Решение № 10326 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11990/2018 г.

Решение № 10326 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11990/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на "Аджибадем Сити Клиник - Университетска многопрофилна болница за активно лечение" ЕООД, представлявано от управителите д-р В. Атанасова и А. Марков, чрез пълномощник юрисконсулт Р. Таушанова, срещу решение № 4579/05.07.2018 г., постановено по адм. дело № 4258/2018 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата им срещу писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание с изх. № 29-02-36/21.03.2018 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса. Изложени са твърдения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на писмената покана и неправилно приложение на материалния закон – при противоречие с нормата на чл. 72, ал. 2 и ал. 3 ЗЗО, които като отхвърлени от първоинстанционния съд, са относими към касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени писмената покана. Претендира се присъждане на съдебно – деловодни разноски, включително възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът – директор на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание с изх. № 29-02-36/21.03.2018 г. на директора на СЗОК. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд приема за установено, че жалбоподателят е лечебно заведение по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и в това си качество е сключил с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), Договор № 22-4841/04.05.2017 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО и в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности за 2017 г. (НРД за МД 2017 г.), в т. ч. за КП № 120. Със Заповед № РД-18-1251/21.09.2017 г. на директора на СЗОК, на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 2 ЗЗО, чл. 11 от Инструкция № РД-16-6/23.06.2016 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2-8 от ЗЗО и § 11 ПЗР на Н. за МД за 2017 г., е наредено извършването на пълна проверка на лечебното заведение, включваща контрол по изпълнение на горния договор, със срок на извършване на проверката от 25.09.2017 г. до приключването й. Заповедта, видно от отбелязаното в нея, е връчена на представляващия лечебното заведение на 25.09.2017 г. За резултатите от извършената проверка е съставен Констативен протокол №РД-18-1251-1/21.09.2017 г., за извършена на 25.09.2017 г. проверка, на стр. 4 от който изрично е посочено, че е съставен на 28.09.2017 г. В протокола са описани констатираните при проверката нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ, противоречащи на договореностите по НРД за МД 2017 г. по КП 120, ИЗ № 7007. Установено е, че на 31.05.2017 г., видно от Ехокардиография от 31.05.2017 г., пациентът е дехоспитализиран с излив в перикарда 120 мл, т. е. не са спазени критерии за дехоспитализация. Лечебното заведение е отчело една основна оперативна процедура "Аортокоронарен байпас на една коронарна артерия" с код 36. 11; и четири диагностични процедури, т. е. липсва още една терапевтична процедура за завършеност на КП № 120. Пациентът е дехоспитализиран по КП 120 на 31.05.2017 г. в 17, 30 ч., като на 31.05.2017 г. в 18, 08 ч. е хоспитализиран отново в лечебното заведение по КП 121. Протоколът е връчен на представляващ лечебното заведение. Съставен е Протокол за неоснователно получени суми за извършване на контрол по изпълнението на договорените с изпълнители на болнична медицинска помощ №РД-18-1251-02/21.09.2017 г. за извършена на 25.09.2017 г. проверка на лечебното заведение, в който е описано, че жалбоподателят не е спазил критериите за дехоспитализация по КП № 120 по отношение на ИЗ № 7007, както и че липсва една терапевтична процедура за завършеност на КП № 120. Установеното е прието за нарушение на чл. 346, ал. 1 във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 и чл. 349, ал. 1 от НРД за МД за 2017 г. В резултат на горното е констатирана неоснователно платена сума по КП в размер на 14 500 лева. Препис от протокола е връчен на пълномощник на лечебното заведение на 23.10.2015 г., като в срока за това от УМБАЛ Аджибадем Сити Клиник е постъпило възражение вх. № 22-4841-51/30.10.2017 г. Видно от Протокол № 2/08.12.2017 г. и становище № 1/08.12.2017 г. на арбитражната комисия за разглеждане на постъпили възражения по чл. 76а, ал. 2 ЗЗО, възражението е намерено за неоснователно. Въз основа на развилото се административно производство, директорът на СЗОК постановява оспорената писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира изводите на административния орган за съответни на констатираната по делото за ИЗ № 7007 по КП № 120 липса на условия за дехоспитализация на пациента и липса на терапевтична процедура за завършеност на КП. Обоснован е извод за наличие на предпоставките по чл. 76а ЗЗО вр. с чл. 346, ал. 1 НРД за МД 2017 г. за удържане на заплатените суми по КП № 120 за ИЗ № 7007 в размер на 14 500 лева, като неоснователно платени. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – София град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Съгласно чл. 77, ал. 2 от ЗЗО контролът по изпълнение на договорите за оказване на МП се осъществява чрез проверки от длъжностни лица – служители в НЗОК / РЗОК, както е констатирано в случая. Всички установени факти и обстоятелства във връзка с предмета на проверката – изпълнение на договореностите за оказване на МП, са изложени в Констативен протокол (чл. 74, ал. 3 от ЗЗО), като екземпляр е предоставен на лицето. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд досежно инструктивния характер на срока, установен в разпоредбата на чл. 24, ал. 7 от Инструкция № РД-16-31/23.06.2016 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2-8 от ЗЗО. Съгласно общоприетата постановка, сроковете за произнасяне на административните органи са инструктивни. Неспазването им няма за последица погасяване на материалната компетентност на органа. Компетентността произтича от закона и изтичането на определен времеви период, с изключение на мандатността, не лишава органа от нея. След изтичане на сроковете органът не губи възможността да се произнесе. Предвид изложеното, възражението на касатора в този аспект е неоснователно и не обуславя наличието на незаконосъобразност на акта. Производството по издаване на оспорения акт е проведено при съобразяване с предвидените в закона правила, при което проверката е приключила с издаване на писмена покана. Административният орган е действал в рамките на правомощията си (чл. 4 от АПК), като ги е упражнил добросъвестно и справедливо, съобразно принципа на съразмерност (чл. 6 от АПК). Предвид обстоятелството, че актовете следва да се основават на фактите от значение за случая, административният орган е изяснил релевантните обстоятелства. Не са засегнати правните очаквания на жалбоподателя, на когото е известно образуването и провеждането на проверката, а приключването й е с акт, издаден в контекста на констатациите, за които същият е уведомен с връчването му. Правото на защита на лечебното заведение не е накърнено, нито са ограничени възможностите му за оспорване, които са реализирани в пълен обем. Предвид изложеното, доводите на касатора досежно допуснато нарушение на принципа на правна сигурност и справедливост, са неоснователни. Наведеното в касационната жалба твърдение за неправилно посочване на правното основание за издаване на акта е неоснователно. Обосноваването от правна страна с разпоредбата на чл. 76а от ЗЗО съответства на фактическите констатации на извършилите проверката контрольори. Претендираната от жалбоподателя квалификация е необоснована и не води до извод за нарушение относно приетата от административния орган правна квалификация. Използваният в акта термин "нарушение" не е употребен в контекста на административно нарушение, а за неспазване на предвидения алгоритъм по КП. Освен това използваните изразни средства за определяне на фактическия състав на нормата не се отразяват на верността на констатациите от проверката. Обстоятелството, че са отразени правилно фактите, води до извод, за липса на нарушение. Относно възражението, че в протокола за неоснователно получени суми е посочено, че проверката е извършена на 25.09.2017 г., касационната инстанция намира, че не представлява основание за наличие на допуснато съществено нарушение на правилата за провеждане на процедурата. Проверката е извършена въз основа на заповед по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО от 21.09.2017 г., в която е определен срок на проверката от 25.09.2017 г. до приключването й, а поставената дата на протокола е резултат от техническо оформяне на преписката по проверката, следващо номерирането по първоначалния акт - заповедта от 21.09.2017 г. Неоснователни са доводите за неправилно прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 344, ал. 1 от НРД за МД 2017 г., НЗОК заплаща на изпълнителя на МП за всеки определен случай по КП при условията по т. 1-7, вкл. при спазване на индикации за хоспитализация, диагностично – лечебен алгоритъм, окончателна диагноза и критериите за дехоспитализация и извършени условия за завършена КП. В конкретния случай е установено, че не са спазени критериите за дехоспитализация, а също така е отчетена само една терапевтична процедура при изискващи се минимум две. Нарушено е правилото за завършеност на КП, произтичащо от данните от конкретната ИЗ, което обосновава отговорността по чл. 346, ал. 1 от НРД 2017 г. Предвид изложеното, правилно е прието, че заплатената по КП сума е получена без правно основание и съобразно чл. 76а, ал. 1 ЗЗО подлежи на възстановяване. С оглед на горното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение