Решение № 4262 от 5.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2547/2022 г.

Решение № 4262 от 5.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2547/2022 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Н. А., гражданка на Мароко, подадена чрез процесуалния представител адвокат Т. Илиев, срещу решение № 347 от 20.01.2021 г., постановено от Административен съд - София – град, I отделение, 5 -ти състав, по адм. дело № 218/2022 г. С него е отхвърлена жалбата на касаторката против заповед № 4379 ОЧ-629/21.12.2021 г. на началника на ГПУ - Калотина, с която на основание чл. 44, ал. 6, 8 и 10 ЗЧРБ, Н. А. е принудително настанена в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) към Дирекция "Миграция" - МВР. С касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител адв. Илиев се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора решението е издадено в противоречие с фактите по делото. Счита, че е следвало да се извърши преценка за възможността да бъдат приложени други ефективни, но по-леки средства за изпълнение на наложената ПАМ. Позовава се на Доклад на Хюман Райтс УОЧ относно премахване на задържането. Претендира отмяна на обжалваното решение и произнасяне по същество, при което да бъде отменена и оспорената заповед. Не претендира присъждане на разноски. Ответникът – началникът на ГПУ – Калотина при МВР оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Д. Пейчев, който в представени писмени бележки пледира за отхвърляне касационната жалба като неоснователна, за оставяне обжалваното решение в сила и за присъждане на сторените по делото разноски с представен списък за тях. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като първоинстанционният съд е обсъдил относимите доказателства, като е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразно издадена, защото е безспорно установено, че Н. А. е била задържана на 21.12.2021 г. на ГКПП- Калотина при повторен опит да напусне пределите на България, без документ за самоличност, не е притежавала и средства за завръщането си до адреса на пребиваване в България. Според участващия по делото прокурор в случая са изпълнени изискванията на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ за постановяване на процесната заповед – на касатора е отказан статут на бежанец, направил е повторен опит да напусне нелегално Р. България без документи за самоличност, няма постоянен адрес и средства за издръжка, при което съществува реална опасност лицето да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на наложена му ПАМ и първоинстанционният съд е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена в преклузивния срок, визиран в чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: В обжалваното решение № 347 е вписана дата на постановяване - 20.01.2021 г., която не е действителната дата, тъй като първоинстанционното дело е образувано през 2022 г. и съдебното заседание е проведено на 17.01.2022 г. С оглед на това следва да се приеме, че първостепенният съд е допуснал техническа грешка в изписването на годината и вярната дата на издаване на съдебния акт е 20.01.2022 г. С горепосоченото съдебно решение е отхвърлено оспорването на Н. А. срещу заповед № 4379 ОЧ-629/21.12.2021 г. на началника на ГПУ – Калотина, с която жалбоподателката е настанена в СДВНЧ за срок не повече от шест месеца. За да достигне до този резултат решаващият състав на АССГ е констатирал, че заповедта е издадена от компетентен орган, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счел е, че са изложени фактически и правни основания за нейното издаване, както и че процесната заповед съответства на материалния закон и целта му. Съдът е извършил анализ на относимата правна уредба и е преценил, че фактическите констатации на органа обосновават извода, че има реална опасност чужденката да се опита да осуети изпълнението на приложената по отношение на нея предварителна административна мярка /ПАМ/, тъй като е било безспорно установено, че чуждата гражданка не притежава документи за самоличност към момента на задържане и не притежава средства да напусне страната. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че жалбоподателката е с отказан статут на бежанец. Налице били материалноправните предпоставки на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, а именно: наложена на Н. А. предходна принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 41, т. 4, ЗЧРБ – "Връщане на чужденец до страната на произход - Мароко", както и опасност същата да се укрие. За опасност от укриване съдът е приел обстоятелството /съобразено с § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ/, че напускането на страната след разрешения срок, непредставянето на адрес от страна на жалбоподателката, на който може да се намери, липсата на близки в страната, както и обстоятелството, че чужденката незаконно преминава през границата на страната, мотивират заключение за основателно предположение, че Н. А. може да се укрие. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Това е така, защото при установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод, че заповедта е постановена в съответствие с изискванията за законосъобразност. Неоснователни са твърденията на касаторката, че оспорената заповед е издадена при неизяснена фактическа обстановка. В случая точно е констатирано, че оспореният акт е издаден на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ. Според разпоредбата на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, спрямо когото е приложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 от същия закон, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудителното му настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Мярката по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ има обезпечителен характер. Същата следва да осигури изпълнението на предходна мярка, наложена по реда на чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. В чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115 е дефинирано понятието "опасност от укриване", като "наличие в