Решение № 5865 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11211/2013 г.

Решение № 5865 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11211/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационни жалби на Александър Георгиев Георгиев в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП и "Елстрой Инженеринг" ООД - с. Преселец, Община Търговище чрез процесуалния си представител адв. Стоян Стоянов срещу решение № 2783/25.04.2013 г., постановено по адм. дело № 4723/2012 г. по описа на Административен съд, София-град. Александър Георгиев Георгиев в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП обжалва съдебното решение в частта, в която е отменен РА № 2251100225/12.12.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 652/26.03.2012 г. на директора на същата Дирекция за непризнато право на данъчен кредит в общ размер от 172 984,80 лв. по фактури, издадени през 2003 г. и за част от 2004 г. (без тези за данъчен период на месец декември 2004 г.) от "Персенк" АД, "Хит-16" ЕООД, "Металин 2003" ЕООД, "Вени П" ЕООД, "Регата - П" ЕООД, "Бо Вар" ЕООД и "Вида 2002" ЕООД (частично) през данъчни периоди на 2003 г. поради погасяване по давност, както и в частта по ЗКПО за 2003 г., също поради погасяване по давност. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, довело до необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оплакванията са свързани с изложените мотиви от съда, че задълженията, определени с ревизионния акт, вследствие непризнатото право на данъчен кредит по фактурите, издадени от посочените доставчици, са погасени по давност. Обжалва се решението и в частта за разноските, като касаторът твърди, че макар в една част жалбата на "Елстрой Инженеринг" ООД е отхвърлена, съдът неправилно не е присъдил юрисконсултско възнаграждение, като съдът е присъдил само 1 000 лв., което е под минимума по Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Иска се отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне жалбата на "Елстрой Инженеринг" ООД. Касаторът е обжалвал и определението по чл. 248 ГПК на първоинстанционния съд, с което е отхвърлено искането за юрисконсултско възнаграждение, тъй като е следвало то да бъде 49 850,48 лв., а не 1 000 лв. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Шинев. Ответникът по тази касационна жалба "Елстрой Инженеринг" ЕООД - с. Преселец, Община Търговище, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. "Елстрой Инженеринг" ООД. - с. Преселец, Община Търговище чрез процесуалния си представител адв. Стоян Стоянов обжалва съдебното решение в отхвърлената му част по ЗДДС за доставки на СМР, материали и стоки по фактури, издадени от "Бул трейд сървиз" ЕООД, ЕТ "Виктория - Димчо Иванов" и "Рис 2005" ЕООД, "Тотал комерс и Ко" ООД, "Металин 2003" ЕООД (частично), "Вида 2002" ЕООД (частично), "Болкан Бизнес груп" ЕООД, "МС Мениджмънт" ЕООД, "Бизнес Комп 2011" ЕООД, "Ник Комерс 2008" ЕООД, "Центрум груп 2007" ЕООД, "Строй проект 07" ЕООД, "Ни 2005" ЕООД и "Стройкомерс 97" ЕООД, както и в частта по ЗКПО за 2004 г., 2005 г., 2006 г. и 2007 г. Релевират се от касатора оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение поради допуснати от съда нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква, че съдът не е направил анализ на възраженията му и не е установил твърдените от него процесуални нарушения, допуснати при извършване на ревизията. Относно издадените фактури за доставки от конкретните доставчици, касаторът излага оплаквания, че неправилно съда не се е съобразил с цитираната от него практика на СЕС, според която данъчният кредит се отказва само ако се установи наличие на данъчна измама, но няма и дори такива твърдения. Другите оплаквания са свързани с необсъждане от страна на съда на всички доказателства. В частта по ЗКПО (отм.) за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. и по ЗКПО за 2007 г. също се съдържат оплаквания за необсъждане от страна на съда всички събрани в хода на данъчната ревизия доказателства. Твърди се от касатора, че граничният период, който е погасен по давност е до ноември 2005 г. по ДДС, както и за 2004 г. по ЗКПО. В тази връзка са изложени доводи, позовавайки се на чл. 172 ДОПК. Иска отмяна на решението в обжалваните части и отмяна на ревизионния акт в същите части или след отмяна на решенето делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът по тази касационна жалба директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП чрез юриск. Шинев я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на Дирекция "ОДОП" - гр. София в частта по чл. 248 ГПК за разноските, а по същество счита, че и двете касационни жалби са неоснователни. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни, като жалбата на Дирекция "ОДОП" - гр. София е частично основателна в частта за разноските. По касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София. В отменената част на ревизионния акт, първоинстанционният съд за да постанови тази резултат е приел, че доставките по фактури, издадени през 2003 г. и за част от 2004 г. (без тези за данъчен период на месец декември 2004 г.) от доставчиците "Персенк" АД, "Хит - 16" ЕООД, "Металин 2003" ЕООД (частично), "Вени П" ЕООД, "Регата - П" ЕООД, "Бо Вар" ЕООД и "Вида 2002" ЕООД` (частично) не установяват реални доставки, но определените с ревизионния акт данъчни задължения по ЗДДС (отм.), вследствие непризнатото право на данъчен кредит са погасени по давност. Съдът се е позовал на чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.), който според съда е приложим за процесния период с оглед материалноправния характер на нормите, уреждащи давността, според които публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишният давностен срок, смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Според съда за задълженията по ЗДДС за 2003 г. давностният срок е започнал да тече от 1.01.2004 г., като е спрял с възлагането на ревизията със ЗВР № 807/1.12.2008 г., а до този момент е изтекъл срок от 4 години и 11 месеца. Приложим според съда е и чл. 172, ал. 1, т. 2 ДОПК към момента на посочената заповед за възлагане на ревизията и затова давността е продължила да тече с изтичане на едногодишен срок от започване на производство, т. е. считано от 1.12.2009 г. и е изтекла на 1.01.2010 г. - преди издаването на РА № 20001000012/20.08.2010 г., отменен по административен ред с решение № 46/10.01.2011 г. на директора на Дирекция "ОДП" - гр. София. За част от 2004 г. без тези за данъчни периоди на месец декември 2004 г. съдът е приел, че давностният срок е започнал да тече, считано от 1.01.2005 г. и 5-годишният давностен срок е изтекъл на 1.01.2011 г. Същите мотиви на съда са използвани и в частта за определения корпоративен данък за 2003 г. Оплакванията на касатора са свързани само с приетото от съда погасяване по давност на установените с ревизионния акт задължения по ЗДДС за 2003 г. и за част от 2004 г. (без данъчен период на месец декември 2004 г.) и ЗКПО за 2003 г. В касационната жалба са изложени доводи, че с изтичането на давностния срок се погасява не материалното право, а правото на кредитора за принудителното му изпълнение, но в същото време и в чл. 143 ДПК (отм.) и в чл. 170, ал. 1 ДОПК е уредена възможността да се прихване погасено по давност задължение. Същите доводи са изложени и в частта по ЗКПО (отм.) за 2003 г. Решението в тези обжалвани части е правилно постановено. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд относно погасителната давност като институт на материалното право. По принцип правилни са доводите на касатора, че с изтичането на погасителната давност не се погасява вземането, а само правото на иск за претендирането му и длъжникът би могъл да плати доброволно задължението си, но след направеното от него възражение за давност явно е, че той не желае погасяване на задължението чрез плащане. С изтичането на посочения срок наистина, както твърди касатора не може да се насочи принудително изпълнение към погасените по давност вземания. Няма пречка възражение за изтекла погасителна давност да се направи пред съда, а не само в изпълнителното производство. Разбира се няма пречка ревизираното лице да заплати и изтекло по давност вземане, но негово процесуално право е след като е направил възражение за погасителна давност, този въпрос да се изследва и в съдебното производство. След като той вече е направил изявление, че поради изтекла давност няма да плаща установените му с ревизионния акт данъчни задължения, правилно съдът се е произнесъл по този въпрос. Относно давностният срок в частта по ЗКПО (отм.) за 2003 г. правилно първоинстанционния съд е приел, че е започнал да тече от 1.01.2005 г. и е изтекъл на 1.01.2011 г., като правилно съдът е съобразил и спирането на давността на 1.12.2008 г., когато е възложена ревизията, както и прекъсването на давността съгласно чл. 172, ал. 2 ДОПК. С оглед гореизложеното касационната жалба на Дирекция "ОДОП" - гр. София е неоснователна, а решението в тези обжалвани части не подлежи на отмяна на посочените основания и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По касационната жалба на "Елстрой Инженеринг" ООД. За да отхвърли жалбата в частта по ЗДДС за доставки на СМР, материали и стоки по фактури, издадени от "Бул трейд сървиз" ЕООД, ЕТ "Виктория -Димчо Иванов, "Рис 2005" ЕООД, "Вида 2002" ЕООД (частично), "Болкан Бизнес груп" ЕООД (частично), "МС Мениджмънт" ЕООД, "Бизнес Комп 2011" ЕООД, "Ник Комерс 2008" ЕООД, "Центрум груп 2007" ЕООД, "Строй проект 07" ЕООД, "Ни 2005" ЕООД и "Стройкомерс 97" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че не е доказана реалността на процесните доставки на СМР и доставки на материали и стоки. По доставките от "Бул трейд сървиз" ЕООД по фактури, издадени през 2006 г. първоинстанционният съд е възприел констатациите на приходните органи за неустановена реалност на доставките на стоки - PVC тръби, цимент, капаци за шахти, кабели, тротоарни плочки и др. За да направи този извод съдът е установил, че доставчикът не е включил в дневниците за продажби издадените на касатора фактури и въпреки представените приемателно-предавателни протоколи съдът е счел, че не е установена реалността на доставките, тъй като от тях не се установявало от кое лице са предадени, както и мястото на предаване и кое е лицето, подписало протокола в качеството на представител на доставчика. Освен това според съда по отношение на доставчика е установено, че няма регистриран търговски обект и няма наети на трудов договор лица, както и не е установен начина на превозване на стоките, кой и как е осъществил транспорта. Според съда жалбоподателят, чиято е доказателствената тежест не е представил стокови/складови разписки и такива за транспортиране на стоките и начина на съхранението им. Не са представени и доказателства за какви последващи доставки са влагани процесните стоки. Макар, че е установено по безспорен начин плащането на данъка по "ДДС-сметка", съдът е приел, че не е налице приложимост на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.), тъй като не е установена реалността на доставките, поради което е прието, че на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 6 ЗДДС (отм.) не е установено възникването на правото на данъчен кредит и затова правилно е отказано. По доставките от ЕТ "Виктория - Димчо Иванов", фактурирани през данъчни периоди на 2005 г. и 2006 г. на PVC тръби, дъски, капаци за шахти, кабели и др. съдът е приел, че не е доказана реалността на доставките, поради неизясняване мястото за предаване и приемане на стоките, лицата които са ги предали, начина на транспортирането им, кой и къде и с какво транспортно средство е осъществил превоза на големите количества от посочените стоки. Според съда законосъобразно с ревизионния акт е отказано правото на данъчен кредит поради неустановяване на обстоятелствата по чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 6, чл. 24 и чл. 32 ЗДДС (отм.). По доставките от "Рис 2005" ЕООД по фактури, издадени през месеците ноември и декември 2006 г. за PVC тръби, дъски, капаци за шахти, кабели и др. съдът е приел, че не е доказано прехвърляне собствеността на процесните стоки. За да направи този извод съдът е установил, че не е изяснено кой е предал стоките и кой е подписал приемателно-предавателните протоколи, а и не са ангажирани според съда доказателства за транспортирането им, няма и разходни документи, количествено-стойностни сметки и норми за вложени материали, поради което не е доказано влагането на тези стоки в реализираните от ревизираното дружество обекти. Независимо от плащането на данъка по фактурите по "ДДС-сметка" съдът е приел, че е неприложим чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.), след като не е доказана реалността на доставките по чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС от същия закон. По доставките от "Тотал комерс и Ко" ООД по фактури за СМР, издадени през 2006 г. съдът е установил, че са налице договори с предмет - извършване на изкопни работи по направа на временни пътища и временни подходи за кабелиране на ВЛ 220 kV, както и подмяна на мълниезащитно въже с оптическо на различни обекти: "Хемус", "Чавдарци", "Отечество", "Пирин" и "Валчук и Тумба" и приемателно-предавателни протоколи, но въпреки това е прието, че не са налице доказателства, установяващи извършването на фактурираните СМР. Според съда не е установено за чия сметка са вложените в посочените обекти материали, както и че е установено, че доставчикът не е разполагал със собствен персонал за извършване на услугите. Отново са изложени мотиви за неприлагане на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.), сходни на предходните. По доставките от "Металин 2003" ЕООД за данъчен период на месец декември 2014 г., съдът е приел, че също не е доказана реалността на доставката на материали, макар че е сключен договор за извършване на електромонтажни работи. Съдът е отбелязъл, че по отношение на този доставчик са относими предходните мотиви по доставките от "Тотал комерс и Ко" ООД. По доставките от "Вида 2002" ЕООД за данъчни периоди на декември 2004 г. за ремонтни услуги, съдът е изложил мотиви, че не е установена реалността на доставките поради непредставяне на документи като подробни планове с чертежи и скици на подземните комуникации, с какви инструменти и от кой са извършени СМР, предвид че не е установено този доставчик да има техническа и кадрова обезпеченост, предвид специфичните видове ДМР - ремонт и монтаж на електромерни табла и мрежи "НН". По доставките от "Болкан бизнес груп" ЕООД (частично) за СМР през месец октомври 2006 г. с предмет същите като по доставките от "Вида 2002" ЕООД е обсъдил представените 3 бр. протоколи, в който е посочен обектът и извършените СМР, но според съда предвид специфичните услуги не са представени доказателства, че доставчикът е разполагал с техническа, материална и кадрова обезпеченост за тези доставки. Изложени са мотиви в съдебното решение, че не са ангажирани доказателства с какви материали са изпълнени процесните СМР, а също и не са представени работни чертежи и информация за предаване на строителната площадка. По доставките от "МД Мениджмънт" ЕООД за доставки през месец декември 2004 г. за СМР, съдът е изложил мотиви, че не е доказано реалното им изпълнение, макар че са представени договор и констативни протоколи, съдържащи описание на всички СМР Мотивите на съда са идентични, като тези по доставките от "Болкан бизнес груп" ЕООД. По доставките от "Бизнес Комп 2001" ЕООД през данъчни периоди на 2005 г. и 2006 г., "Ник комерс" 2008 ЕООД, "Центрум 2007" ЕООД, "Строй проект 07" ЕООД, "Ни-2005" ЕООД, "Стройкомерс 97" ЕООД и "Велан ВК" ЕООД съдът е изложил мотиви, че не е доказана реалността на фактурираните доставки през данъчни периоди на 2005, 2006 г., 2007, 2008 г., като за всички е прието, че са недоказани фактурираните доставки на СМР и материали. Отново съдът е приел, че доставчиците не са разполагали с материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на процесните доставки. Съдът е приел, че не са доказани доставките и от предходните доставчици, не е изяснен и вида на материалите, количество и единична цена на стоките. За "Центрум 2007" ЕООД е установено от съда, че няма търговски обект, както и че не са представени пътни листове, товарителници, наемане на транспортни средства. В частта по ЗКПО (извън тези, приети като погасени по давност) мотивите на съда са свързани с тези в частта по ЗДДС. Първоинстанционният съд е приел, че задълженията за ДДС за данъчен период на месец декември 2004 г., както и задълженията за корпоративен данък за 2004 г. не са погасени по давност. За тези задължения е приел, че давността е започнала да тече, считано от 1.01.2006 г. и към момента на възлагане на ревизията - 1.12.2008 г. са изтекли 2 г. и 11 м., като на 1.12.2009 г. давностният срок е продължил да тече и е прекъснат съгласно чл. 172, ал. 2 ДОПК с издаването на ревизионния акт от 12.12.2011 г., като е прието, че до тази дата са изтекли 4 г., 11 м. и 12 дни, поради което не е налице погасяване по давност. Обжалваното от "Елстрой Инженеринг" ООД решение е правилно постановено. За законосъобразното упражняване на правото на получател по облагаема доставка на стоки да приспадне платения от него на доставчика му ДДС като данъчен кредит, предвид дефиницията на това понятие, съдържащо се в чл. 6, ал. 1 ЗДДС, е необходимо по категоричен начин да се докаже, че фактурираните от доставчика стоки са реално предадени от доставчика на получателя. Това означава, че правото на данъчен кредит няма да възникне, а в случай, че се упражни, то ще е незаконосъобразно, ако се установи само, че доставките на стоки са договорени, съответно фактурирани, тъй като ЗДДС свързва това материално право с реалното извършване на доставката на стоки, а не само с постигнатото съгласие между страните по доставката. Важно е да се посочи, че предаването на стоките следва категорично да е установено. В чл. 6, ал. 1 ЗДДС законодателят е предвидил да се докаже, че