Решение № 33 от 25.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1370/2018 г.

Решение № 33 от 25.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1370/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Д. М. срещу решение № 1611/15.12.17 по г. д. № 2465/17 на Пловдивски окръжен съд, IХс., в частта, с която е потвърдено решение № 253/19.07.17 по г. д. № 96/17 на Карловски районен съд, 2 гр. с., в частта му относно определяне на режим на лични контакти на малолетното дете Т. К. А. с майката Ц. Д. М. както следва - всяка втора събота и неделя от месеца от 9. 00 ч. в събота до 18. 00 ч. в неделя, един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, половината от Коледната и Великденската ваканция, половината от времето на официалните празници и времето на личните празници на майката – рожден ден и имен ден. Моли се за отмяната му, като се излагат твърдения за нарушения на материалния и процесуалния закон. Ответната страна К. Т. А. оспорва жалбата. С определение № 729/5.11.18 по чл. 288 ГПК е допуснато касационно обжалване във връзка със задължението на съда да следи служебно изцяло за интереса на детето и за приложението на материалния закон. В задължителната практика на ВКС /ППВС № 1/74, ТР № 1/13 на ОСГТК на ВКС, реш. № 26/2.03.10 по г. д. № 598/09, IV ГО, реш. № 291/7.11.12 по г. д. № 115/12, III ГО, реш. № 217/27.05.15 по г. д. № 6851/14 на ВКС, ГК, IV и много други/ трайно и безпротиворечиво се приема, че когато спорът касае интересите на дете, съдът е длъжен във всеки момент от процеса служебно да следи за този интерес. Мерките за лични отношения се определят във всеки конкретен случай, след анализ и оценка на всички правнозначими обстоятелства, като водещ критерий е интересът на детето- а не само желанието, заявената готовност и възможност на родителя. Съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права. Той трябва да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразява и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които го определят. Желанието на родителите и това на децата както по въпроса за упражняването на родителските права, така и за мерките за лични отношения, не са задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като основният критерий за решението на съда е интересът на децата. Чрез режима на личните отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, защото право и естествена потребност на всяко дете е да общува и с двамата си родители. В разглежданата хипотеза страните са бивши съпрузи, като след прекратяване на брака им родителските права по отношение на двете им деца Т. /родена на 22.12.09 и Т. /роден на 15.07.09 са предоставени на майката. С въззивното решение /в частта му, по която не е допуснато касационно обжалване/ на основание чл. 59, ал. 9 вр. с ал. 4 СК по искане на бащата е постановено изменение във връзка с детето Т. – с оглед на факта, че то е останало да живее преимуществено в жилището, където страните са живели до развода-в дома на родителите на баща си, съответно с него – родителските права са предоставени на бащата. При определяне на режима на лични контакти с майката въззивната инстанция /както и първата/ е възприела изцяло предложения в исковата молба на К. А. такъв /предвиждащ регулярни контакти един уикенд през месеца/ – без да изложи каквито и да е мотиви дали същият е подходящ и съобразен с интереса на детето. На практика е утвърден твърде стеснен режим на контакти - без ограничаването да е обосновано със съответни причини и без да се отчита перспективата в отношенията на детето с двамата родители. От събраните по делото доказателства /в това число свидетелски показания, заключение и разпит на вещо лице психолог, социален доклад, изслушване на детето/ се установява, че между родителите липсва адекватна на ситуацията комуникация, налични са лоши и неизяснени отношения и това влияе върху емоционалното състояние на детето. То е психомоторно напрегнато, на моменти плачливо /което е обусловено от ситуацията, в която е поставено/, неудовлетворено; налице са индикации на повишени нива на опасения, тревоги и безпокойство; разстроено е от това, че е ангажирано емоционално и физически в конфликтите на родителите си. По отношение на него от тях не са били прилагани поведенчески мерки, които да променят начина им на общуване в положителна посока. В резултат детето е изключително емоционално натоварено, самото то има затруднени в справянето със ситуации, в които се разискват отношенията между него и родителите му, респективно заеманата от него позиция и изграденото мнение – което е напълно обяснимо предвид незрялата възраст, в която се намира /характерни за възрастовата група, към която Т. се числи, са емоционална и личностна незрялост, което определя и наличните незрели поведенчески механизми/. Поддържаните във времето дисхармонични отношения между родителите водят до повишената активност на майката за връзка с дъщеря й и до понижената активност на бащата в посока осъществяване на емоционалната връзка с майката. Той е спокоен от избора на детето си да живее при него и е в по-близки взаимоотношения с него. От друга страна, контактите на последното с майката са спорадични, по-скоро по задължение, без желание за общуване, понякога съпроводено с отправяне на обиди към нея. Майката се чувства безсилна и безпомощна от факта, че дъщеря й не живее при нея и въз основа на тези свои усещания има поведение, което и тя самата трудно контролира и вероятно не си дава сметка, че именно тези действия не са приятни на детето /пресреща го на улицата, търси го в училище, за да му дава различни неща и разговаря с него, понякога му се кара и вика - като детето само заявява, че причината за това поведение е, че майка му няма друг вариант да се види с него (т. е. осъзнава и си обяснява причината)/. Въпреки това вещото лице психолог е категорично, че синдром на родителско отчуждение все още няма и е налице емоционална и вербална заявка, която говори за желание да се осъществяват съответни отношения с майката /детето заявява, че ако би могло да промени нещо, това би било поведението на майка му, в това число да премахне карането/. Изрично е посочило, че въздействието и на двамата родители следва да е съобразено с възрастта, разбиранията и емоционалните нагласи на дъщеря им, като въпреки данните, че бащата и разширеният му кръг от роднини я насърчават да се среща с майка си, липсата на адекватна комуникация между майка и дете говори вероятно за некачествено насърчаване. При така установените обстоятелства по делото настоящият съдебен състав намира, че интересите на малолетното дете налагат при определянето на режима на лични контакти с майката най-напред да се постанови един преходен период от време - в случая от шест месеца – през който всеки втори и четвърти петък в месеца, в удобно за детето време според ангажираността му в училище, личните контакти с майката да се осъществяват в присъствието на психолог в съответната дирекция "Социално подпомагане" – в случая Дирекция "Социално подпомагане" Карлово. Целта е с помощта и подкрепата на компетентен специалист от една страна постепенно да се възстанови доверието и желанието на детето за осъществяване на контакти с майката, а от друга – да се помогне на майката да намери верния подход, за да установи пълноценен контакт - който всички данни по делото сочат, че тя желае. Затова обаче са необходими и усилията на бащата, на когото е предоставено упражняването на родителските права, и на неговия разширен кръг от роднини, които следва да положат максимални усилия и реално да съдействат за възстановяване на връзката между майка и дъщеря. Те следва да осъзнаят, че пълноценната връзка на детето с неговата майка е решаваща за формиране на характера и ценностната система на детето и е от съществено значение за неговото спокойствие, сигурност и благополучие – още повече, че в настоящия момент то е в незряла възраст и в натоварено емоционално състояние. При подходяща помощ от психолог и установяване на добра комуникация на родителите–които съвместно и пълноценно да си съдействат и упражняват родителските ангажименти, състоянието на детето би било подобрено, то не би имало повод да прави собствен избор и дори не би имало нужда от определения от съда режим на контакти, за да осъществява такива свободно, нормално и пълноценно и с двамата си родители. След изтичане на преходния период, настоящият съдебен състав намира, че следва да се определи обичайния режим на лични отношения за всички непълнолетни деца /предвиждащ на месец два уикенда за срещи-а не един/ - всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 9. 00 часа в събота до 18. 00 часа в неделя, един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на бащата, както и половината от Коледната и Великденската ваканции, половината от времето на официалните празници и по време на личните празници на майката – рожден ден и имен ден. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение