Решение № 10624 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4169/2013 г.

Решение № 10624 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4169/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Николай Симеонов Гемеджиев от гр. Бургас срещу решение № 747 от 16.01.2013 г. по адм. дело № 10657/2012 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност. От ответника по касационната жалба - Висш съдебен съвет е постъпило писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение на Върховния административен съд, шесто отделение е отхвърлено оспорването по жалба на Николай Симеонов Гемеджиев срещу решение по т. 10 на протокол № 29 от 12.07.2012 г. на заседание на Висшия съдебен съвет, с което на Н. Гемеджиев в качеството му на съдия в Районен съд - гр. Айтос, за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - "забележка". Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на Николай Симеонов Гемеджиев от гр. Бургас срещу решение по т. 10 на протокол № 29 от заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС) от 12.07.2012 г., с което в качеството му на съдия в Районен съд - гр. Айтос, за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - "забележка". Видно от данните по делото, дисциплинарното производство е образувано на основание чл. 316, ал. 2 от ЗСВ с решение на ВСС по протокол № 13/29.03.2012 г. по предложение на органа по чл. 312, ал. 1, т. 1 от ЗСВ за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ. В хода на дисциплинарното производство са уважени възраженията на жалбоподателя за изтекла давност за три от посочените в предложението нарушения. С решение № 10-00-014/9.07.2012 г. по дисциплинарно дело № 5/2012 г. дисциплинарният състав на ВСС е предложил на ВСС да приеме, че съдия Н. Гемеджиев, от Районен съд гр. Айтос е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ, с предложение за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - "забележка". Решението заедно с преписката са предоставени на дисциплинарно-наказващия орган съгласно чл. 320, ал. 1 от ЗСВ, който в предвидения по чл. 320, ал. 2 от ЗСВ срок се е произнесъл при условията на чл. 320, ал. 2 и ал. 3 от ЗСВ. Дисциплинарният състав е анализирал поведението на съдията в деловодството на Районен съд гр. Айтос на 15.03.2012 г. и на 16.03.2012 г. по повод забавена от съдебен деловодител В. Дарачева съдебна преписка, което поведение е дало основание за налагане на дисциплинарното му наказание. Действията, които съдията е извършил, сравнявайки съда с бардак, псувайки ръководителя на Районния съд в гр. Айтос и наричайки с непристойни изрази ръководителя на Районната прокуратура в гр. Айтос са преценени като неподобаващи за съдия, предвид изискуемото от обществото очакване за етично поведение на съдията, което демонстрирано в случая поведение е съвсем различно от очакваното. Установено е несъответствие на фактически осъщественото от магистрата поведение, характеризирано с признака противоправност и очакваното от него поведение на магистрат, каквото той трябва да има - изразяващо се с по-високи морални стандарти. С конкретното действие на магистрата е осъществен фактическият състав на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ, поради което законосъобразно е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Фактите установени от дисциплинарния състав са възприети от дисциплинарнонаказващия орган - ВСС, анализирани са и са приобщени към доказателствения материал. Обосновано първоинстанционният съд е изложил мотиви в посока, че направените изводи от дисциплинарнонаказващия орган са съответни на установената фактическа обстановка. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд възприема тезата на първоинстанционния съд, че с изслушването на съдия Гемеджиев от дисциплинарния състав на Висшия съдебен съвет са взети неговите обяснения, с което е изпълнена процедурата съгласно ЗСВ. В тази връзка съдът е тълкувал разпоредбата на чл. 313, ал. 1 от ЗСВ, предвиждаща, че при налагане на дисциплинарно наказание наказващият орган - в случаите по чл. 311, т. 1 и т. 3 ЗСВ и дисциплинарният състав - в случаите по чл. 311, т. 2 ЗСВ, изслушва привлеченото към дисциплинарна отговорност лице или приема писменото му обяснение и събира доказателства от значение за случая. При тази законова уредба правилно съдът е стигнал до извода, че неизслушването на провинилия се магистрат от ВСС не може да се смята за нарушение на административнопроизводствените правила. При контрола за законосъобразност на обжалваното решение на ВСС пред тричленния състав на ВАС не се установяват различни факти от тези, установени от дисциплинарния състав, които изцяло са възприети от ВСС. Видно от данните по делото, съдия Гемеджиев е участвал в дисциплинарното производство лично и чрез повереник и е реализирал в пълен обем своето право на защита. При тези данни, правилен е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден след точно прилагане на административнопроизводствените правила и не са налице основания по чл. 146, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Също така жалбоподателят упражнявайки субективното си право на защита пред двете съдебни инстанции и с осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспореното от Н. Гемеджиев решение на ВСС, в по-голяма степен е реализирано от магистрата правото му на защита срещу наложеното му от ВСС дисциплинарно наказание. Правният анализ на приетия с решение на ВСС Кодекс за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ) сочи, че той се основава на скрепени в него морални норми в обществото, валидни за българските съдии, прокурори, следователи, членове на ВСС и инспектори в Инспектората към ВСС при изпълнението на професионалната им дейност и в личния им живот. Съдържанието на отделните норми е израз на фактически установените общоприети правила за поведение, гарантиращи защита на онези ценности, които на дадения етап от развитие обществото е приело за значими. Съгласно т. 4 и т. 5 от КЕПБМ изискванията за вежливост и толерантност се основават на присъщия за магистрата морал и възпитание и допринасят както за по-доброто изпълнение на служебните му задължения, така и за по-ефективното функциониране на самата правораздавателна система. Проява на изискуемото поведение на магистрата в обществото са добрите обноски и доброто държание, а в обществените и служебни контакти, учтивостта и любезното отношение към хората. Магистратът трябва да притежава неизменните качества като честност, коректност и учтивост, както в работата си, така и в личния си живот и да се отнася с уважение към хората, съблюдавайки техните права и свободи. Колегиалните отношения между магистратите и служителите в съдебната система, независимо от мястото на служебната йерархия, трябва да се основават на взаимно уважение и толерантност чрез въздържане от всякакво поведение, което вреди на репутацията на органите на съдебната власт. Моралните категории - почтеност и благоприличие имат основно значение за доверието, авторитета и цялостната дейност и визия на магистрата, а неспазването на тези категории по дефиниция сочат на извършено правонарушение. Видно от доказателствата по делото, поведението на съдия Гемеджиев в конкретния случай е в разрез с принципите на взаимното уважение и толерантност, благоприличие и почтеност. Събраните по делото доказателства сочат, че конкретните действията на съдия Гемеджиев са недопустими за един съдия, предвид обществените очаквания за етично поведение, които са в по-голяма степен отколкото за други категории длъжности извън системата на съдебната власт. Със същественото отклонение на съдията от дължимото и очаквано поведение, същият е осъществил фактическия състав на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ, поради което законосъобразно е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Съдът е обсъдил и съответствието на тежестта на извършеното нарушение с наложеното за ВСС наказание. Предвид на това, че в случая на магистрата е определено най-лекото наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ и липсата на жалба от вносителя на предложението, който е конституиран като заинтересована страна в процеса, то изложените мотиви на съда за съразмерността на наказанието дават отговор в задоволителна степен на този въпрос. Съдът правилно е приел, че мотивите, изложени в решението на ВСС са съответстващи на изискванията по чл. 309 от ЗСВ. Като обобщение, съответно на събраните по делото доказателства и приложимата материалноправна норма е наложен обоснования извод на съда, сочещ, че оспореното решение по т. 10 на протокол № 29 от заседание на Висшия съдебен съвет от 12.07.2012 г. е законосъобразно. В касационната жалба отново касаторът поддържа линията на омаловажаване и оневиняване на поведението си, но доводите му са в противоречие с фактите и са неоснователни. При установено от съда поведение на Н. Гемеджиев, при което той сравнява съда с "бардак", използва груба стилистика и като цяло афишира поведение, несъответстващо и недопустимо за магистрат, отново се потвърждава изводът на съда, че магистратът не зачита установените в КЕПБМ моралните стандарти. По безспорен начин се установява, че наложеното на магистрата дисциплинарно наказание "забележка" е съответно на извършеното от него правонарушение, изводите на съда не са опровергани пред настоящата инстанция, поради което обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав