Решение № 7947 от 18.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане за отмяна, подадено от Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите /НАП/, на влязло в сила решение 1819/21.03.2022 г. по адм. дело 11573/2021 г. по описа на Административен съд - София-град /АССГ/. Твърди се, че процесуалният представител на ищцовата страна в производството пред АССГ не е бил надлежно упълномощен. На следващо място е посочено, че с оглед образувана преписка в Софийска градска прокуратура /СГП/ е налице предпоставка за установяване по надлежен ред на престъпно действие на дружеството ищец. Моли съда да допусне отмяна на решението и да върне делото за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание, молителят, чрез ст. юрк. Николаева, поддържа искането и моли за отмяна на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Аутолукс ЕООД, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за правилност на съдебното решение. Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 240, т. 2 от АПК. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. С решение 1819/21.03.2022 г. по адм. дело 11573/2021 г. по описа на Административен съд - София-град, е осъдена НАП да заплати на Аутолукс ЕООД сума в размер на 3 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили от отменен като незаконосъобразен Ревизионен Р-22221318007099-091-001/04.11.2019 г., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение срещу Ревизионен доклад Р-22221318007099-020-001/09.07.2019 г. и жалба срещу Ревизионен акт Р-22221318007099-091-001/04.11.2019 г. до административния орган - директора на дирекция ОДОП - гр. София, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Със същият диспозитив, съдът е отхвърлил иска до пълния размер от 5300 лв. Следва да се отбележи, че искането за отмяна се основава на чл. 239, т. 2 и т. 5 от АПК. Съгласно цитираната т. 2, актът подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаване на делото. Цитираната разпоредба обхваща няколко отделни хипотези, като при всички тях източник на неправилност на съдебния акт е извършено престъпление от страна на посочените участници, субекти и страни по делото. Изискването престъпните действия да са установени по надлежния съдебен ред означава удостоверяването им с влязла в сила осъдителна присъда на наказателния съд, като в конкретния случай се касае единствено за образувана прокурорска преписка. Необходимо е също така, за да възникне цитираното основание, да съществува връзка между установеното по надлежния съдебен ред престъпно деяние и съдебно постановеното, тоест престъпното обстоятелство да е обусловило неправилността на влезлия в сила съдебен акт, чиято отмяна се иска. Относно второто основание, на което е предявена молбата за отмяна - чл. 239, т. 5 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че също не е осъществено. По силата на тази норма влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В конкретния случай искателят твърди, че липсва редовно пълномощно на процесуалния представител на дружеството жалбоподател. Законодателят изрично е посочил, че страната може да предявява искане от свое име, а не от чуждо. От тук следва обоснованият извод, че не е налице нито едно от регламентираните условия, при които може да се отмени атакувания съдебен акт на посоченото от молителя основание. Предвид изложено, на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, искането за отмяна, подадено от Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора е неоснователно искането за присъждане на разноски на искателя. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение