Решение № 12983 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10064/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационна жалба на Елемент Строителна Асоциация ЕООД, ЕИК 131296324, чрез процесуалния представител адв. Костова, срещу Решение 12616/10.04.2025 г., постановено по адм. дело 3273/2023 г. по описа на Административен съд София град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът развива съображения за недължимост на такса за битови отпадъци (ТБО) за процесните имоти и данъчни периоди. Твърди че Софийска община не е предоставяла услуги по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване за имотите му в райони Овча Купел, Красно село и Витоша от 2009 г. до 2013 г., като изводите на съда в тази насока са в противоречие със заключенията на съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ). Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което да бъде уважено оспорването срещу ревизионния акт в частта за определяне на задължения за ТБО. Претендира присъждане на деловодни разноски, за което представя списък на разноските и заверено копие на договор за правна защита и съдействие от 05.05.2025 г. Ответникът кметът на Столична община, чрез юрк. Веселинска, оспорва касационната жалба по аргументи в писмена молба по хода и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата, доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Оспореното решение на Административен съд София - град е постановено при повторно разглеждане на делото. С Решение 2957/21.03.2023 г. по адм. дело 2186/2022 г. Върховният административен съд е отменил Решение 3932/15.06.2021 г., постановено по адм. дело 5277/2018 г. на АССГ, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Елемент Строителна Асоциация ЕООД срещу РА МДТ-РД-01-07-93/30.12.2014 г., потвърден с Решение СОА18-РД28-5/23.03.2018 г. на кмета на Столична община, по отношение на определените задължения за ТБО в общ размер на 62 245,40 лв. и лихви в размер на 21 381,74 лв., както и в осъдителната му част за разноските над сумата от 972,54 лв., при което делото е върнато за ново разглеждане. В останалата част с решението на ВАС е разрешен окончателно спорът за законосъобразността на определените с РА задължения за данък върху недвижимите имоти в общ размер на 11 068,11 лв. и лихви в размер на 3 683,47 лв. и е оставено в сила Допълнително решение 5032/30.07.2021 г. по същото дело на АССГ. Административният съд е обобщил възраженията на жалбоподателя за недължимост на ТБО за процесните имоти, находящи се в райони Овча Купел, Красно село и Витоша. На следващо място е извел отделните компоненти на таксата по чл. 62, т. 1-3 ЗМДТ и реда за определянето ѝ съгласно Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от столична община (НОАМТЦУПСО). За изясняване на фактическата обстановка по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чиито заключения основно и допълнително, са приобщени към доказателствения материал. Констатациите и отговорите на вещото лице са дадени в решението и са отнесени в подкрепа на крайното заключение по същество. Във връзка с откритото производство по оспорване съдът е взел предвид уточненията от жалбоподателя и е приел, че посочените документи нямат обвързваща го материална доказателствена сила и следва да бъдат ценени съвкупно с останалите доказателства. От правна страна съдът е обосновал извод за реално и регулярно извършване на услугите по чл. 62 ЗМДТ за процесните имоти, собственост на жалбоподателя. Според съдебните мотиви, анализът на документите от вещото лице установява сключени договори с фирмите оператори за всеки един от районите, доставяни са кофи и съоръжения за сметосъбиране, ясно е на кое място/точка са били разположени и каква е тяхната седмична кратност на извозване, налице са плащания за извършените дейности, съставяни са ежедневни констативни протоколи, актове за приемане на видовете работи като същевременно няма данни, вкл. от други органи като Сметна палата или АДФИ, че изразходваните средства не са изплатени или са изплатени за дейности, които не са извършени. Отговорът на вещото лице по допълнителната задача също свидетелства за това. Споделени са констатациите от техническата експертиза при предходното разглеждане на делото за имотите в район Овча купел. Прието е, че дължимата такса по компонентите за обществени дейности е установена правилно с РА за обезвреждане на битови отпадъци и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Такса за първата услуга не се събира, само когато общината не разполага с депо или други съоръжения за обезвреждане, а в случая отпадъци са събирани в изграденото депо в кв. Суходол и други съоръжения за обслужване нуждите на населението. За тях се дължи такса, дори при подадена декларация, че имотът няма да се ползва. Определената въз основа на отчетната стойност на имотите такса действително не е обусловена пряко от генерираното количество отпадъци, но това е допустимо, предвид преюдициалното тълкуване