Решение № 223 от 4.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1015/2011 г.

Решение № 223 от 4.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1015/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК Осъденият М. М. А. е направил искане за възобновяване на н. о. х. д. № 3436/2010 г. на Бургаския районен съд, поради наличието на нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Иска се намаляване размера на наложеното наказание "лишаване от свобода". В съдебното заседание осъденият и защитникът му поддържат искането по изложените в него съображения. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е на становище, че искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение за да се произнесе, съобрази следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. То е направено от лице, осъдено за престъпление от общ характер, в предвидения от закона шестмесечен срок. Разгледано по същество искането е неоснователно и съображенията за това са следните: Бургаският районен съд с присъда № 1429 от 08.09.2010 г. по н. о. х. д. № 3436/2010 г. е признал подсъдимия М. М. А. за виновен в това, че на 20.08.2010 г. в[населено място], при условията на повторност и немаловажен случай, в съучастие с М. отнели чужда движима вещ - дамски портфейл на стойност 6.80 лв. ведно със сумата от 440 лв. собственост на В. Д., поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор, при първоначален "строг" режим. Бургаският окръжен съд с решение № 298 от 19.11.2010 г. по в. н. о. х. д. № 1244/2010 г. е потвърдил изцяло присъдата. Единственият довод, който се прави в искането на осъдения е за явна несправедливост на наказанието и той е неоснователен. При решаване на въпроса за наказанието решаващите съдилища са отчели и правилно преценили всички обстоятелства, имащи значение за индивидуализирането му. Определеното по размер наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода надвишава само с шест месеца минималното, предвидено от закона за престъплението и то в най- голяма степен отговаря на целите, предвидени в чл. 36 НК. Поправянето на осъдения не би могло да се постигне чрез налагане на по- малко по размер наказание и това е изводимо от съдържащите се по делото доказателства характеризиращи личността му. Твърдението в искането, че съдилищата не са отчели никакви смекчаващи отговорността обстоятелства е невярно и това е видно не само от определения размер на наказанието, а и изрично в мотивите са посочени обстоятелствата, които смекчават отговорността, между които съдебното му минало, възстановяването на предмета на престъплението. Правилно е отказано приложението на чл. 66, ал. 1 НК, тъй като целите на наказанието не могат да се постигнат по друг начин, освен ефективно изтърпяване на наказанието, което е задължителна предпоставка за приложението на чл. 66 НК. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че при постановяването на влязлата в сила присъда не е допуснато соченото нарушение и искането следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 424, ал. 1, НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение