Решение № 11207 от 24.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5587/2019 г.

Решение № 11207 от 24.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5587/2019 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Велико Търново (ОД на МВР - Велико Търново), чрез упълномощен юрисконсулт и от К. Х., чрез упълномощен адвокат, срещу съответните неблагоприятни за всеки от касационните жалбоподатели части от Решение № 98 от 13.03.2019 г., постановено по адм. д. № 683 по описа на Административен съд – Велико Търново (АС - Велико Търново) за 2018 г. С обжалваното съдебно решение, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), ОД на МВР - Велико Търново е осъдена да заплати на К. Х. сумата от 1500, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 26.03.2014 г. до 29.10.2015 г., причинени му от отменената като незаконосъобразна Заповед № 880 от 26.03.2014 г., издадена от временно назначен на длъжност (ВНД) директор на ОД на МВР - Велико Търново, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Искът за обезщетение за горницата над така присъдената сума до предявения с него размер на обезщетението от 20000, 00 лв. е отхвърлен. Наред с това, ОД на МВР - Велико Търново е осъдена да заплати на Х. разноски в размер на 92, 50 лв., съразмерно на уважената част от този иск. Предвид изложеното в касационната жалба на ОД на МВР - Велико Търново, съдебното решение, предмет на проверка, се обжалва в осъдителната този касационен жалбоподател част. Поддържа се становище, че решението в тази част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на Х. Обръща се внимание, че със специалния закон (Закон за Министерството на вътрешните работи, ЗМВР) е предвиден ред и размер на обезщетението съгласно чл. 237, във вр. с чл. 239 ЗМВР, поради което служителят няма право на друго обезщетение на основание общия закон, който урежда отговорността на държавата за вреди от незаконосъобразни административни актове. В този смисъл, като е приел, че в случая неимуществените вреди подлежат на репариране по реда на общия закон ЗОДОВ, съдът не отчел разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ. Излагат се съображения за необоснованост на изводите на съда относно наличието на причинна връзка между твърдените от Х. вреди, които не били доказани от своя страна, и отменената заповед. Недоказано било твърдението му, че търсил работа и бил регистриран в Дирекция "Бюро по труда". Навежда се и довод за липса на причинна връзка между заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване брака на Х. Процесната заповед била отменена на 21.10.2015 г., а бракът на ищеца е прекратен през 2018 г. - две години и половина след като ищецът е бил възстановен на работа и имал постоянни доходи. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяна на съдебното решение в обжалваната от този касационен жалбоподател част, отхвърляне изцяло на предявения от Х. иск и присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Тази касационна жалба се оспорва от Х., чрез упълномощен адвокат, по съображения, развити в представен по делото писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд ОД на МВР - Велико Търново не се представлява. С касационната жалба на Х. съдебното решение, предмет на проверка, се обжалва в частта, с която предявеният от него иск е отхвърлен за сумата над 1500, 00 лв. до пълния предявен размер от 20000, 00 лв., ведно със законната лихва считано от 21.10.2015 г. до окончателното й изплащане. Поддържа се становище, че решението в тази част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно оценил преживените негативни последици от уволнението. През целия претендиран период Х. твърди, че е търпял последиците от незаконосъобразната заповед и причинените му неимуществени вреди. Невъзможността с действията си да повлияе върху ситуацията и понесените от него чувство на обида, неудобство и срам, унижение и стрес, обосновават понасяне на неимуществени вреди, за които определеният размер на обезщетение преценява като нисък. Счита, че с оглед събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, размерът на определеното обезщетение от 1500, 00 лв. е несправедлив и следва да бъде увеличен. За неправилни счита изводите на АС - Велико Търново, че преживените негативни изживявания не са оказали трайно и продължително въздействие върху физическото и психическото му състояние. Сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил твърдението, че наложеното дисциплинарно наказание и фактическото отстраняване от работа в структурите на МВР, след близо 20-годишен стаж, е оказало неблагоприятно влияние и върху семейния му живот. В резултат на това са настъпили дълбоки и непоправими конфликти и спорове, което довело до фактическа раздяла на съпрузите, а впоследствие и до прекратяване на брака, което се доказва и от показанията на свидетелите С. и Я. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на решението в така обжалваната част и уважаване на предявения иск за сумата над присъдения несправедлив и необосновано нисък размер от 1500, 00 лв. до претендирания такъв от 20000, 00 лв. Претендират се разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд този касационен жалбоподател не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание по делото е постъпило писмено становище по съществото на спора. Ответникът по тази касационна жалба не представя писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби изхождат от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в съответните обжалвани от тях части, подадени са в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Първоинстанционният съд бил сезиран от Х. с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 20000, 00 лв. за претърпените от него неимуществени вреди за периода от 26.03.2014 г. до 29.10.2015 г., причинени му от отменената като незаконосъобразна Заповед № 880 от 26.03.2014 г. издадена от ВНД директор на ОД на МВР - Велико Търново, изразяващи се в преживян стрес, значителни емоционални неудобства, душевни болки и страдания, накърняване на доброто му име и професионален авторитет в обществото и сред колегите му, неблагоприятно влияние върху семейния му живот. Претендирана е също така законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 21.10.2015 г. до окончателното му изплащане. От фактическа страна по делото е прието за установено, че със Заповед № 880 от 26.03.2014 г., издадена от ВНД директор на ОД на МВР - Велико Търново, на Х. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". С Решение № 10962 от 21.10.2015 г., постановено по адм. д. № 80 по описа на Върховния административен съд за 2015 г., е оставено в сила Решение № 484 от 05.12.2014 г., постановено по адм. д. № 303 по описа на АС – Велико Търново за 2014 г., с което посочената заповед била отменена. На основание показанията на свидетелите Д. С. и Р. Я. – приятели на Х., съдът е направил установявания относно състоянието му след издаване на заповедта за уволнение, а именно – как се е чувствал последният и как му се е отразила издадената заповед. Въз основа на съвкупната им преценка съдът приел, че в резултат на незаконосъобразната заповед за уволнение в исковия период Х. е претърпял негативно засягане на психиката си, изпитвал е срам, унижение, стрес, притеснения за бъдещето и депресивно състояние. Като съобразил установеното по делото от фактическа страна, АС – Велико Търново приел иска за обезщетение за неимуществени вреди за допустим, насочен срещу надлежен ответник и частично основателен по размер. Предвид приобщените по делото доказателства за отмяна по съдебен ред на заповедта за дисциплинарно наказание "уволнение" на Х., съдът приел, че е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на съответната ОД на МВР по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. На основание казаното от свидетелите, чиито показания кредитирал като последователни и непротиворечиви, съдът направил извод, че твърденията на Х. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в изпитани срам, обида, стрес, притеснения за бъдещето и депресивно състояние са доказани. Намерил за доказана пряката и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и претърпените от Х. неимуществени вреди. Отчел и това, че по делото няма доказателства страданията на лицето да са следствие на други обстоятелства. Като неоснователно преценил възражението на ОД на МВР - Велико Търново, основано на приобщени по делото данни за други наложени на Х. дисциплинарни наказания, последното от които - преди издаване на уволнителната заповед е от 2005 г., а наложеното наказание "мъмрене" е от 2017 г., тоест след уволнителната заповед и исковия период. Приел, че по делото не са доказани настъпили последици от незаконосъобразната заповед, изразяващи се в уронен авторитет и професионално име сред обществото и колегите на лицето, влошаване на здравето на Х. (предвид липсата на медицинска документация или експертиза, която да доказва причинната връзка за влошеното му здравословно състояние вследствие процесната заповед за уволнение), както и това, че разводът със съпругата му от 2018 г. е по причина заповедта. Определил, че сумата от 1500, 00 лв. е достатъчна, за да репарира претърпените от него неимуществени вреди. Тази сума, според съда, е в справедлив размер, който е съответен на претърпяното от Х. Позовал на чл. 52 ЗЗД и взел предвид както продължителността на исковия период, така и всички установени по делото обстоятелства и особености на конкретния случай - характера и степента на увреждането, начин и обстоятелства, при които е настъпило то, степента на интензитет, общественото и социалното положение на лицето, както и факта, че не е доказано негативните изживявания да са оказали трайно и продължително въздействие върху физиката и психиката му. По тези причини искът бил отхвърлен за разликата над 1500, 00 лв. до предявения размер от 20000, 00 лв. С оглед направеното искане, на Х. била присъдена и законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на влизане в сила на решението, с което била отменена заповедта за дисциплинарното му уволнение (21.10.2015 г.) до окончателното му изплащане. С оглед изхода на спора били му присъдени и сторените по делото разноски в размер на 92, 50 лв. съответно на уважената част от иска. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Събрал е относимите към спора доказателства, които е анализирал обективно и задълбочено. Въз основа на този подробен анализ на доказателствата по делото, съдът е формирал обосновани и верни изводи. Подробните мотиви, изложени в обжалваното решение напълно се споделят от настоящия съдебен състав на касационната инстанция. Правилна и в съответствие със закона е преценката на първоинстанционния съд, че редът за обезщетяване на твърдените от лицето неимуществени вреди от отменената уволнителна заповед е този по ЗОДОВ. Целта на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ЗМВР е да обезщети имуществената вреда, причинена на служителя от незаконосъобразното прекратяване на служебното му правоотношение по отношение правнозначимия факт "оставане без работа". Това обезщетение не включва евентуално претърпените от служителя в резултат на незаконното уволнение неимуществени вреди, които подлежат на общо основание на обезвреда по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Не се споделят от настоящия състав възраженията на касационния жалбоподател ОД на МВР – Велико Търново, че претърпените от Х. срам, обида, стрес, притеснения за бъдещето и депресивно състояние не представляват неимуществени вреди и не подлежат на обезщетяване по реда ЗОДОВ. Неоправдани са и възраженията, че установяването на неблагоприятни изменения в емоционалната му сфера не са доказани със събраните показания на свидетелите. Тъкмо обратното – на основание съвкупната им преценка доказани се явяват твърдените от Х. негативните емоционални състояния. Обосновано на тези показания съдът е приел, че той е изпитвал стрес от незаконното уволнение, емоционални неудобства и срам, затворил се е, изживявал е случилото се. Наред с това, от казаното от свидетелите, които са контактували с Х. в исковия период и са имали непосредствени впечатления от емоционалното му състояние, се установява и отчаянието, в което е изпаднал. В този смисъл съдът правилно ги е кредитирал като е основал изводите си на тях. Неоправдани са и възраженията на касационния жалбоподател ОД на МВР – Велико Търново, че претърпените вреди не били сигурни, както и че не била доказана причинно-следствената връзка между тях и отменената като незаконосъобразна заповед. Твърдените от ищеца негативни преживявания в неин резултат са присъща последица на всяко уволнение, особено в случаите, в които засегнатото лице е със съзнанието за неговата незаконност и несправедливост, което впоследствие се потвърждава и от резултата от оспорването му. По делото се установи, че състоянието, в което Х. претендира, че е изпаднал в исковия период е последица на незаконосъобразната уволнителна заповед. Не се установиха и доказа други причини, извън нея, които да дадат основание да се приеме, че са допринесли за увреждането. Неоснователно е и оплакването на Х. по отношение размера на присъденото обезщетение. При определянето му съдът е съобразил всички установени по делото обстоятелства, характера и интензитета на негативните преживявания на лицето, отражението им върху него, както и периода, през който те са търпени, като приел, че присъденият размер ще го възмезди адекватно. В тази насока съдът се е обосновал подробно. Този размер не се явява несъразмерен и несправедлив и е в състояние да компенсира доказаните вреди, претърпени от Х. в исковия период. Неустановено е по делото твърдяното в исковата молба обстоятелство, че прекратяването на брака на Х. е последица именно от издадената и отменена уволнителна заповед, като направените от ОД на МВР – Велико Търново възражения в тази насока са основателни. Представеното по делото съдебно решение от 2018 г. е за прекратяване на брака с развод по взаимно съгласие на съпрузите и по време значително следва отмяната на заповедта през 2015 г. Решението е правилно и в частта за присъдените в полза на Х. разноски, съразмерно на уважената част от иска за обезщетение за адвокатското възнаграждение. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски на страните не се следват. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение