Решение № 11152 от 29.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1199/2013 г.

Решение № 11152 от 29.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1199/2013 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалба, подадени срещу решение № 2650/04.12.2012 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д. № 1808/2012 г. С обжалваното решение е отменен ревизионен акт (РА) № 16251100484/27.02.2012 г., потвърден с решение № 520/11.05.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ"-Пловдив при ЦУ на НАП в обжалваната част за начислен ДДС в размер на 13 479,11 лв. за отказан ВОД по фактури с № № № 10.. .494/19.11.2010 г., 1...0496/20.11.2010 г. и № 10...505/23.11.2010 г. и е отхвърлена жалбата на "Млечни продукти" ООД за непризнатия данъчен кредит в размер на 2400 лв. по фактура № 3/16.11.2010 г., издадена от "Флентпром" ЕООД и прилежащата лихва в размер на 1978,77 лева. Със същото решение дирекция "ОУИ" е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по компенсация в размер на 782,45 лева. В касационната жалба на "Млечни продукти" ООД се твърди неправилност на съдебното решение в отхвърлителната му част и се иска неговата отмяна. Наведените касационни основания са всичките, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК-допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на разноски. Тази касационна жалба се оспорва от директора на дирекция "ОУИ"-Пловдив сега с променено наименование дирекция "ОДОП"-Пловдив с искане за отхвърлянето й. В касационната жалба на дирекцията се твърди неправилност на решението в отменителната му част. Наведените касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се разноски. Ответникът по тази касационна жалба я оспорва по съображения в писмен отговор. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост на касационните жалби и за частична основателност на касационната жалба на "Млечни продукти" ООД, а именно относно отхвърлянето на жалбата срещу РА за начислените лихви върху допълнителния ДДС, начислен във връзка с непризнатия ВОД. Според прокурора в останалата част касационните жалби са неоснователни. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, като подадени от надлежни страни в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване. По основателността им приема следното: С РА, предмет на контрол пред административния съд, на ревизирания субект не е признат данъчен кредит по една фактура № 3/16.12.2010 г. от "Флентпром" ЕООД с предмет на доставката-300 кг. сухо мляко. Констатациите на органа по приходите са, че са налице разминаване в датите на представените документи от доставчика с датата на фактурата. Посочено е, че датата на сключване и влизане в сила на договора за наем на склада, където е съхранявана стоката, датата на инвойса от предходния доставчик и датата на предаване на стоката следват датата на издаване на процесната фактура. Също така е констатирано, че доставчикът няма реално изпълнени доставки през м. 11.2010 г. В РА не се сочи правното основание за отказа на данъчен кредит по тази фактура, но видно от РД това е чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, което е потвърдено и в решението на ДОУИ. С РА е начислен допълнително ДДС във връзка с отказа да се признае вътреобщностна доставка (ВОД)по три фактури от жалбоподателя, както следва№ № № 10...494/19.11.2010 г.; 10...496/20.11.2010 г. и № 10...505/23.11.2010 г. за "SC CREATIV CUBIC SRL" -Румъния с предмет на стопанската операция-"бяло саламурено" и една от фактурите "Бяло саламурено"и "Млечен деликатес". Констатациите на приходния орган в тази част са за: приобщена, получена чрез SCAC информация, че румънският търговец е липсващ такъв и не извършва дейност на декларирания адрес; в представените от ревизирания субект документи са налице непълноти-не е посочено място на разтоварване и е налице разминаване в името на румънския търговец, вместо "SC CREATIV CUBIC SRL" се сочи SC CREATIV CUBIC 2 SRL; в потвържденията за получаване на стоките не се сочи конкретно населено място и адрес. На осн. чл. 86 от ЗДДС е начислен ДДС върху данъчните основи на фактурите. Начислени са и лихви върху определеното задължение в размер на 1978,77 лева за периода 14.01.2012 г. -27.02.2012 г. Съдът е отменил РА в частта, в която не са признати ВОД по фактурите, издадени на румънския получател, приемайки за безспорно, че към момента на ревизирания период страните по фактурите са регистрирани по ДДС съответно в България и Румъния, налице са издадени фактури от доставчика с посочен идентификационен номер на получателя в тях, представени са документи за транспортирането на стоките от България до Румъния, като по две от фактурите това са международните товарителници, тъй като транспортът е извършен от доставчика, поради което не е необходимо според съда представянето на потвърдителни писма, каквито са представени, а по отношение на третата фактура, транспортът е за сметка на доставчика. При това положение съдът е преценил, че непълнотата в реквизитите на потвърдителните писма не представлява отрицателна предпоставка за признаване на ВОД. Съдът е приел, че представените международни товарителници съдържат всички реквизити, предвидени в чл. 6, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (СМР) и същите са подписани и подпечатени от получателя на стоката. Въз основа на чл. 9 от Конвенцията, съдът е направил извод, че непопълването на отделни колонки или неправилното им попълване в международната товарителница не е относимо при преценката на относимите към правния спор факти и не лишава товарителницата от доказателствена сила. Прието е, че в конкретния случай има достатъчно други доказателства, от съвкупната преценка на които може да бъде направен извод за наличие на ВОД по трите фактури, каквито са писмените документи, удостоверяващи преминаване на трите превозни средства от територията на България в територията на Румъния. Относно вида и количеството на превозената стока, съдът е кредитирал сертификатът за произход, удостоверяващ изпращач и получател, страна на произход на стоката, държава-дестинация, транспортното средство и др. Съдът е кредитирал този сертификат и като косвено доказателство за мястото на получаване на стоката. В подкрепа на това обстоятелство съдът сочи и свидетелските показания на водачите на МПС-та, осъществили превоза по двете фактури. Съдът е изложил съображения, че неустановяването на личността на подписалия се в клетката на получател от името на румънското дружество в международната товарителница не прави последните недостоверни. Съдът изхождайки от понятието за "Липсващ търговец", дадено в Регламент (ЕО)№ 1925/2004 г. на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕО) № 1798/2003 г. на Съвета е посочил, че приходният орган не е изложил относими мотиви спрямо получателя на стоката в конкретния случай. Съдът е посочил също така, че в случая няма данни за деклариране на ВОП и заплащане на ДДС по него в съответната друга държава-членка, но законът не въвеждал такава предпоставка за признаване на ВОД. Позовавайки се на решението по делото С-409/04 г. съдът е посочил, че в конкретния случай няма данни за участието на доставчика в данъчна измама. По отношение на отказа на данъчен кредит по фактурата от "Флентпром" ЕООД съдът е преценил, че изходящите данни от прекия доставчик основателно поставят под съмнение възможността да бъде прехвърлена стоката по процесната фактура по критерия за налична стока при доставчика към момента на фактурирането й, и към момента на подписването на стоковата разписка. Съдът е приел, че не са представени доказателства за фактическата наличност на стоката при доставчика. По касационната жалба на дружеството: Жалбата е неоснователна в частта относно данъчния кредит по фактурата от "Флентпром " ЕООД и основателна в останалата й част. По делото, макар и да са налице доказателства-фактура и транспортни документи, както и стокова разписка за предаването на стоката, недоказано е останало главното обстоятелство от значение за случая, а именно, че доставчикът фактически е притежавал стоката от вида и количеството на фактурираната. От друга страна в представените по делото РД и РА на доставчика, който касае и периода на процесната фактура се установява, че не са признати като реално извършени от доставчика всички доставки, за които има издадени от него фактури през м. 11.2010 г. и декларирани през този период. При тези данни по делото, съдът е формирал обоснования извод за липсата на основната предпоставка за възникването на правото на данъчен кредит за жалбоподателя по спорната фактура, а именно реална доставка по фактурата. Основателна е жалбата на дружеството в частта, в която РА не е отменен относно начислената лихва върху определения допълнително ДДС във връзка с непризнатия ВОД по три фактури от ревизирания субект. Задължението за лихва е акцесорно задължение, което следва главното. След като главното задължение е отменено, то не се дължи и акцесорното такова. По жалбата на дружеството: Жалбата е неоснователна. По делото, още в хода на ревизията са събрани многобройни и достатъчно доказателства, които установяват продажбата на стоката по фактурите, издадени от жалбоподателя на чуждестранния получател и транспортирането на стоките извън границата на страната. Не се спори, че както българският търговец, така и румънският му контрагент са регистрирани за целите на ДДС в държавите, в които са седалищата им. Доказани са предпоставките за признаване на ВОД по спорните фактури. Напълно се споделят съображенията на съда относно довода на приходния орган, че получателят е липсващ търговец. Към тези съображения може да се добави, че неизрядноста на получателя по ВОД спрямо приходната администрация на държавата-членка, в която е седалището му не може да бъде самостоятелно основание за отказа да бъде признат ВОД. Данните за подобно обстоятелство могат евентуално да бъдат взети предвид като косвено доказателство при липсата на доказателства за някой от елементите от ФС на ВОД, какъвто не е настоящия случай. По изложените съображения, настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение, с изключение в частта му за лихвите върху допълнително начисления ВОД, за обосновано и правилно, поради което следва да се потвърди. В частта, в която е отхвърлена жалбата срещу определената лихва върху допълнително определения ДДС във връзка с непризнатия ВОД по спорните фактури, решението е неправилно и като такова следва да се отмени в посочената част, а вместо това се отмени РА в същата част. С оглед изхода на спора на "Млечни продукти" ООД следва да се присъдят разноски за тази инстанция пропорционално на уважената част от жалбата, които изчислени по посочения начин са в размер на 147 лева. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд