяснота относно причините и начина на формиране на отразените в табличната форма на акта стойности. В предварително зададената форма на уведомителното писмо се съдържа описание за всяка една от колоните на използваната таблица, но в повечето случаи то включва различни алтернативни хипотези, произтичащи от различни правни норми. Изрично трябва да бъде посочено, че изложените в писмото пояснения към колона 3 от таблица 1 "Намаления", които са общо 5 на брой, не съставляват конкретни съображения на органа, а бланкетно възпроизвеждане на законови разпоредби и от същите не става ясно, кое от посочените в поясненията към колона 3 основания, към коя от мерките и схемите е приложимо или към всички тях. Проблемът не е в табличната форма на представяне на мотивите на административния акт, а липсата на конкретност в зависимост от установените в административното производство факти и използваните доказателства. От данните в оспорено пред АС- Хасково уведомително писмо не е видно какви са конкретните установени в административното производство факти и кое от абстрактно посочените правни основания е приложено за случая. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на АС- Хасково за допуснати нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, защото няма ясно изразени мотиви, които да гарантират ефективно упражняване правото на жалба на адресата на акта и да осигурят възможност за съдебен контрол за спазване на материалния закон. Установената от ДФЗ административна практика за автоматично генериране на съдържанието на административния акт не съставлява причина за игнориране на общите правила на АПК за издаване на индивидуалните административни актове. Административният орган е длъжен служебно да изясни всички относими факти преди издаване на акта и ясно и недвусмислено да посочи кои от тях приема за доказани, за да приложи съответната им правна норма, а не тази дейност да се извършва за първи път от съда в производството по обжалване на административния акт. Според съдебната практика (съобразяваща се с незагубилото действия Тълкувателно решение 16/1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд) е допустимо осъществяването на тази дейност да е видна и от други документи, съставени в административното производство от органът или негови помощни органи, но това не означава, че събраните доказателства трябва да се обсъждат и анализират за първи път в съдебното производство, а фактите, които се приемат за доказани от тях според административния орган да се посочват за първи път след сезиране на съда. В случая конкретни съображения за постановения отказ не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи, защото към писмото, с което жалбата е администрирана към съда, действително е приложено становище, което изхожда от издателя на оспорения административен акт, но то не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по-горестоящия административен орган. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта трябва да доведат до знанието на адресата съображенията на административния орган, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта, но е недопустимо да се излагат мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба. Предвид изложените съображения, като е отменил на основание чл. 146, т. 2 от АПК оспореното уведомително писмо и е върнал преписката за ново разглеждане от административния орган, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което не противоречи на приложимите материалноправни и процесуални норми. В случая, при констатиран порок по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, проверката на съда за спазване на останалите основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК (съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона), е препятствана, защото не е възможно ефективното й провеждане без яснота относно фактическите и правни основания за издаване на проверявания административен акт. Следователно липсата на подробен анализ на останалите основания по чл. 146 от АПК, извън тези по т. 1 и т. 2, не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не се доказват релевираните в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първата инстанция и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна е направила разноски в размер на 400 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да й бъдат възстановени от бюджета на ДФЗ в пълен размер. Договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора и не са налице основания да бъде намалявано по направеното в касационната жалба възражение за прекомерност. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение