Решение № 10010 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5763/2026 г.

Производството е по реда на чл. 225 вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на „Строй Транс 2015“ ЕООД, ЕИК 203378669, седалище и адрес на управление гр. София, жк Суходол, Суходолска 86, бл. Склад за строителни материали, представлявано от управителя Т. А., чрез адв. Калистратов, срещу Решение № 13137/03.04.2026 г., постановено по адм. д. № 11675/2025 г. на Административен съд София-град (АССГ) с което в производство по чл. 226 АПК е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22221123001755-091-001/21.08.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 1573/03.11.2023 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при ЦУ на НАП. Касаторът твърди наличието на трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК чието осъществяване аргументира с пропуск на АССГ да анализира доказателствата по делото в тяхната съвкупност и игнориране на съществени доводи на дружеството във връзка с отказаното право на приспадане на данъчен кредит по издадената от „Соня Комерс 2021“ ЕООД фактура № 1/28.12.2021 г. и в частта на установеното задължение за лихва във връзка с издадени през данъчен период м. 04.2023 г. 3 кредитни известия. По подробно изложени в касационната жалба и в съдебно заседание съображения се иска отмяна на решението и постановяване на друго за отмяна на РА, както и деловодни разноски съобразно списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП София, чрез юрк. Калоферова, оспорва основателността й и претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от ВКП дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, е частично основателна, поради следните съображения. Обжалваното решение е постановено в производство по чл. 226 АПК, след като с Решение № 10930 от 05.11.2025 г. по адм. дело № 7835/2024 г. на ВАС е отменено Решение 8382/12.06.2024 г., постановено по адм. дело № 264/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е прогласена нищожността на РА № Р-22221123001755-091-001/21.08.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 1573/03.11.2023 г. на директора на ОДОП София, с който в тежест на „Строй Транс 2015“ ЕООД са установени задължения по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 52 100,02 лв. и за лихви в общ размер на 30 270,74 лв. въз основа на следните констатации: За данъчен период м. 12.2021 г. от ревизирания е упражнено право на данъчен кредит в размер на 52 100,02 лв. по фактура № 1/28.12.2021 г., издадена от „Соня Комерс 21“ ЕООД с предмет „по договор от 28.12.2021 г.“, по силата на който доставчикът поел задължението в срок до една година да извърши строителни и ремонтни дейности на два апартамента и гараж в сграда в гр. София, ул. Кукуряк срещу възнаграждение от 260 500,10 лв. без ДДС. Преписката съдържа оферта от 02.12.2021 г., протокол обр. 19 от 24.03.2022 г. за изпълнени СМР, конкретизиращ вид и количество на СМР. В дневника за покупки на ревизирания за данъчен период м. 04.2023 г. са отразени три кредитни известия към издадени от „Лъки Стар 83“ ЕООД през данъчен период м. 12.2021 г. 3 фактури за услуги, включени в отчетните регистри на касатора за този период, по които е ползвано право на данъчен кредит в размер на 122 000,00 лв. Не се спори, че към фактурите са издадени кредитни известия, не са извършени доставки и не са направени плащания. АССГ е приел, че РА е издаден във формата за действителност като електронен документ, подписан от издалите го органи по приходите с квалифицирани електронни подписи (КЕП), за които са налични квалифицирани удостоверения за електронен подпис (КУЕП). Компетентността на възложилия ревизията орган по приходите произтича от заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Мотивирал е и извод, че в ревизионното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, носещи белега същественост. Съдът от първа инстанция е преценил като своевременно заявено оспорването на истинността на съпътстващите фактурата с издател „Соня Комерс 2021“ ЕООД договор от 28.12.2021 г., анекс от 06.01.2022 г., и протокол за приемане на резултатите от изпълнението от 24.03.2022 г. и при съобразяване на чл. 193, ал. 3 ГПК ги е изключил като доказателствата по делото поради пропуск на касатора да ангажира доказателства, че са подписани от управителя на дружеството-доставчик. Не ценил декларацията с нотариална заверка на подписа на В. Х. от 08.03.2024 г. с довод, че обвързващата доказателствена сила на този документ и единствено досежно подписа на Х.. АССГ е констатирал различия между подписите, положени в част от оспорените документи и този в декларацията от цитираната дата, видими без приобщаване на специални знания. Позовал се на липсата на съпровождащи доставката документи, установяващи ползване на присъщи за всяка СМР материали, техника, транспорт и конкретни данни за работниците и в обобщение заключил, че доставките не са реално извършени. По отношение на установеното задължение за лихви върху ползвания данъчен кредит за данъчен период м. 12.2021 г. по 3 фактури, издадени от „Лъки Стар 83“ ЕООД и последвалото отразяване на кредитните известия към тях през данъчен период м. 04.2023 г., първостепенният съд е мотивирал извод за приложение на чл. 175, ал. 2, т. 1 ЗДДС и дължимост на лихвата за периода от датата на усвояването на данъчния кредит до датата на подаване на СД за м. 04.2023 г. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. При постановяването му са съобразени указанията, дадени с Решение № 10930 от 05.11.2025 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 7835/2024 г. във връзка с валидността на ревизионния акт. Основателна е касационната жалба срещу частта от решението, разрешаваща спора за съществуването на установените с РА публични задължения като последица от непризнаване на право на приспадане на данъчен кредит в размер на 52 100,02 лв. по фактура № 1/28.12.2021 г. с издател „Соня Комерс 2021“ ЕООД. Преценката за реалност на доставката на услуги не следва да се обуславя единствено от недоказаната материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика. Определяща е установеността на материалноправните предпоставки по член 168, буква а) от Директива 2006/112 - за да се ползва от правото на приспадане, е необходимо, от една страна, заинтересуваният да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива, и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице. Отказът на инстанцията по същество да зачете доказателствената стойност на договора, анекса и протокола за изпълнение на СМР, информационните източници за плащания по фактурата, макар след като е прието изпълнението и в нарушение на Закона за ограничаване на плащанията в брой, не съответства на разрешенията, дадени с постоянната съдебна практика по приложението на Директивата за ДДС. Налице е договор за строително-ремонтни дейности на 2 апартамента и 1 гараж в гр. София, Овча купел, ул. Кукуряк, в който са предвидени срок и цена на изработката 260500,10 лв. без ДДС. Плащанията по фактурата са в брой с 35 касови бележки, първото от които е на 09.06.2022 г. при съставяне на протокол обр. 19 на 24.03.2022 г. Сборът от сумите на касовите бележки и тяхната обща стойност съответства на посочената в договора. Доставчикът е разполагал с три лица (един шофьор и двама работници в строителството), назначени по трудово правоотношение на 13.01.2022 г., а тезата на първостепенния съд за липса на длъжностни характеристики, ведомости за изплатени възнаграждения, графици за работа, или други доказателства, от които да може да се установи, че именно тези лица са извършили конкретните строително-монтажни работи, надхвърля стандарта на доказване на изпълнението на услугата. Налице е договор, по силата на който доставчикът е поел задължението да изпълни СМР на три обекта; налице е кадрова обезпеченост, доказателства за разполагаемост със строителни материали и транспортни средства при възложителя по договора; доставката е разплатена, съставен е протокол за приемане на резултатите от изпълнението. В чл. 301 ТЗ е установена презумпция за мълчаливо съгласие на търговеца със сключената без представителна власт сделка, ако не се е противопоставил веднага след узнаването й. За разлика от потвърждаване на сключен договор от ненадлежен търговски представител, при който презумпцията за потвърждаване от търговеца се прилага от момента на съобщаване за сделката от търговския представител или от третото лице съконтрахент (чл. 43 ТЗ), в хипотезата на чл. 301 ТЗ не са въведени специални изисквания за способа, по който търговецът узнава за сделката. Като начин на узнаване би могло да се преценява както уведомяването на търговеца от страна на ненадлежния пълномощник или от трети лица, така и с отразяване на съответните правни действия и/или последиците от тях в търговските книги на дружеството. Така в практиката по приложението на ЗДДС е възприето разбирането, че включването на фактурата, издадена във връзка със сключения без представителна власт договор в отчетните регистри по ЗДДС, се счита за потвърждаване на същия. В разглеждания случай цитираното обстоятелство не се оспорва от приходната администрация. Налице и е изрично потвърждаване от управителя на „Соня Комерс 2021“ ЕООД на действията по договаряне и изпълнение на спорните СМР. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че доказателствата по делото не са достатъчни да установят по несъмнен начин реалното извършване на услугите, че се касае за формалното документиране на стопанска операция чрез издаване на фактура, е необоснован. Действително, разплащането по фактурата не е елемент от правото на приспадане на данъчен кредит, но е индиция за реалното изпълнение на доставката. Спорната фактура е единствената, издадена от „Соня Комерс 2021“ ЕООД и доводът, че касовите бележки не реферират към нея, е неоснователен. При този анализ се налага извод за доказаност на материалноправните предпоставки за признаване правото на приспадане на ДДС. Решението на АССГ, с което жалбата срещу РА се отхвърля в цитираната част следва да се отмени като неправилно, като се постанови друго такова по съществото на спора за отмяна на РА в частта на отказ да се признае право на приспадане на ДК по фактура № 1/28.12.2021 г., издадена от "Соня Комерс 2021" ЕООД. Решението е правилно в частта, отхвърляща жалбата срещу РА в частта на установеното задължение за лихви върху ползвания данъчен кредит за данъчен период м. 12.2021 г. по 3 фактури, издадени от „Лъки Стар 83“ ЕООД и последвалото отразяване на кредитните известия към тях през данъчен период м. 04.2023 г. Правното основание за дължимост на лихвите не е конкретизирано от органите по приходите, но това е сторено от първостепенния съд. Същото е в правната норма на чл. 175, ал. 2, т. 1 ДОПК, според която лихва се дължи и: 1. за неправилно възстановени или прихванати публични вземания, включително всякакви плащания, получени въз основа на искане за възстановяване съгласно данъчното и осигурителното законодателство. Като е обосновал законосъобразност на РА във визираната част, АССГ е постановил решение, което не е засегнат от сочените в касационната жалба отменителни основания и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявените искания право на разноски имат и касаторът, и ответникът. На дружеството се присъжда сумата 3568,42 евро деловодни разноски съобразно представения списък и доказателствата за понесени от негова страна такива, а на администрацията – 720 евро юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от оспорването. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо и второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение