Решение № 9915 от 19.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР. Образувано е по касационна жалба на К. Георгиева, подадена чрез адвокат И. Немчева, против Решение 211/13.02.2023 г., постановено по административно дело 230/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед 18-487/14.01.2022 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Благоевград. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като се оспорват възприетите от съда правни изводи за законосъобразност на оспорената заповед. Иска се отмяна на съдебното решение, ведно със съответните последици. Касационната жалба се поддържа от адвокат Немчева по съображения, изложени в писмена защита. Ответната страна, Началник на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Благоевград, не изразява становище по спора. За София Д. Белухова и М. Тодорова се явява адвокат А. Белички, който лично и посредством писмен отговор оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Д. Белухов, редовно призован, не се явява и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Благоевград е заповед на Началника на СГКК Благоевград, издадена на основание чл. 54, ал. 4, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сандански, състоящо се в допълване на схема на самостоятелен обект с идентификатор 65334.300.569.1.3 в сграда с идентификатор 65334.300.569.1, на основание геодезическо заснемане, удостоверение за търпимост АБ-02-74/28.10.2013 г. и разработка от правоспособно лице по кадастър. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и посредством заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, съдът е извършил правилни фактически установявания и е описал подробно развилото се административно производство, приключило с оспорената заповед, която е приета за законосъобразна. За да достигне до този извод, съдебният състав е извършил цялостна проверка за законосъобразност на основанията по чл. 146 АПК. Правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при отсъствие на съществени нарушения в административното производство и при спазване на материалния закон. Първостепенният съд се е произнесъл при изяснена фактическа обстановка, като правилно е приел, че оспорената заповед е издадена в хипотезата на "непълноти или грешки" по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР, съгласно който това са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. От събраните по делото доказателства се установява наличието на такова несъответствие, изразяващо се в наличието на трети етаж на жилищна сграда с идентификатор 65334.300.569.1, който не е нанесен в кадастралната карта, одобрена през 2009 г. Установено е, че тази сграда е била изградена през 1984 1985 г., в това число и таванския или трети етаж, изпълнен с височина 2,10 м., като за същият самостоятелен обект в сградата е издадено Удостоверение за търпимост АБ-02-74/28.10.2013 г. от Главния архитект на Община Сандански, с което строеж Трети жилищен етаж от жилищна сграда в ПИ с идентификатор 65334.300.569, е признат за търпим строеж съгласно разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Правилно съдът е отрекъл възможността за извършване на инцидентен съдебен контрол на представеното удостоверение за търпимост. Но, дори да се пренебрегне този документ, по делото са събрани достатъчно доказателства, от които се установява наличието на самостоятелен обект в жилищна сграда, който не е отразен в кадастралната карта, което сочи на "непълнота" по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР, отстранена посредством процесната заповед. В конкретния случай, не се установява наличие на спор за материално право, въпреки твърденията в касационната жалба, тъй като видно от съдържанието на оспорената заповед е, че в нея изрично е записано, че за новонанесения обект няма данни за собственост. Установената непълнота в кадастралната карта не е свързана със спор за материално право, поради което не е приложима разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. С оглед изложеното, не са налице основания по чл. 209, т. 3 АПК за касиране на съдебния акт. Оспореното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на приложимите материалноправни норми. Не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила. Първостепенният съд е събрал относимите доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението е и обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Второ отделение,