Решение № 4108 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6967/2019 г.

Решение № 4108 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6967/2019 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – София, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. Петрова, срещу решение № 2595 от 15.04.2019 г. по адм. дело № 4660/2018 г. на Административен съд-София град. С него е отменено като незаконосъобразно решение № 14/112/08545/3/01/04/01 с изх. № 01-220-6500/119 от 26.01.2018 г. за налагане на финансова корекция и са присъдени разноски. Изложени са доводи за неправилност на атакуваното решение поради допуснати нарушения съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – В. С., в представен писмен отговор от процесуалния представител - адвокат М. Стоянова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски по приложен списък. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Мотивира се, че решението е постановено при неправилно тълкуване на материалния закон и необоснованост. Счита, че позоваването в административния акт на разпоредби на ЗУСЕСИФ не съставлява съществен порок, налагащ отмяната му само на това основание. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от В. С. срещу решение на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"-София за налагане на финансова корекция в размер на 48892 лева. Възразил е, че правоотношенията във връзка с налагане на корекцията, се развиват не по реда на ЗУСЕСИФ, а на съответната наредба, което само по себе си води до незаконосъобразност на акта. На второ място се позовава на липсата на мотиви към него. Останалите три групи възражения касаят съществото на приетото от административния орган за неправомерно поведение на бенефициера. От представените по делото доказателства е установено, че жалбоподателят е подал заявление за подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери", по което е сключен договор № 14/112/08545 от 13.05.2014 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за отглеждане на калифорнийски червеи и закупуване на пакетираща машина. При извършена проверка на място преди второто плащане е констатирано, че в имотите на С. се отглеждат калифорнийски червеи, както и че е закупена пакетираща машина на стойност 10 100 лева, за която не е представена техническа характеристика. Такава е изискана с нарочно писмо от земеделския стопанин, който е представил в табличен вид технически параметри, но без техническа спецификация за уреда, нито технически паспорт на изделието. Директорът на ОД на ДФЗ-София е възложил независима експертна оценка на пакетиращата машина, извършена от член на Камарата на независимите оценители в България. Експертът е изготвил доклад, в който е посочено, че пазарната стойност на уреда е 675 лева. В тази връзка, административният орган е приел, че С. не е изпълнил разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., както и т. 4. 4, буква "г", т. 1 и т. 4. 7 от договора за отпускане на финансова помощ. С писмо изх. № 01-220-6500/119 от 18.10.2017 г. директорът на ОД на ДФЗ-София е уведомил В. С., че на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ е открито производство по налагане на финансова корекция в размер на 48 892 лв. и има право на писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция, ведно с доказателства. С писмено възражение бенефициерът е оспорил финансовата корекция като е посочил, че съгласно договора и Наредбата е имал задължение да инвестира в стопанството си 5 000 евро, като никъде не е предвидено да проверява каква е действителната цена на закупения от него актив. На база констатираните несъответствия и след обсъждане на възражението, органът издал решение № 14/112/08545/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция в размер на 48 892 лв. В жалбата се съдържат твърдения за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. За изясняване на спора, съдът е приложил цялата административна преписка. По искане на страните е допуснал съдебно-счетоводна експертиза. От така събраните писмени доказателства е приел, че решението е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила, което е имало за резултат нарушаване правото на жалбоподателя на участие и защита в производството. Посочил е, че в Глава Пета, Раздел Трети "Администриране на нередности и извършване на финансови корекции" от ЗУСЕСИФ и в чл. 33 от Наредба № 9/2008 г. са уредени две самостоятелни административни процедури. Съгласно ЗУСЕСИФ ръководителят на управляващия орган, одобрил проекта с мотивирано решение, определя по основание и размер финансовата корекция, а съгласно Наредбата – изпълнителният директор на РА или упълномощено от него лице, изисква със съответния акт връщането на вече изплатени суми, заедно със законните лихви към тях и/или прекратява договорите. Позовавайки се на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ съдът е съобразил, че ЗУСЕСИФ е неприложим, поради което твърдяното от административния орган неизпълнение на нормативни и договорни задължения от страна на С. е следвало да бъде установено в процедура по Наредба № 9/2008 г. Като е приел, че наименованието на акта, постановения с него резултат и посоченото основание, на което това е направено, са по реда на ЗУСЕСИФ, който е неприложим, е отменил решението за налагане на финансова корекция. Така постановеното решение е неправилно. Обосновано съдът в мотивите на решението си е приел, че разпоредбите на чл. 72 и чл. 73 ЗУСЕСИФ са неприложими. Позоваването в административния акт на разпоредби на ЗУСЕСИФ, обаче, не съставлява съществен порок, налагащ отмяната му само на това основание. Производството в случая е започнало по реда на ЗПЗП, във връзка с Наредба № 9/2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗИД ЗПЗП, според нейния § 4 от ПЗР. По аргумент от § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, последният закон е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон /ЗУСЕСИФ/, доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Процесната процедура по заявлението за подпомагане и сключения договор за отпускане на финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР 2007-2013 г. е уредена с Наредба № 9, издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗПЗП, а не от ЗУСЕСИФ, поради което правилно административният акт е основан и на чл. 33, ал. 1 във вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 9/2008 г. Основателно обаче е твърдението на касатора, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Спорът между страните е по отношение обстоятелството за наличие/липса на постигнато съответствие с ангажимента за инвестиране на най-малко левовата равностойност на 5 000 евро в закупуване на дълготрайни материални активи и изпълнена ли е заложената в бизнес плана и в чл. 2, т. 2 от Наредбата цел. След събиране на административната преписка и всички представени от насрещните страни писмени доказателства, съдът напълно се е десезирал от разрешаването на възникналия пред него правен спор за законосъобразността на наложената финансова корекция. Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК го задължава, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, в това число спазването на материалния закон и съответствието с целта на закона. Съдът е този, който законово е задължен да прецени, дали при издаване на решението за налагане на финансова корекция са спазени разпоредбите на Наредба № 9/2008 г., особено в конкретния случай, при който са изложени фактическите и правни основания от подзаконовия нормативен акт. Следователно съдът е следвало в развилото се пред него производство по проверка на законосъобразността на решението да прецени и съществуването на материалните основания за издаването му, което той безспорно не е направил. Решаването на спора по същество от настоящата касационна инстанция би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Допуснатите от съда нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като са довели до постановяване на неправилно решение. Те съставляват отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С оглед на изхода от спора и на разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК по искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение