Решение № 16004 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4212/2010 г.

Решение № 16004 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4212/2010 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по две касационни жалби- на "Хидроенедржи-БГ" ООД Благоевград и на Кмета на Община Благоевград, срещу Решение № 840/15.01.2010 г. по адм. д. № 990/2009 г. на Административен съд Благоевград. Твърденията в първата жалба са за нищожност на обжалваното решение. Доводите в тази насока са, че се касае за процедура за възлагане на малка обществена поръчка по реда на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (НВМОП) а не за отдаване под наем на недвижим имот-публична общинска собственост, при който споровете за законосъобразност на административните актове в съответствие с разпоредбата на чл. 122к, ал. 1, във връзка с чл. 120, ал. 1 от ЗОП се осъществява от Комисията за защита на конкуренцията а не от административния съд. Според него, в резултат на неправилната правна квалификация, съдът се произнесъл по спор, който не е в неговата компетентност, в резултат на което е постановил нищожен съдебен акт. Твърди още, че поради ниската стойност на обществената поръчка и факта, че възложителят е решил да не провежда предвидените в НВМОП процедури а да събере не по-малко от три оферти, крайния акт с който е определен изпълнителя на обществената поръчка, не подлежи на обжалване, Така е защото само актовете постановени в проведени процедури по възлагане на обществени поръчки са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗОП, в действалата към този момент редакция. В случая не е проведена такава процедура, поради което и липсва индивидуален административен акт подлежащ на контрол за законосъобразност. С оглед изложените съображения прави искане да бъде обявен за нищожен постановения съдебен акт и Върховния административен съд постанови решение, с което прекрати производството по делото пред административния съд. Втория касационен жалбоподател с жалбата си до ВАС твърди, че решението на Комисията по преместваеми обекти, не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Според него се касае до акт на помощен вътрешноведомствен орган от който не възникват права или задължения. По същество твърди, че се касае до процедура която е подчинена на реда и условията предвидени в Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Община Благоевград (НРУИТДТОБ), която не е конкурсна, както е възприето с обжалваното решение. Касае се до предоставена с подзаконов нормативен акт оперативна самостоятелност на Кмета на общината по целесъобразност да сключи договор с желаещият да организира Базара, която целесъобразност е изключена от съдебен контрол. С оглед на това прави искане да бъде отменено като неправилно обжалваното решение на Благоевградския административен съд и се постанови решение по съществото на спора, с което се отхвърли като неоснователна жалбата на ЕТ "Фокс- Иво Христов", срещу протоколното решение от 8.10.2009 г. на Комисията по преместваеми обекти, рекламни, информационни и декоративно-монументални обекти при Община Благоевград. Ответника по делото ЕТ "Фокс- Иво Христов" Благоевград, не взема становище по жалбата. Участвалия по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение, че обжалваното решение не е нищожно, каквито са твърденията на първия касационен жалбоподател. По същество намира решението за недопустимо като постановено по отношение на акт, който не притежава белезите на административен акт. Според него съдът правилно е преценил кои са относимите норми към този вид конкурс, но неправилно е преценил, че обжалвания протокол по чл. 104 от НПУРОИ е административен акт. Само по себе си той няма действие а е необходимо кмета на общината да издаде заповед, която е административния акт, който по силата на чл. 105, ал. 3 от цитираната наредба подлежи на съдебен контрол. Излага и друго съображение, според което ако не се възприема изложеното от него, двете касационни жалби са неоснователни поради липсата на решение на общинския съвет за провеждане на процедурата за отдаване под наем на части от имота-публична общинска собственост. Касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 210, ал. 1 от АПК, поради което са допустими. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Производството по адм. д. № 990/2009 г. на Административен съд Благоевград е образувано по жалбата на ЕТ "Фокс-Иво Христов" със седалище на едноличния търговец в Благоевград, срещу административния акт на Кмета на Община Благоевград, с който е одобрено Протоколно решение от 8.10.2009 г. на Комисията по преместваеми обекти, рекламни, информационни и декоративно- монументални елементи при Община Благоевград, с което е извършено класирането за изграждане, организиране и провеждане на Коледен и Новогодишен базар за периода от 5.12.2009 г. до 10.01 на 2010 и 2011 г. С жалбата пред административния съд са наведени доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при възлагането, организирането и провеждането на процедурата, поради което е направено искане за отмяната като незаконосъобразен на оспорения акт. С решението предмет на касационната жалба Благоевградския административен съд е приел, че оспорения акт е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, спрямо който съдебния контрол е допустим. По същество е приел, че се касае до публично оповестен конкурс по реда на Наредбата за преместваемите обекти, рекламните, информационни и декоративно- монументални елементи за рекламната дейност на територията на Община Благоевград (НПОРИДМЕРДТОБ), приета с Решение № 120 по Протокол № 8/30.05.2008 г. на ОбС Благоевград, във връзка с Наредбата по чл. 8, ал. 2 от ЗОбС за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество ( НРПУРОИ) на ОбС Благоевград, приета с Решение № 86 по Протокол № 6/5. 05. 2006 г., за отдаването под наем на 300 кв. м. от недвижим имот- публична общинска собственост за разполагане на преместваеми съоръжения- павилиони, сцена и рекламни елементи за провеждане и организиране на Коледни и Новогодишни базари за срок от три години за времето от 5. 12 на 2009 г. до 10 януари на 2010, 2011 г. Приел е още, че конкурсната процедура е проведена в отклонение на изискванията на разпоредбите на чл. 95-107 от НРПУРОИ- при липсата на решение на ОбС Благоевград по чл. 82, ал. 2 от Наредбата за откриване на конкурса, при отсъствието на заповед по чл. 95 от Наредбата за обявяване на конкурса, липсата на заповед за назначаване на комисия за провеждане на конкурса по чл. 96 от Наредбата, при липсата на заповед за одобряване на конкурсната документация с посочване начините и критериите за оценяване на конкурсните предложения. Приел е още, че подадените предложения на участниците са разглеждани при отсъствието на предварително определен метод за определяне оценката по всеки от обявените показатели с относителната тежест на всеки от тях, както и при отсъствието на мотиви за проведеното класиране предложенията на тримата участника. С решението си административния съд е приел, че се касае до допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по провеждане на конкурсната процедура и при отсъствието на фактически и правни основания за издаване на оспорения акт, поради което го е отменил като незаконосъобразен. Решението на административния съд е правилно и обосновано. На първо място, не се споделя твърдението на първия касационен жалбоподател - " Хидроенерджи - БГ" ООД Благоевград, за нищожност на съдебния акт поради неправилно приложение на материалния закон. Според него се касае до процедура по провеждане на малка обществена поръчка по смисъла на чл. 2, ал. 1 от НВМОП а не до конкурсна процедура по реда на НРПУРОИ. Проверката законосъобразността на процедурата по възлагане на малката обществена поръчка според жалбоподателя в съответствие с чл. 122к, ал. 1, във връзка с чл. 120, ал. 1 от ЗОП е от компетентността на Комисията за защеоа на конкуренцията а не от административния съд. Върховния административен съд, не споделя този довод на касационния жалбоподател. Процедурата по провеждане на малките обществени поръчки са регламентирани в Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки. Провеждането на процедура за възлагане на малка обществена поръчка при условията на чл. 2, ал. 1 от Наредбата се провеждат при съобразяване с изискванията на разпоредбите на чл. 2а до чл. 2г от същата, които в случая, не са налице. С оглед фактите и доказателствата по делото и при отсъствието на каквито и да е правни основания в документацията за откриването и провеждането на процедурата, правилно съдът е квалифицирал същата като такава по реда на НПОРИДМЕРДТОБ, във връзка с Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на ОбС Благоевград. Прилагайки разпоредбите на тези подзаконови актове и съобразно тях преценявайки законосъобразността на оспорения пред него административен акт, съдът е постановил валиден и допустим съдебен акт. На следващо място, не се споделят и възраженията на втория касационен жалбоподател- Община Благоевград за недопустимост на обжалваното решение, поради липсата на годен за обжалване административен акт а по същество за неправилност на същото, поради неправилното приложение на материалния закон. Основния довод на този жалбоподател за недопустимост на решението на административния съд е, че оспорения протокол на не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК а се касае до акт на помощен вътрешноведомствен орган, който няма самостоятелно значение. Правилно и в съответствие със закона Благоевградския административен съд е приел, че обжалваното протоколно решение на Комисията по преместваеми обекти, рекламни, информационни и декоративно- монументални елементи при Община Благоевград е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Върховния административен съд многократно в своята практика е приемал, че е налице индивидуален административен акт и в случаите, когато акта на съответния орган по провеждане на процедурата е одобрен или утвърден от компетентния за това орган. В случая обжалваното протоколно решение на Комисията по преместваеми обекти, рекламни, информационни и декоративно- монументални елементи при Община Благоевград е одобрено от Кмета на Община Благоевград, което одобряване като извършено от компетентния по НРПУРОИ орган придава на протокола на Комисията качеството на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Не се споделя и втория довод на същия жалбоподател за неправилност на обжалваното решение на административния съд - поради материална незаконосъобразност на същото, или по-конкретно за неправилно приложение на разпоредбите на Наредбата за преместваемите обекти, рекламните, информационни и декоративно-монументални елементи за рекламната дейност на територията на Община Благоевград, във връзка с разпоредбите на Наредбата по чл. 8, ал. 2 от ЗОбС на ОбС Благоевград за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. При наличните доказателства към административната преписка правилно съдът е подвел процедурата под изискванията на Наредбата за преместваемите обекти, рекламните, информационни и декоративно- монументални елементи за рекламната дейност на територията на Община Благоевград, във връзка с разпоредбите на Наредбата по чл. 8, ал. 2 от ЗОбС на общинския съвет за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Прилагайки разпоредбите на двата подзаконови акта, правилно съдът е стигнал до извода за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт поради допуснати нарушения разпоредбите на Глава шеста, раздел 6.1 и раздел 6.3 на НРПУРОИ. Цитираните в решението на Благоевградския административен съд нарушения на разпоредбите на тази наредба при провеждането на конкурсната процедура са толкова значими, че правилно са възприети от него като съществени нарушения на административнопроизводствените правила по провеждането на процедурата, които изцяло опорочават същата от една страна а от друга, опорочават валидното действие на административния акт. В съответствие със закона са и изводите на административния съд за липсата на фактически и правни основания при издаване на административния акт, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. При всички тези нарушения съдът е стигнал до обоснования извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и го е отменил като такъв, което налага оставянето му в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд- четвърто отделение