Решение № 1440 от 10.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11330/2015 г.

Решение № 1440 от 10.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11330/2015 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Стодекон" ЕООД, ЕИК 126735830, гр. Димитровград, подадена чрез адв. Магдалена Колева, срещу Решение № 1400 от 10.07.2015 г., постановено от Административен съд - Пловдив по адм. дело № 2501 по описа на същия съд за 2014 г. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 261400368 от 04.04.2014 г., издаден от екип в състав Йорданка Трифонова Мочева, на длъжност Началник Сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Пловдив, и Динко Атанасов Иванов, на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 595 от 16.06.2014 г. на Директор Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта с която на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО във вр. с чл. 59 от ЗКПО е преобразуван финансовия резултат на "Стодекон" ООД за отчетните 2010 г. и 2011 г. в посока неговото увеличение съответно със сумите от 62 980,68 лева и 26 991,72 лева; на основание чл. 78 от ЗКПО е преобразуван финансовия резултат на дружеството в посока неговото увеличение за отчетните 2010 г., 2011 г. и 2012 г. съответно със сумите от 98 282,20 лева, 97 002, 23 лева и 68 177,98 лева и в частта на намаление на финансовия резултат на дружеството за отчетните 2010 г. и 2011 г. по реда на чл. 70 от ЗКПО със сумите съответно от 84 696,42 лева и 13 287,82 лева, в резултат на което са определени и следните задължения по ЗКПО: Корпоративен данък за 2010 г. - 0,00 лева; Корпоративен данък за внасяне за 2011 г. в размер на 5 746,42 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 1 009,18 лева и Корпоративен данък за внасяне за 2012 г. в размер на 6 638,88 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 680,10 лева. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът - Дирекция "ОДОП" - Пловдив, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпила е писмена защита на 19.01.2016 г. от юрк. Григорова, в която същата моли да се отхвърли касационната жалба, претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на "Стодекон" ЕООД срещу Ревизионен акт № 261400368 от 04.04.2014 г., издаден от екип в състав Йорданка Трифонова Мочева, на длъжност Началник Сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Пловдив, и Динко Атанасов Иванов, на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 595 от 16.06.2014 г. на Директор Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му с която на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО във вр. с чл. 59 от ЗКПО е преобразуван финансовия резултат на дружеството за отчетните 2010 г. и 2011 г. в посока неговото увеличение съответно със сумите от 62 980,68 лева и 26 991,72 лева; на основание чл. 78 от ЗКПО е преобразуван финансовия резултат на дружеството в посока неговото увеличение за отчетните 2010 г., 2011 г. и 2012 г. съответно със сумите от 98 282,20 лева, 97 002, 23 лева и 68 177,98 лева и в частта на намаление на финансовия резултат на дружеството за отчетните 2010 г. и 2011 г. по реда на чл. 70 от ЗКПО със сумите съответно от 84 696,42 лева и 13 287,82 лева, в резултат на което са определени и следните задължения по ЗКПО: Корпоративен данък за 2010 г. - 0,00 лева; Корпоративен данък за внасяне за 2011 г. в размер на 5 746,42 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 1 009,18 лева и Корпоративен данък за внансяне за 2012 г. в размер на 6 638,88 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 680,10 лева. За да отхвърли жалбата на дружеството, административният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. I. Относно преобразуването на финансовия резултат на дружеството по реда на чл. 78 от ЗКПО. Съдът е установил, че през периода 2010 - 2012 г. е осчетоводено покриване на декларираната данъчна загуба (осчетоводена по с/ка 121 "Загуби от минали години") с отписване на задължение на дружеството с процесните суми /98 282,20 през 2010 г., 97 002,23 лева през 2011 г. и 68 177,98 лева през 2012 г./ към едноличния собственик на капитала (с/ка 107 "Сметка на собственика"). Ревизиращите органи са констатирали, че съгласно СС 18 "Приходи" при отписването на задължения преди да е изтекъл давностния срок са налице условията за признаване на приход от дружеството, поради което и на основание чл. 78 от ЗКПО е преобразуван счетоводния финансов резултат на дружеството за данъчни цели за съответния данъчен период в посока неговото увеличаване. Касаторът поддържа довод, че внесените суми от едноличния собственик на капитала са всъщност допълнителни парични вноски от собственика по реда на чл. 134 от ТЗ, а не предоставени заемни средства от същия на дружеството. Решаващият съд е счел за недоказани тези твърдения, защото решенията на общото събрание са представени едва с жалбата до съда, не са ангажирани дори в хода на ПУФО, тази теза е застъпена за пръв път във възражението против РД, но отново към него не са представени протоколите от проведените общи събрания, обективиращи взетите решения по чл. 134 от ТЗ, нито са представени и съответните ПКО, с които са постъпвали сумите в касата на дружеството. Съдът подробно е описал счетоводните записвания, взетите счетоводни операции във връзка с покриване загубата на дружеството, заключението на вещото лице и проведения разпит на същото, което съдът е кредитирал изцяло в дадените експертни изводи. Приел е, че с извършените счетоводни записвания се е стигнало до отписване на задълженията на дружеството към едноличния собственик на капитала, аргумент за което е и обстоятелството, че с посочените суми е коригиран и пасивът на баланса на дружеството /в посока неговото намаляване/ за всеки един от процесните данъчни периоди. Такова "отписване" обаче попада в хипотезата на Приложение към СС № 18 "Приходи", б. "Г." т. 2 - приходът в случая е извънреден, защото не е придобит чрез обичайна дейност по смисъла на § 1, т. 11 от Закона за счетоводството. След като този извънреден приход не е отчетен като такъв съгласно изискванията на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, то е налице хипотезата на чл. 78 от ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат на дружеството и органът по приходите е извършил законосъобразно преобразуване на финансовия резултат и е определил допълнителни задължения за корпоративен данък. II. