Решение № 203 от 7.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8058/2020 г.

Решение № 203 от 7.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8058/2020 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Монев, срещу решение № 6452 от 1.11.2019 г. по адм. дело № 3365/2019 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което по жалба на ДКЦ "Света София" ЕООД е отменено Решение № Ж - 287/2017 г. от 22.02.2019 г. на Комисията за защита на личните данни. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно. Ответникът - Комисия за защита на личните данни, чрез процесуален представител оспорва жалбата, поради което моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да остане в сила. Ответникът - ДКЦ "Света София" ЕООД, чрез процесуален представител изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а обжалваното решение като правилно да се потвърди. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от ДКЦ "Света София" ЕООД срещу Решение № Ж - 287/2017 г. от 22.02.2019 г. на Комисията за защита на личните данни, с което на основание чл. 28 от ЗЗЛД, жалбата на Б. Монев за извършено нарушение - непроизнасяне по подадено заявление по реда на чл. 29 от ЗЗЛД е обявена за основателна и на ДКЦ "Света София" ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв., съгласно чл. 83, § 5, б. "в" от ОРЗД за нарушение на чл. 12 във вр. с чл. 15, § 1, б. "а", б. "б", "в" и "ж" и § 3 от ОРЗД. За да отмени оспореното пред него решение на КЗЛД, първоинстанциянният съд е приел, че същото е постановено от материално компетентен административен орган и в изискуемата форма, като не са налице съществени нарушения на административно - производствените правила, които да са основание за неговата отмяна. Съдът е приел оспореното решение на КЗЛД за незаконосъобразно, поради противоречието му с материалноправните разпоредби на закона. От докозателствата по делото съдът е установил, че с влязло в законна сила определение от 21.04.2017 г. по адм. дело № 8039/2016 г. на АССГ, постановено между страни Б. Монев и ДКЦ "Света София" ЕООД е прието, че жалбоподателят не е бил надлежно сезиран със заявлението по чл. 28 от ЗЗЛД(отм.); от 1.07.2016 г. за предоставяне на лични данни и не е налице формиран отказ по чл. 33, ал. 3 от ЗЗЛД (отм.); Освен изложеното е прието, че с уведомление изх. № 11/16.01.2017 г. на Б. Монев е предоставена пълна информация, налице е индивидуален административен акт, изцяло положителен за страната и с който са удовлетворени нейните законни интереси. Съдът е изложил съображения, че след като ДКЦ "Света София" ЕООД е предоставило достъп до исканата информация на 16.01.2017 г., то липсва извършено нарушение по чл. 12, § 3 във вр. с чл. 15, § 1, б. "а", б. "б", б. "в" и б. "ж" от ОРЗД, противно на приетото в обжалваното решение на КЗЛД, че произнасяне по заявлението не е налице към момента на постановяването му. Непроизнасянето в срока по чл. 32 от ЗЗЛД, съдът е счел за ирелевантно към спора, тъй като нарушението е наложено за липса на произнасяне, а не за нарушение на задължението за произнасне в 14 - дневния срок. Решението е правилно. Фактическата обстановка е правилно изяснена от първоинстанционния съд. На 1.07.2016 г., касатора Б. Монев е депозирал заявление по чл. 28 от ЗЗЛД до ДКЦ "Света София" ЕАД с искане за потвърждение дали, отнасящи се до него лични данни се обработват, информация за целите на обработването, за категориите данни и за получателите или категориите получатели, на които данните се разкриват. Предвид непроизнасянето в срок от администратора на личните данни от Б. Монев е бил обжалван мълчалив отказ пред АССГ, който с определение № 764 от 6.02.2017 г. по адм. дело № 8039/2016 г. е оставил без разглеждане жалбата, поради липсата на годен за оспорване административен акт и отпаднал правен интерес. Изложени са мотиви, че не е налице отказ на администратора на лични данни по смисъла на чл. 33, ал. 3 ЗЗЛД, още повече след образуване на делото е постановен изричен акт - уведомление от 16.01.2017 г., с което е даден отговор на поставените въпроси по чл. 28 ЗЗЛД. Определението на АССГ е оставено в сила с определение № 5008/21.04.2017 г. по адм. дело № 4074/2017 г. по описа на ВАС, пето отделение. Безспорно е установено по делото, че с уведомление изх. № 11 от 16.01.2017 г., администратора на лични данни ДКЦ "Света София" ЕООД е предоставило информация по чл. 28 от ЗЗЛД, като е уведомило Б. Монев, че дружеството разполага с негови лични данни / три имена и ЕГН/, предвид това, че е бил в граждански договорни отношения, които са прекратени, както и че личните му данни не се обявяват на сайт на дружеството и не се предоставят на трети лица, освен ако не бъдат поискани от надлежни държавни и съдебни органи. Уведомлението е било връчено, видно от представеното известие за доставяне на адв. Аргиров - пълномощник на жалбоподателя на 16.01.2017 г. Предвид наличието на влязъл в законна сила съдебен акт определение по адм. дело № 8039/2016 г. на АССГ, с който е разрешен въпроса налице ли е годен за обжалване административен акт по подаденото заявление от Монев от 1.07.2016 г., правилни са изводите на административният съд за липсата на отказ - мълчалив или изричен за предоставяне на търсената от Б. Монев информация по реда на чл. 28 и сл. от ЗЗЛД (отм.);., респ. чл. 15 от ОРЗД. Правилна е преценката на съда, че след като администратора на лични данни е предоставил исканата информация, макар и след изтичане на срока, то не е налице извършено нарушение по чл. 12, § 3 във вр. чл. 15, § 1, б. "а", б. "б", б. "в" и б. "ж" от ОРЗД. Правилно съдът е преценил незаконосъобразността на решението на КЗЛД, предвид изрично предоставената информация от администратора на личните данни, което обстоятелство е безспорно установено по делото. Следва да се отбележи, че в мотивите на решението на КЗЛД са налице противоречиви изводи, от една страна е установено, че с влязло в сила определение на АССГ е прието за безспорно, че с уведомление от 16.01.2017 г. на жалбоподателя е предоставена пълна информация по подаденото заявление, от друга страна е прието, че произнасяне по заявлението на Монев не е извършено от ДКЦ "Света София" и към момента на постановяване на решението. Отделно от изложеното в решението е отбелязано, че в Регламента е поставен и срок за произнасяне по подадените заявления, който в конкретния случай не е спазен, предвид което имуществената санкция, като корективна мярка по чл. 58, § 2, б. "и" от Регламента и мярка на административна принуда, се явява целесъобразна и ефективна, за защита на законовия обществен интерес. Предвид явното противоречие в мотивите на решението на КЗЛД за съда не става ясно дали санкцията е наложена за липса на произнасяне по заявлението или за неспазване на срока за това произнасяне по чл. 32 от ЗЗЛД., което нарушение на административния орган нарушава правото на защита на санкциониранато лице. Следва да се отбележи, че произнасянето на администратора на лични данни след срока по чл. 32, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) не може да обуслови извод за законосъобразност на решението на КЗЛД и наложената с него санкция на администратора на личните данни, предвид установеното противоречие в мотивите на решението на КЗЛД и направеният извод за липса на произнасяне по подаденото заявление от Монев до ДКЦ "София" ЕООД и към момента на постановяване на решението. Този извод не кореспондира на доказателствато по делото и е опроверган от представеното уведомление до Монев от 16.01.2017 г., с което е даден отговор на поставените от него въпроси по чл. 28 от ЗЗЛД, както и на влязлото в сила определение на АССГ. При налагане на санкцията административният орган дължи излагане на ясни, конкретни и точни мотиви, каквито в случая не са налице. Възпроизвеждане на приложими разпоредби от ЗЗЛД и на ОРЗД не може да се приеме за мотиви и съображения, както за допуснатото нарушение, така и за налагане на санкцията, поради което съдът е достигнал до верни изводи за липсата на допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 12, § 3 във вр. чл. 15, § 1, б. "а", б. "б", б. "в" и б. "ж" от ОРЗД, предвид изричното предоставяне на търсената информация по чл. 28 ЗЗЛД (отм.); Доводите на касатора за наличието на мълчалив отказ по подаденото заявление са неоснователни. Този въпрос, както беше посочено по - горе в решението е решен с влязло в законна сила определение и не подлежи на преразглеждане, още повече в касационното производство. Всички останали доводи не съставляват касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради неконкретизирането им досежно законосъобразността на оспореното решение, поради което настоящата инстанция намира, обжалваното решение за валидно и правилно постановено, при липсата на касационни основания за отмяната му. Ето защо следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,