Решение № 4508 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1737/2012 г.
ВАСII отделение28.03.2012 г.докладчик т Дима Йорданова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 127/06.12.2011 г. постановено по адм. д. № 154/2011 г. на Административен съд гр. Габрово. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4508 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1737/2012 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда чл. 208 АПК. Касаторът Милка Караджова обжалва решение № 127/06.12.2011 г. постановено по адм. д. № 154/2011 г. на Административен съд гр. Габрово, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № ДК-02- СЦР - 30/02.05.2011 г. на началника на РДНСК - Северен централен район като неоснователно. Наведени са оплаквания за отмяната му като неправилно, поради нарушени на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът РДНСК- СЦР не изразява становище. Останалите ответници физически лица също не изразяват такова. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на съдебния акт и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото и прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е допустимо, валидно и правилно. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за законосъобразна, заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание - чл. 225, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 154, ал. у, т 4 ЗУТ. Съответни на доказателствата по делото са съображенията за наличие на незаконен строеж "Основен ремонт по чл. 148 ППЗТСУ /отм./ за подмяна на дървена подпокривна конструкция с бетонова плоча и уширение на жилищна сграда", находяща се в УПИ -ХIV - 370, кв. 110 по плана на гр. Габрово, II етап, 1 част, констатиран с констативен акт, чийто констатации не са опровергани, както в хода на административното производство, а така също и пред съда с други доказателства. Установено е, че даденото разрешение за строеж не е привиждало настрояване и пристрояване на сградата, при което е извършено и надвишаване на височината на надзида в противоречие с действащите нормативни актове към момента на извършването му. След като строежа е извършен при съществени отклонения на издадените строителни книжа в нарушение на чл. 154, ал. 2, т. 4 респ. 148, ал. 1 ППЗТСУ / и не е проведена процедурата по § 184 ЗУТ отм./ законосъобразно строежа е квалифициран като незаконен и правилно е наредено неговото премахване на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Правилно съдът е приел, че възприетата фактическа обстановка с изводи за незаконност на строителството не може да бъде променена с оглед на съдебните решения, с които спорът не е решен по същество. Приемайки съображенията за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното с касационната жалба оплакване за неговото нарушение е неоснователен. Неоснователен и доводът за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила. Изводите му кореспондират със установените факти обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Решението като постановено в отсъствие на твърдяните отменителни основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 предл. 1 и 2 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение и на основание чл. 221, ал. 2 АПК