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна и в частта относно извършеното намаление ФР на дружеството за 2010 г. и 2011 г., по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО, във връзка с чл. 59 от с. з., съответно в размер на 62 980.68 лв. и 26 991.72 лв., които суми представляват начислени от РЛ данъчни амортизации за МПС "Порше Кайен", за което не са представени документи, доказващи ползването му след 01.04.2009 г. за целите на дейността на дружеството. Съдът е приел за недоказани твърденията на дружеството, че процесното МПС е използвано след 01.04.2009 г. В този връзка съдът не е кредитирал ангажираните едва с възражението против РД пътни листове и доказателства за разходи за гориво, тъй като фактурите за гориво не са отразени като разход в счетоводството на оспорващия, нито могат да бъдат обвързани конкретно с процесния автомобил, а пътните листове са съставени единствено и само за нуждите да оборят констатациите в РД /не са представени в хода на ПУФО или в хода на ревизията/. Липсват доказателства за осчетоводени каквито и да е разходи във връзка с използнването на актива. Този извод не е опроверган и чрез показанията на св. К. Славчев, който изрично заявява, че преди продажбата му същият ДМА е бил "много време спрян", предвид неговата "нерентабилност". III. В частта относно приспаднатите загуби по реда на чл. 70 от ЗКПО - предвид неоснователността на жалбата в нейните предходни части, първоинстанционният съд е приел, че органите по приходите законосъобразно са определили и размерът на данъчната загуба от предходни периоди, подлежащ на приспадане по реда на чл. 70 от ЗКПО, поради което и жалбата в тази й част е отхвърлена също като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. В случая няма спор по фактите и същите правилно са установени от административния съд. Не са допуснати твърдяните от касатора нарушения на материалния и процесуалния закон. Във връзка с приложението по чл. 78 от ЗКПО, съдът е достигнал до извод за законосъобразност на РА в тази част. Съгласно тази норма при определяне на данъчния финансов резултат счетоводния финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да се отчетат през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от ДЗЛ. От доказателствата е установено, че през периода 2010 - 2012 г. е осчетоводено покриване на декларираната данъчна загуба (осчетоводена по с/ка 121 "Загуби от минали години") с отписване на задължение на дружеството с процесните суми /98 282,20 през 2010 г., 97 002,23 лева през 2011 г. и 68 177,98 лева през 2012 г. / към едноличния собственик на капитала (с/ка 107 "Сметка на собственика"). В тази връзка правилно е направено позоваване на легалната дефиниция на понятието "приходи" по СС-18 като брутен поток от икономически изгоди в хода на обичайната дейност на предприятието, водещ до увеличение на собствения капитал отделно от увеличения чрез вноски на собствениците. Правилно не е приета тезата на жалбоподателя, че процесните суми са допълнителните парични вноски по чл. 134 от ТЗ и са особена форма на кредитиране. С взетите счетоводни операции във връзка с покриване на загубата на дружеството се е стигнало до отписване на задълженията на дружеството към едноличния собственик на капитала, аргумент за което е и обстоятелството, че с посочените суми е коригиран и пасивът на баланса на дружеството /в посока намаление/ за всеки един от процесните данъчни периоди. При основания за отписване на задължения е налице хипотезата на т. 2 б. "Г" от Приложение към СС 18. В този аспект се е формирала икономическа изгода - приход, който не е отчетен от РЛ, поради което е налице основанието по чл. 78 от ЗКПО. Неоснователни са възраженията и в частта относно извършените корекции на ФР по реда на чл. 54, ал. 1 във вр. с чл. 59 от ЗКПО за 2010 и 2011 г. Съдът е определил точно предмета на спора, а именно ползван ли е процесният автомобил в дейността на дружеството след 31.03.2009 г. Отрицателният отговор на спорния въпрос е обоснован и в съответствие с приложените по делото доказателства. Правилно съдът не е кредитирал пътните листи и фактури за гориво, преценявайки същите като съставени за нуждите на производството. Наред с това документите не са отразени счетоводно и не могат да бъдат обвързани с използването на процесното МПС. В този смисъл са и свидетелските показания. Поради това правилно е приложен закона като не са признати данъчни амортизации при определяне на данъчния финансов резултат. За 2010 г. и 2011 г. е извършено пренасяне на данъчни загуби съгласно правото на ДЗЛ по чл. 70 от ЗКПО. Задълженото лице има правото на избор чрез приспадане на данъчна загуба през първата година след реализирането, през която е формирало положителния финансов резултат. При извършените корекции от ревизионния орган натрупаната данъчна загуба е пренесена изцяло като финансовия резултат за 2010 е нулев. Посочените корекции за 2010 и 2011 са обсъдени, поради което следва да се приемат и с оглед на това е обосновано пренасянето на данъчна загуба по чл. 70 от ЗКПО. В тази част правната норма е приложена правилно, като в касационната жалба липсват конкретни възражения, различни от направените пред АДмС. Предвид на гореизложеното, обжалваното съдебно решение е правилно и не са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Разноски: С оглед на резултата по спора в полза на касатора не се дължат разноски по делото. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,