Решение № 9193 от 19.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "Новотехпром" ООД, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, чрез адв. Миланова срещу решение 67/23.02.2022 г., постановено по адм. дело 357/2021 г. по описа на Административен съд Стара Загора. С доводи за неправилност и необоснованост на решението и допуснати съществени процесуални нарушения се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът кмет на Община Гълъбово, в писмен отговор по жалбата, чрез адв. Канева, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като постановено в съответствие с изискванията на материалния закон и изяснената фактическа обстановка по делото. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на настоящия касатор на заповед 213/25.05.2021 г на кмета на Община Гълъбово /издадена по заместване от зам. кмета по силата на изрична заповед 211/21.05.2021 г. /, с която е наредено спиране изпълнението на строеж основен ремонт на двуетажна сграда /РУМ Сазлийка/ в гр.Гълъбово, УПИ IV,кв.155, забранен е достъпа до строежа и е разпоредено прекъсване на електро и ВиК захранването. Прието е, че заповедта е валиден и законосъобразен административен акт, издаден при спазена процедура изготвен Констативен акт 2/10.05.2021 г. от лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, в който са отразени обстоятелствата, определящи строежа като извършван без изискуемите строителни книжа, с приложена окомерна скица и чертеж , връчени надлежно на извършителя , който е депозирал възражение. Заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е обсъдено във връзка с останалите доказателства по административната преписка и възприето от съда изцяло в частта на описаните СМР, свързани с извършвани конструктивни промени , състоящи се в замяна на износени фасадни стени и покривна конструкция. От правна страна е прието, че се касае за основен ремонт по смисъла на §5, т. 42 от ЗУТ , извършван без строителни книжа, което обосновава приложимост на режима по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно. При безспорно установената по делото фактическа обстановка съдът правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от надлежно овластен орган и в съответствие с изискванията на чл. 223, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 224а, ал. 1 и 5 ЗУТ. Описаните в Констативния акт и заповедта СМР са потвърдени изцяло от приетата без оспорване съдебно техническа експертиза и касаят демонтаж на фасадни стени от южната и западната страна, премахване на вътрешни стени на първи и втори етаж и покритието на покрива, т.е. извършване на основен ремонт по дефиницията дадена в §5, т. 42 от ЗУТ, без надлежно заверен проект и издадено разрешение за строеж - ал. 5, чл. 224а ЗУТ. Неоснователно е възражението на касатора че извършваните СМР на съществуващата сграда, негова собственост, съставлява ремонт и укрепване, за които не се изисква издаване на строителни книжа. Дори и да се приемат за установени тези твърдения, които са в противоречие с доказателствата по делото, то извършваните СМР попадат в приложното поле на § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ - основен ремонт, който е строеж съгласно т. 38 на § 5 от ДР на ЗУТ и за него е изискуемо издаването на разрешение за строеж по чл. 148, ал. 1 ЗУТ, каквото не се представя. Неоснователно е и възражението,че част от СМР съставляват текущ ремонт, тъй като всички СМР в хипотезата на чл.224а ЗУТ се квалифицират като компоненти на строежа и възприети в цялост сочат на неговия вид текущ или основен ремонт или реконструкция по смисъла на § 5, т. 42, т.43 и т.44 от ДР на ЗУТ. Освен това нормата на ал.5, чл.224а ЗУТ изрично визира, че е приложима при констатиране на незаконна част от строеж, какъвто е настоящият случай, а не само в случай на изцяло нов строеж. В тази връзка е законосъобразно и разпореденото със заповедта ограничаване /забрана/ на достъпа до строежа, което е императивно изискуема последица по смисъла на ал.6, чл.224а ЗУТ. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски / в отговора по касационната жалба/, касаторът "Новотехпром" ООД дължи реално направените от ответника разноски пред настоящата инстанция възлизащи на сумата 1000лв адв.възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение