Решение № 1063 от 25.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14347/2017 г.

Решение № 1063 от 25.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14347/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Д. Н." ЕООД със седалище в гр. Д., чрез пълномощник, против решение № 1785/25.10.2017 г. по адм. д. № 361/2017 г. на Административния съд - П., с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед № 1150/12.12.2016 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. Касаторът развива съображения за недопустимост, както и за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Счита, че административния акт е издаден от некомпетентен орган, поради което съдебното решение се явява недопустимо. Излага съображения за това, че съдът не е установил всички относими факти по делото. Погрешно е приел, че запечатаното по време на проверката легло модел "Симба" е различно от това, което е тествано в лабораторията на "Алми тест" ООД. Според касатора съдът неправилно е приел, че лабораторията е акредитирана да изпитва детски легла. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост представените по делото доказателства като по този начин е постановил съдебен акт, допускайки съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според касатора административният акт не съдържа конкретно правно основание за налагане на мярката, поради което е незаконосъобразен. Поддържа твърденията си, че продуктът не е опасен за здравето и безопасността на хората, а като е достигнал до друг правен извод, съдът е постановил неправилно решение. Иска неговата отмяна и претендира разноските за двете съдебни инстанции. В молба на л. 16 по делото прави искане за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /ЕС/ в 16 пункта. Ответникът председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че производството по издаване на оспорената заповед е започнало по сигнал от потребител, по който длъжностни лица от Регионална дирекция - П. към КЗП са извършили проверка на 27.06.2016 г. в магазин на дружеството в град Х., за която е съставен констативен протокол № 2016 К-0216358 от 27.06.2016 г. При проверката е установено, че в магазина се предлага за продажба детско легло марка "D. B.", модел "Симба", изработено от ПДЧ и МДФ, от производител "Д. Н." ЕООД, което легло има разстояние между опората за краката и горната повърхност на страната 550 мм. На проверяващите не са били представени документи, удостоверяващи съответствието на леглата с нормативно установените изисквания за безопасност на детските легла съгласно БДС EN 716-1: 2008+А1, БДС EN 716-2: 2008+А1, БДС EN716-1: 2008+А2013, EN716-2: 2008+A+2013. В констативния протокол е посочено, че изложените за продажба легла са мостри от всичките седем модела, проверени от органите на КЗП, и са по 1 брой, същите са запечатани като проба № 1 за изпитване за безопасност, описани в протоколи за вземане на проби. Леглата са били предадени за изпитване на Изпитателен център "Алмитест". Видно от тяхно писмо изх. № П212 от 11.10.2016 г. до КЗП, в центъра е било изпитано легло от модел "Симба", като на 19.08.2016 г. по протокол № 5274459210675 леглото не е издържало изпитанията. Въз основа на резултатите от посочения протокол за изпитване председателят на КЗП е издал заповед № 1150/12.12.2016 г. С оспорената пред Административен съд - П. заповед № 1150/12.12.2016 г. председателят на КЗП е наредил на "Д. Н." ЕООД да организира незабавното и ефективно изтегляне от пазара на детско легло, марка "D. B.", модел "Симба" като стока, опасна за здравето и безопасността на потребителите. Актът е издаден на основание чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП, чл. 88, ал. 1, т. 2 ЗЗП, Наредбата за условията и реда за изтегляне от пазара, изземване от потребителите и унищожаване на опасни стоки и за реда за обезщетяване на потребителите в случаите на изземване на опасни стоки, чл. 99 ЗЗП, във връзка с протокол № 5274459210675 от 19.08.2016 г., издаден от ИЦ "Алмитест", гр. С.. Първоинстанционният съд е обсъдил представения в съдебно заседание протокол, изготвен при изпитването на продукта, предлаган от "Д. Н." ЕООД. Установил е, че са налице несъответствия с БДС EN716-1: 2008+A1 и БДС EN716-2: 2008+A1. Въз основа на установените факти е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа от формална страна фактически и правни основания и е съответна на целта на закона. Формирал е извод, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че заповедта е в съответствие с чл. 88, ал. 1, т. 2 ЗЗП, тъй като на пазара се предлага стока, която е опасна за здравето на потребителите. Въз основа на това е направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно. Неоснователно е касационното оплакване за недопустимост на обжалваното решение. Касаторът смесва основанията за недопустимост на съдебното решение с основанията за нищожност на индивидуалния административен акт. Обжалваното съдебно решение е валиден правораздавателен акт, постановен в съответствие с чл. 172 а АПК, от надлежен съдебен състав. Недопустимо е решението, постановено при липсващо или ненадлежно упражнено право на съдебно производство, т. е. при отсъствието на процесуална предпоставка или при съществуването на процесуална пречка за конкретното производство, каквито предпоставки в случая не са изпълнени. Неоснователни са поддържаните доводи на касатора за липса на компетентност на издателя на оспорения акт. В съответствие с доказателствата по делото и закона първоинстанционният съд е приел, че председателят на Комисията за защита на потребителите е компетентен орган и действа в границите на законовоустановените му правомощия. След като съдът е изложил съдържанието на относимите за спора доказателства и по същество е цитирал и преразказал норми на Закона за защита на потребителите и Директива 2001/95/ЕО, е направил извод за законосъобразност на административния акт. Касационният съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена, без в нея да са посочени конкретните относими правни основания. Заповедта е мотивирана с чл. 88, ал. 1, т. 2 ЗЗП и чл. 99 ЗЗП. Разпоредбата на чл. 99 ЗЗП оправомощава Министерския съвет да приема подзаконови нормативни актове по изпълнение на Закона за защита на потребителите. Безспорно е, че въз основа на чл. 99 ЗЗП е приета Наредба за условията и реда за изтегляне от пазара, изземване от потребителите и унищожаване на опасни стоки и за реда за обезщетяване на потребителите в случаите на изземване на опасните стоки, но каква е относимостта на Наредбата и на коя нейна разпоредба се позовава органът не е посочил. Нормата на член 88, ал. 1, т. 2 ЗЗП разписва правомощието на органа, когато установи опасна стока, да наложи като принудителната мярка изтегляне на стоката от пазара. Но елемент на фактическия състав на чл. 88, ал. 1, т. 2 ЗЗП е наличието на опасна стока. Кога стоката е опасна сочат разпоредбите на чл. 70 и 71 ЗЗП. Коя от хипотезите на тези две разпоредби органът е приел, че е приложима в случая, не е посочено в оспорения акт. Не е посочено и в приобщения към мотивите на заповедта протокол № 2016 К-0216358/27.06.2016 г. на Комисията за защита на потребителите. От мотивите на заповедта може да се приеме, че органът вероятно е имал предвид чл. 71 ЗЗП. Но тази разпоредба съдържа различни хипотези, като две от тях са необорими презумпции - алинея 1 и алинея 2, което означава, че следва да са налице визираните в правните норми предпоставки, а алинея 3 съдържа шест хипотези. Видно е, че органът не е посочил правното основание, въз основа на което е приел за доказан правопораждащия за налагане на мярката юридически факт - опасността на стоката, а това лишава съдът от възможност да извърши контрол за законосъобразност на оспорената заповед и е основание за нейната отмяна. Първоинстанционният съд в мотивите си е възпроизвел разпоредбите на чл. 70 ЗЗП и чл. 71 ЗЗП, които дават определение коя стока е безопасна, презумпциите за безопасност по чл. 71, ал. 2 ЗЗП и оценка на безопасността по чл. 71, ал. 3 ЗЗП, когато не е налице презумпция. Административният орган обаче не е посочил правното основание, въз основа на което проверената стока е определена като опасна. Само това нарушение е достатъчно основание за отмяна на административния акт поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Като не е съобразил изложеното, съдът е постановил съдебно решение в нарушение на материалния закон. Делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събирането на доказателства по смисъла на чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК. Поради това касационният съдебен състав следва да отмени обжалваното съдебно решение. При изяснена фактическа обстановка и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено ново, по съществото на спора, при което атакуваният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. При този изход на правния спор неоснователно е искането на касатора за отравяне на преюдициално запитване по чл. 629 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. За да възникне необходимост съдът да отправи преюдициално запитване, следва да има съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението, което е предмет на съдебен контрол. Искането за преюдициално произнасянето от СЕС може да се отнася до тълкуването на общностното право, а не до решаването на конкретен правен спор, в каквато насока е съдържанието и целта на всеки един от поставените от касатора въпроси. На основание чл. 628 ГПК във вр. с чл. 144 АПК българският съд прави запитване до СЕС когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. Преюдициалното тълкувателно запитване има за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба, а не констатация от страна на СЕС дали и в каква степен са транспонирани в националното законодателство европейски разпоредби. Това е правомощие на националния съд, а последица при установено противоречие е неприлагане на противоречащата националноправна уредба. С оглед изхода на правния спор, своевременно направеното от касатора искане за присъждане на сторените в двете съдебни инстанции разноски и представените писмени доказателства, е основателно. Предвид приложените писмени доказателства за претендираните разноски и приложените списъци (стр. 296 от първоинстанционното делот и стр. 91 от настоящото), съдът съобрази следното: Касаторът е заплатил държавна такса за двете съдебни инстанции в размер на 75 лв.; адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 00780577/12.01.2017 г. в размер на 200 лв. за изготвяне на първоинстанционната жалба; по договор № 00780589/18.04.2017 г. - в размер на 700 лв. за процесуално представителство пред първата инстанция; по договор № 00780597/15.06.2017 г. - в размер на 150 лв. за процесуално представителство в трето съдебно заседание пред първата инстанция; по договор за адвокатска защита и съдействие № 00780995/5.06.2017 г. - в размер на 600 лв. за изготвяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз; 250 лв. заплатено възнаграждение за изготвяне на експертиза пред първата инстанция. Дружеството е заплатило адвокатско възнаграждение от 800 лв. по договор за правна защита и съдействие № 00780617/16.11.2017 г. пред настоящата инстанция - за изготвяне на касационната жалба и допълнение на искането за преюдициално запитване, по договор № 00780667/16.11.2018 г. - в размер на 600 лв. за процесуално представителство пред настоящата инстанция. Направено е искане за заплащане на пътни разходи пред касационната инстанция в размер на 43 лв., за които е представен разходен касов ордер. Ответникът по касационната жалба е направил своевременно възражение за прекомерност на претендираните разноски както пред първоинстанционния съд в писмено становище от 6.06.2017 г. /стр. 165 от делото/, така и в настоящото производство, с твърдението, че делото не представлява фактическа и правна сложност и разноските не са съобразени с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Касационният съдебен състав приема възражението за основателно. На касатора се дължат разноски за заплатена държавна такса за двете инстанции в размер на 75 лв., направените по делото съдебни разходи от 250 лв., платени за изготвяне на съдебна експертиза; заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция в размер на 700 лв. и заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на 600 лв. - общо съдебни разходи в размер на 1625 лв. Платените разходи за процесуално представителство са към минимума, определен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Платените отделно разходи на адвокат за изготвяне на жалби и преюдициално запитване не следва да бъдат възстановявани от ответника, предвид характера на правния спор и разпоредбите на чл. 9, ал. 2 и ал. 5 от Наредбата, тъй като адвокатът е осъществил и процесуалното представителство на страната по делото. Платените суми за пътни разходи не са съдебни разноски. Под "разноски" в процеса се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия (например депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед, адвокатски хонорар за представителство в процеса). Фактическите действия на страните по събиране на доказателствата, които да представят по делото, командировки, пътни разноски и други не представляват съдебни разходи. Воден от горното, Върховният административен съд