е прехвърлено правото на собственост върху определена стока. В чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО не се изисква доставчикът да е собственик, а да се установи прехвърляне правото на разпореждане, което означава фактическото предаване на стоката. Това означава, че е допустимо за целите на данъчното облагане доставката на стока да се осъществи и от лице, което не е собственик, но при всички случаи, както в ЗДДС, така и в Директива 2006/112/ЕО се изисква да се установи реалното предаване на стоките/извършването на услугите. В настоящия казус приложими са ЗДДС (отм.), действащ до 31.12.2006 и ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г., но горните мотиви важат и за двата закона, относими към облагането с косвен данък, какъвто е ДДС. По всички доставки, по които е отхвърлена жалбата спорният въпрос между страните по делото касае реалността на доставките на СМР и стоки. Принципно правилно е становището на съда по приложението на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.), че при неустановяване реалността на доставките, е без значение обстоятелството, че ДДС по издадените фактури е платен по "ДДС - сметка". Съобразно практиката на СЕС в Люксембург ненамирането на доставчиците и неустановяването на кадрова обезпеченост за доставките, не е основание на получателя им да се откаже правото на данъчен кредит, предвид неутралността на данъка. Наистина наличието само на фактура не означава, че посочената в нея стопанска операция - доставка на стока или услуга е действително осъществена. Доказателствата за реалността на доставките няма пречка да се представят и от ревизираното лице, както е сторено в процесния случай. Касае се за преценката на тези доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, за да се установи дали упражненото право на данъчен кредит от получателя по доставките е правомерно или не. Фактурираните СМР от всички доставчици са свързани със специфични дейности във връзка със сключени договори между касатора и "Електроснабдяване" АД и "НЕК" АД. Правилно първоинстанционният съд е установил, че по сключените впоследствие договори между касатора в качеството му на възложител и посочените доставчици - издатели на процесните фактури, по които касаторът е упражнил правото на данъчен кредит, не е установено фактическото извършване на тези СМР. Наличието само на приемателно-предавателни протоколи (за някои от тях не се установява, че са подписани от оторизирани представители на дружествата - изпълнител и възложител, каквито са всички протоколи с "Бул трейд сървиз" ЕООД), не е достатъчно за да се приеме, че тези СМР действително са извършени от издателите на фактурите. Този извод първоинстанционният съд е направил, като е извършил съвкупна преценка на представените доказателства и правилно е установил, че няма доказателства по какъв начин материалите са транспортирани до обектите, където е следвало да се извършат СМР, липсват и проектни документи и чертежи, упоменати в договорите, предвид, че се касае за специфични видове услуги - ремонт на мрежи "НН" и "ВН", на ел. табла и прокарване на кабели и др. Освен това за голяма част от доставчиците е установено, че нямат търговски обекти, което означава, че в тежест на касатора е било да установи по безспорен начин от къде са натоварвани фактурираните стоки, респ. тяхното разтоварване и свързаното с доставката транспортиране. Същото се отнася и до фактурираните СМР, като се има предвид, че те са свързани с монтиране на различни видове ел. стоки, за които също няма никакви доказателства, по какъв начин са транспортирани до обектите и от къде са били натоварвани. не са представени стокови, складови разписки и др. документи, установяващи изписването на стоките, които е следвало да се вложат в обектите, където са се извършвали СМР, както и тези по доставката на PVC тръби, дъски, капаци за шахти, кабели и др., за които също няма никакви писмени данни къде са се намирали и от къде са изписвани, респ. натоварвани, за да достигнат до получателя. В договорите, които са сключени между касатора и неговите доставчици изрично е прието, че в тежест на изпълнителите по договорите е да осигури необходимата техника и работна сила, което означава, че възложителят (ревизираното дружество) е следвало да проконтролира изпълнението на тази договорка и съответно да е в състояние да представи пред ревизиращия екип данни за обезпечеността на доставките, предвид характера на процесните СМР. Освен това изрично в договорите възложителят по тях (касатора) е задължил изпълнителите да му представят протоколи за изпитания, сертификати за качество и др. и предвид, че именно касаторът е този, който трябва да докаже всички положителни предпоставки по ЗДДС (отм.) - чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 6 и ЗДДС в сила от 1.01.2007 г. - чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1, чл. 6 и чл. 9, че доставките са реално изпълнени, то и негова е била тежестта да представи тези изисквани от него от изпълнителите му документи, след като твърди, че именно тези доставчици са действителните изпълнители на фактурираните доставки, но това не е доказано. Наличието на представени протоколи за установяване на завършването и заплащането на отделните видове СМР по основните договори между касатора като изпълнител и "Електроразпределение" ЕАД като възложител може само да установи, че касаторът действително е изпълнил процесните СМР, поради липса на такива доказателства за осъществяването им от издателите на фактурите, по които той е упражнил парво на данъчен кредит, но не са достатъчни за да докаже, че те са осъществени от посочените доставчици. Наличието само на констативни протоколи между касатора и неговите доставчици не е достатъчно за да установи реалното извършване на различните видове СМР, които се характеризират с тяхната специфична дейност и специални професионални умения за осъществяването им. Неоснователно касаторът излага доводи, че и ДДС за месец декември 2004 г. е погасен по давност. Изчерпателни са мотивите на съда, съобразени с разпоредбите на чл. 141 ДПК (отм.), респ. чл. 172 ДОПК, като съдът правилно е проследил теченето на давностния срок, спирането, респ. прекъсването на давността и в този смисъл законосъобразни са изводите му, че давността относно задълженията за ДДС за месец декември 2004 г. не са погасени по давност. В частта по ЗКПО (отм.) за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. и ЗКПО в сила от 1.01.2007 г. за 2007 г. правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата, тъй като при установена нереалност на доставките с оглед изложените вече мотиви в частта по ЗДДС, правилно е увеличен финансовият резултат на основание 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. и на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗКПО за 2007 г. Неоснователно касаторът излага доводи, че и за 2004 г. определените публични задължения за корпоративен данък са погасени по давност, тъй като началото на тази давност съгласно правилото по чл. 172 ДОПК е 1.01.2006 г. Първоинстанционният съд е изложил законосъобразни мотиви с оглед прекъсването на давността предвид започване на второто ревизионно производство след отмяна на предходния ревизионен акт, като е налице съобразяване с разпоредбата на чл. 172 ДОПК, поради което настоящият съдебен състав изцяло възприема мотивите на съда, че давността за задължението за корпоративен данък за 2004 г. не е изтекла. С оглед гореизложеното обжалваното първоинстанционно решение изцяло е правилно и не подлежи на отмяна на посочените в касационните жалби основания и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. В частта за разноските неправилно първоинстанционният съд, обсъждайки искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на приходната администрация, включително и по чл. 248 ГПК е приел, че то не е обвързано от материалния интерес. Тъкмо обратното, юрисконсултското възнаграждение се изчислява на база Наредба № 1/9.07.2004 г. и е въз основа на материалния интерес по делото. Съдът е присъдил 1 000 лв., като следва да се присъдят още 22 212,37 лв., тъй като материалният интерес е в размер 1 187 618,19 лв., предвид че в този размер е общо отхвърлената част по жалбата на "Елстрой инженеринг" ООД, поради което на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК разноските са за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е при адвокатските възнаграждения. Обстоятелството, че дружеството-жалбоподател в първоинстанционното производство не е поискал присъждане на разноски, не е основание юрисконсултското възнаграждение на другата страна да не се изчислява върху материалния интерес на правния спор, с който е бил сезиран съда. Затова определението по чл. 248 АПК е неправилно е следва да бъде отменено и вместо него се измени решението на съда и се присъди допълнително сумата от 22 212,37 лв. юрисконсултско възнаграждение в полза на приходната администрация. Предвид изложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,