конкретния случай на основания, породени от обективни критерии, които са определени в законодателството, да се смята, че гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, може да се укрие." Въз основа на чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115, с § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ е формулирана национална легална дефиниция на понятието "опасност да се укрие чужденец с наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3", като е прието, че опасност е налице, ако с оглед на фактическите данни може да се изведе обосновано предположение, че лицето ще се опита да се отклони от изпълнение на наложената мярка. В настоящия случай е безспорно установено от данните по преписката, че с предходна заповед № 4379 ОЧ-628/21.12.2021 г. на началник на ГПУ - Калотина, по отношение на жалбоподателката вече е приложена ПАМ на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2 и чл. 41, т. 4 ЗЧРБ – "връщане до страна на произход – Мароко". Налице са и останалите предпоставки, регламентирани в чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ. Фактическите констатации, направени от органа обосновават верен и обоснован извод, че към момента на издаване на заповедта е била налице реална опасност чужденката да се укрие (по смисъла на § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ) и по този начин да бъде осуетено изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. Видно от докладната записка с рег. № 4379р-37242/20.12.2021 г., (грешно изписана под № 37241) липсата на документи за самоличност и средства да напусне страната са безспорно установени факти и обстоятелства, че съществува реална опасност лицето да се укрие и предвид това, че чужденката за втори път се опитва да напусне нелегално страната. По делото е точно констатирано, че жалбоподателката е с влязъл в сила отказ за предоставяне статут на бежанец – чл. 41, т. 4 ЗЧРБ (стр. 25 от адм. д. № 218/2022 по описа на АССГ), както и изразеното ясно желание за преминаване в друга държава в западна Европа, които разгледани в съвкупност съставляват фактите, визирани в хипотезата на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, формиращи основателно съмнение за опасност от укриване. Нормата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115 изисква, освен посочената специална цел и да е установено, че не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки. В конкретната хипотеза обобщената преценка на всички относими обстоятелства обосновава правилното заключение, че други по-леки принудителни мерки не могат да бъдат приложени по отношение на касаторката. По делото не е спорно обстоятелството, че лицето няма установено местоживеене и средства за издръжка. От тези правнорелевантни факти е изведен верен извод, че по-лека принудителна мярка би била неефективна, а освен това и трудно осъществима. Прилагането й би означавало да се постави под условие възможността за изпълнение на принудителното извеждане. Следователно, с оглед конкретните обстоятелства по делото в случая е изпълнено и изискването на чл. 15, § 1 Директивата - да не може да се приложи ефективно друга достатъчна, но по-лека ПАМ. Правилно административният орган и първоинстанционният съд са счели, че по отношение на чужденката не би могло да се приложи по – лека мярка, предвидена в чл. 44, ал. 5 ЗЧРБ. От справка с рег. № 4379р -37981 от 28.12.2021 г. се установява, че статуса на нейния документ е невалиден, поради което същата не разполага с документ за самоличност, който да предаде в МВР, както и финансови средства за издръжка на територията на страната. Чужденката не е представила доказателства, че би могла да се приложи претендираната по – лека мярка. По делото липсват данни за разполагане със средства за издръжка, медицинска застраховка, място за живеене на територията на страната, социална подкрепа от близки и роднини. Неоснователно е оплакването на касационната жалбоподателка, че с оглед представено становище от психолози, тя попада в групата на уязвимите лица по смисъла на пар. 1, т. 4б от ДР на ЗЧРБ и ще са й необходими медицински грижи. Правилно първостепенният съд е приел, че в СДВНЧ ще й се осигурят необходимите минимални условия за живот, включително и медицински специалисти, каквито тя не би могла да си осигури поради липса на място за местоживеене и средства за издръжка. Следва да се има предвид, че първоинстанционният съд е обсъдил и обясненията на Н. А. и вярно е преценил, че същите съвпадат с писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка. Относно представения в съдебно заседание Доклад на Хюман Райтс УОЧ относно премахване на задържането, настоящият съдебен състав намира, че не опровергава верните изводи на първостепенния съд, тъй като визираният доклад няма дата на издаване, поради което не може да се установи дали същият е относим към процесния период на настаняване на жалбоподателката в СДВНЧ. Касационният съдебен състав счита, че възражението, развито в касационната жалба, че документите за самоличност на Н. А. са се намирали в административния орган, като недоказани следва да бъдат оставени без уважение. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че като е приел, че в случая са изпълнени изискванията на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ за постановяване на процесната заповед – на жалбоподателката е отказан статут на бежанец, видно от приложената справка, направила е повторен опит да напусне нелегално Република България без документи за самоличност, няма постоянен адрес, няма средства за издръжка, с оглед на което съществува реална опасност лицето да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на наложена му ПАМ и като е потвърдил атакуваната заповед първостепенният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт. По изложените съображения съдът счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, ал. 3 АПК, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника разноски в касационното производство, съобразно представения списък за тях, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение,