Решение № 3585 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3040/2013 г.

Решение № 3585 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3040/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Асен-Иван Иванов Бонев срещу решение по т. 7 на протокол № 6 от 14.02.2013 г., с което Висшият съдебен съвет е оставил без уважение предложението на административния ръководител на Софийски районен съд за повишаването му на място в ранг "съдия в Апелативен съд". Поддържат се оплаквания за допуснати нарушения по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Ответникът - Висш съдебен съвет, чрез юрисконсулт Казаков, изразява становище за неоснователност на жалбата. В писмени бележки обосновава отсъствие на заявените основания за незаконосъобразност на оспорения акт. Посочва, че при повишаване в ранг се изисква кумулативната наличност на трите критерия, заложени в чл. 234 ЗСВ. Не може да се приеме, че е налице "висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения" при положение, че магистратът не следи за редовното движение на исковите молби, включително и за оставените без движение и съставът му има 279 броя дела без движение, като част от тях не са администрирани за период от 1,5 до 4 години, в каквато връзка са констатациите на ИВСС. Административният ръководител също е представил отрицателно становище за Бонев. Моли решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира жалбата за допустима като подадена в срока по чл. 36, ал. 1, изр. първо ЗСВ, от надлежна страна и при наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване на правото на съдебно оспорване и отсъствие на процесуални пречки. Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради допуснати от кадровия орган на съдебната власт съществени нарушения на административнопроизводствени правила при издаване на оспорения акт. Правният спор е детерминиран от начина на преценка и правомощията на ВСС по отношение на едно от изискванията за повишаване в ранг визирано в чл. 234 ЗСВ и по-конкретно критериите и административнопроизводствения ред по оценка на "високата квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения", което законът изисква да е в кумулативна наличност наред с останалите две изисквания - съдията, прокурорът или следователят да е прослужил най-малко три години на съответната или приравнена длъжност и да има положителна комплексна оценка от последното периодично атестиране "много добра". От административната преписка се установява, че съдия Бонев има ранг "съдия в окръжен съд" от 11.08.2007 г., т. е. към датата на внасянето на предложението на и. ф. Административен ръководител на Софийски районен съд във ВСС - 28.11.2012 г. има прослужени повече от три години на тази длъжност. С решение по т. 21 по протокол № 34 от 27.10.2011 г., на основание чл. 207, ал. 1 ЗСВ във връзка с § 128а от ПЗР от ЗИДЗСВ, Висшият съдебен съвет е определил на Асен-Иван Иванов Бонев комплексна оценка "много добра" и същият е придобил статут на несменяемост, считано от датата на вземане на решението. От част ХI, окончателно предложение за комплексна оценка на Комисията по предложенията и атестирането (КПА) от единния формуляр за атестиране, връчено на Бонев на 18.07.2011 г. и решението по т. С-1, подточки 1. 1. и 1. 2. от протокол № 25 от 05.07.2011 г. на Комисията по предложенията и атестирането (КПА) става ясно, че комисията първоначално е определила комплексна оценка "добра", 89 точки, като е коригирала предложението на помощната атестационна комисия (ПАК) по оценките, както следва: по част VII, т. 5 "резултати от проверките на ИВСС" от единния формуляр, като по този пункт е намалила с 2 точки предложените от ПАК, предвид принципното й решение да се дават 3 точки при извършена проверка на ИВСС с положителни резултати без конкретни констатации за атестирания магистрат; по част VII, т. 6 "поощрения и наказания, през периода, за който се извършва атестирането" от единния формуляр е намалила с 3 точки предложените от ПАК, предвид принципното й решение за допълнително материално стимулиране да се дават 2 точки. В цитираните доказателства не е посочено коя проверка на ИВСС се има предвид. А това е съществено, тъй като, ако това е проверката, резултатите от която са обективирани в представения по делото акт за проверка, то резултатите от нея са взети предвид при атестирането. След подаденото от Бонев възражение, КПА е увеличила оценката с 2 точки по част VII, т. 1 "брой, вид, сложност и тежест на преписките и делата" и по част. VII, т. 4 "разбираемо и обосновано мотивиране на актовете", също с 2 точки. Магистратът е подал възражението срещу оценката по последните посочени пунктове, а не по оценките по част VII, т. 5 и част VII, т. 6 и последните са останали непроменени. С решение по т. С-1 от протокол № 25 от 05.07.2011 г. на Комисията по предложенията и атестирането (КПА) така посочените резултати са били приети и общата оценка е изменена от "добра" на "много добра" - 94 точки. В този вид резултатите от атестирането са внесени във ВСС - т. С - 2, т. т. 2.1. и 2.2. от протокол № 36 от 18.10.2011 г. на КПА. След тези процедурни действия на КПА е постановено решение по т. 21 по протокол № 34 от 27.10.2011 г. на ВСС. От изложеното се налага изводът, че оценката е определена след спазване на предвидения административнопроизводствен ред и надлежно реализирани производства от Комисията по предложенията и атестирането към ВСС във връзка с доклад и констатации на помощна атестационна комисия. От част I, "кадрова справка" на единния формуляр е посочено, че периодът на атестацията е 2006 г. - 2010 г. Но от част IV, т. 2.3 и т. 2.4 от единния формуляр, стр. 155 по делото, става ясно, че срочността на изготвяне на съдебните актове е изследвана от помощната атестационна комисия за периодите от м. юли до м. декември 2009 г. и от м. януари до м. септември 2010 г. По делото е представен заверен с оригинала препис на акт за резултати за извършена проверка в Софийски районен съд - I Гражданско отделение, който не съдържа данни за дата на изготвяне, респ. такава за входиране във ВСС. Но в него е посочено, че обхватът на проверката включва дейността на цитираното отделение по образуването, движението и приключването на гражданските дела за периода 01.01.2009 г. - 30.03.2010 г. В цитирания акт също така е посочено, че проверката е извършена в периода 04.02.2010 г. - 30.06.2010 г. и в периода 01.10.2010 г. - 31.10.2010 г. Следователно при съпоставката на периодите по единния формуляр (юли 2009 г. до септември 2010 г.) и тези, включени в обхвата на проверката на ИВСС (01.01.2009 г. - 30.03.2010 г.) се налага изводът, че е налице припокриване на периоди. С решение по т. 21 по протокол № 34 от 27.10.2011 г., на основание чл. 207, ал. 1 ЗСВ във връзка с § 128а от ПЗР от ЗИДЗСВ, Висшият съдебен съвет е определил на Асен-Иван Иванов Бонев комплексна оценка "много добра" и същият е придобил статут на несменяемост, считано от датата на вземане на решението. Цитираното решение на ВСС представлява влязъл в сила, стабилен административен акт относно оценката на професионалните качества на Бонев за период, включващ и значима част от този, за който се отнася и проверката на ИВСС. Във ВСС е постъпило предложение вх. № 11-07-1645 от 28.11.2012 г. на административния ръководител на Софийски районен съд за повишаване на Бонев на място в ранг "съдия в Апелативен съд". С решение по протокол № 8 от 05.02.2013 г., по т. С-10, подт. 10.1. и 10.2., Комисията по предложенията и атестирането е предложила на ВСС да остави без уважение цитираното предложение, тъй като не са налице условията на чл. 234 ЗСВ. Като мотиви са изложени, че съдия Бонев не следи за редовното движение на исковите молби, включително и за оставените без движение, 279 броя дела са без движение, като част от тях не са администрирани за период от 1.5 до 4 години. Позоваването е на акт от проверка на ИВСС, който не е посочен. Налице е отрицателно становище на административния ръководител. Прието е, че не е налице "висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения". Същите съображения, които се приемат като мотиви на решението по т. 7 на протокол № 6 от 14.02.2013 г., са възприети от Висшия съдебен съвет. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че оспореното решение на ВСС е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Кадровият орган не е прецезирал въпроса за кой период от време би могъл да ревизира професионалната дейност на Бонев, предвид влязлото в сила негово решение по т. 21 по протокол № 34 от 27.10.2011 г., от което за магистрата произтичат права. В мотивите към решението липсват съображения в тази насока. Не е назован и актът от проверката на ИВСС, който е взет предвид. Такова посочване липсва и в решение по т. С-10, подт. 10.1. и 10.2. от протокол № 8 от 05.02.2013 г. на помощния орган, Комисията по предложенията и атестирането. От представения по делото акт за резултатите по извършена проверка се установява, че съдия Бонев е титуляр на 50 състав от 30.11.2009 г. Към 09.06.2010 г., датата на проверката, са констатирани 279 бр. дела без движение, като не малка част не са администрирани за период от 1.5 г. до 4 години, основно по вина на съдебния деловодител - стр. 340. На съдия Бонев са дадени препоръки да упражни контрол върху деловодителя на състава, чрез инвентаризация на спрените дела и делата, оставени без движение, с цел своевременното им администриране - стр. 371. Жалбоподателят не е сред съдиите, за които на председателя на СРС е препоръчано да обърне внимание по реда на чл. 237 ЗСВ за констатирани просрочия - стр. 373. Цитираните обстоятелства не са обсъдени в мотивите към решението на ВСС. Казаното се отнася и до приетото за отрицателно становище на и. ф. Административен ръководител на СРС. В последното е записано: "Въз основа на известната ми информация за работата на съдия Бонев в Софийски районен съд считам, че същият не е показал професионална квалификация над средното ниво, нито образцово изпълнение на служебните задължения." Това становище несъмнено е лишено от каквато и да е конкретика и не може да послужи за целите на административното производство по повишаване на магистрата в ранг. Ако КПА и ВСС са считали, че са налице нови обстоятелства, респ. нови писмени доказателства относно професионалните качества на Бонев, то предвид гаранциите за правото на участие в административното производство и защита на магистрата, не е имало пречка при изложените констатации на КПА и ВСС, да се извърши ново атестиране по повод и за целите на оценяването с оглед направеното предложение за повишаването в ранг, като бъде изключен периода, предмет на предходното атестиране. По изложените съображения се приема, че обжалваното решение на Висшия съдебен съвет е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствени правила, което налага отмяната му като незаконосъобразно. Наличието на изключителна компетентност на ВСС във връзка с предмета на спора и предвид основанията на чл. 173, ал. 2 АПК налага връщане на преписката на ВСС за произнасяне, съобразно изложените указания по приложението на закона. При новото разглеждане на предложението за повишаване в ранг следва да бъдат приложени разпоредбите за атестирането съгласно ЗСВ и действащите според методиката на ВСС правила, като бъдат отчетени всички относими факти към преценката за наличието на предпоставката "висока професионална квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения" при изложени ясни критерии досежно дискреционните правомощия на органа. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,