на Съда на ЕС в решенията по дело С-335/16 и С-254/08 на Директива 2008/98/ЕО на ЕП и на Съвета от 19.11.2008 г. Обжалваното решение на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно. След преценка на доказателствата и възраженията на страните първоинстанционният съд е изложил самостоятелни и обосновани правни изводи, които са в съответствие с изискванията на приложимата нормативна уредба. Заявените оплаквания в касационната жалба не се установяват при извършена проверка на доказателствения материал по делото. При повторното разглеждане на делото административният съд е спазил стриктно указанията на ВАС в Решение 2957/21.03.2023 г. по разпределението на доказателствената тежест при оспорването на писмените документи от дружеството-жалбоподател и необходимата преценка в тази насока, водеща до правилност и аргументираност на крайното заключение по същество. Във връзка с откритото производство по реда на чл. 193 ГПК са взети предвид изявленията и становищата на страните, видно от протоколи от с.з. на 13.06.2023 г. и 03.10.2023 г., както и Определение 10042 от 16.11.2023 г. По делото не е спорно, че Елемент Строителна Асоциация ЕООД е данъчно задължено лице по чл. 64 във вр. с чл. 11 ЗМДТ, за недвижимите му имоти в райони Овча Купел, Красно село и Витоша, намиращи се в строителните граници на Столична община. С решението на ВАС по адм. дело 2186/2022 г. е даден ясен отговор във връзка с оплакванията за декларираните от дружеството паркоместа и е изяснен техният данъчен статут. В нормата на чл. 71, т. 1-3 ЗМДТ са предвидени изключенията, при които не се събира такса за определени услуги като ангажираните доказателства и направените доказателствени искания от процесуалния представител на жалбоподателя не установяват нито една от тях по делото. Касационният състав споделя аргументите в касационната жалба за отношението между Наредбата за управление на отпадъците и поддържане на опазване на чистотата на територията на СО и НОАМТЦУПСО, но не и твърдението, че даденото разрешение за откриване на строителна площадка води до приложение само на първата от двете. В действащата по време правна уредба към процесните периоди от 2009 г. до 2013 г. не е предвидено подобно изключение за недължимост на ТБО за компонента сметосъбиране и сметоизвозване. За разлика от данъка върху недвижимите имоти, който съгласно чл. 13 ЗМДТ се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не, съгласно чл. 62 ЗМДТ, таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ, за всяка от трите групи услуги поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Задължението за поддържане на чистотата в парковете, алеите, площадите и уличните платна, е възложено на всички собственици на имоти на територията на общината и релевантно в това отношение е преценката дали района попада в границите, определени със заповед на кмета, в които общината организира посочената услуга. Касаторът не е направил възражения във връзка с начина на определяне на данъчната основа за конкретните недвижимите имоти и установените отчетни стойности съобразно счетоводните данни и подадените данъчни декларации, които са описани подробно в процесния РА. Настоящият касационен състав намира за правилни изводите на административния съд по преценката на доказателствата за престиране на отделните услуги по чл. 62 ЗМДТ за териториите и районите, на които се предоставят от Столична община съгласно заповедите на кмета - Заповед РД-09-3980/31.10.2008 г. за 2009 г., Заповед РД-09-1544/29.10.2009 г. за 2010 г., Заповед РД-09-1787/29.10.2010 г. за 2011 г., Заповед РД-09-1829/31.10.2011 г. за 2012 г. и Заповед РД-09-722/30.10.2012 г. за 2013 г. От ответника по делото са ангажирани голям брой писмени доказателства за всеки от периодите, които разглеждани по отделно или в тяхната съвкупност не подкрепят както оспорването на отделни документи, така и тезата за неосъществяване на процесуалния представител на касатора. Приобщеното като доказателство основно заключение на ССЕ при повторното разглежда на делото дава изчерпателни отговори и обобщава данните за всички съществени параметри, сочещи регулярност на извършените дейности и услуги в отделните райони. Същото правилно е ценено от съда в съответствие с разпоредбата на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. След проверка на заявените от касатора пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и като такова следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Заключението на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд, довели до отхвърляне на жалбата срещу РА в частта на установените задължения за ТБО за периода от 2009 г. до 2013 г. в общ размер на 62 245,40 лв. и лихви в размер на 21 381,74 лв. При този изход на спора и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски, на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 1 000 лв. с оглед на неговата фактическата и правна сложност. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение,