Решение № 8886 от 12.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2938/2022 г.

Решение № 8886 от 12.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2938/2022 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД с променено наименование "Електроразпределителни мрежи Запад" АД със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител юрк. Никова, против решение № 125 от 24.01.2022 г. по адм. дело № 794/2021 г. на Административен съд – гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № ДК – 02 – Бл – 3 от 11.08.2021 г. на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) – Благоевград, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Стоманобетонов стълб с електрическо табло с електромери", намиращ се в имот пл. № 350, който имот заедно с имот пл. № 148 участват в образуването на УПИ XIа, кв. 17 по плана на с. Рилци, общ Благоевград, извършен от ЧЕЗ в качеството му на възложител. С решението ЧЕЗ е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди на първо място, че съдът неправилно се е позовал на съдебното решение по гр. д. № 222/2018 г. на Окръжен съд – гр. Благоевград по проведен иск по чл. 109 от закона за собствеността, тъй като то го задължава да се разпростира само до границите на УПИ XIа, кв. 17 по плана на с. Рилци, а от доказателствата се е установило, че спорният стъбл е поставен извън границите на това УПИ и в рамките на предвидената улична регулация по ПУП в рамките на предвидения тротоар. Посочва и че от съда не е установено дали се касае за нов строеж или за текущ ремонт на стара съществуваща мрежа ниско напрежение, съществувала и преди 2003 г. и дори преди 1999 г. В тази връзка навежда възражение, че се касае за съществуващ обект по смисъла на чл. 60, ал. 2, т. 1 от закона за енергетиката и енергийната ефективност /ЗЕЕЕ – отм. /, около който е създаден ex lege сервитут. Посочва и че съгласно § 26 от ПЗР на закона за енергетиката /ЗЕ/ е предвидено, че възникналите по силата на ЗЕЕЕ сервитутни права за съществувалите към влизането в сила на ЗЕ енергийни обекти запазват действието си, като това им дава право за прокарване на електропроводни линии. Навежда съображения и за търпимост на спорния стълб, тъй като същият е поставен в рамките на предвидената улица по действащия и одобрен със заповед № 575 от 2.07.1982 г. улица. Иска оспореното решение да бъде отменено. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Началникът на РДНСК – гр. Благоевград, чрез процесуалния си представител юрк. Чинкарова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна, адресат на съдебният акт и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Благоевград е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган във връзка с представена заповед № 13 – 171 от 13.06.2019 г. на Началника на ДНСК и предвид категорията на наредения за премахване строеж, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че заповедта е материално законосъобразна, тъй като е безспорно е налице незаконен строеж, изпълнен без строителни книжа. Посочил е, че констатациите, залегнали в изготвените констативни актове, въз основа на които е издадена и заповедта, се потвърждават в хода на съдебното производство. Приел е, че се установява, че спорният стълб е с местоположение е част от изградена по нереализирана улица по протежение на имот пл. № 350 въздушна мрежа ниско напрежение, изградена без строителни книжа – одобрени проекти и разрешение за строеж. Позовал се е и на решение по гр. д. № 222/2018 г. с проведен иск по чл. 109 ЗС, с което е приел, че жалбоподателя е бил осъден да отстрани последиците от незаконно извършените /без разрешение за строеж по смисъла на чл. 148 ЗУТ/ в имота действия по изграждане на стълба с монтираното табло. Приел е, че разрешеният с това решение спор, включително относно годината на изграждане на стъбла – 2003 г. – не може да се пререшава в настоящото производство, като това решение е задължително и за жалбоподателя в настоящото производство и за административния орган. Приел е и че не се касае за извършен текущ ремонт, отново позовавайки се на решението по гр. д. № 222/2018 г., доколкото в него е било прието, че до 2003 г. е извършена реконструкция и разширение на стълбовата линия по предвидената улица по о. т. 60 – о. т. 61 чрез поставяне на нови стълбове, включително този в имот пл. № 350, а не подобряване и поддържане в изправност на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1 ЗУТ. Приел е и че спорният строеж не е търпим такъв, тъй като е изграден през 2003 г., извън времевия период визиран в § 16 ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, както и поради това, че има недопустимо местоположение в рамките на чужд имот в несъответствие с чл. 56, ал. 2 ЗТСУ и чл. 148, ал. 5 и чл. 182, ал. 1 ЗУТ. Приел е и че за строежа като изграден през 2003 г. без издадено разрешение за строеж, не е възникнало сервитутно право по чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ във връзка с § 26 ПЗР на ЗЕ, нито чрез отреждане на терена и заплащане на обезщетение на собственика на имот пл. № 350, като в тази връзка не е налице изключението по чл. 182, ал. 2 ЗУТ. Поради това е отхвърлил оспорването. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неправилно съдът се е позовал на констатациите на съдебното решение по гр. д. № 222/2018 г. на Окръжен съд – гр. Благоевград, приемайки без да събере относимите за това доказателства и без да даде съответни указания на страните да ангажират доказателства относно релевантни обстоятелства от значение за спора, че спорният строеж е извършен през 2003 г. Това е така, тъй като с оглед различните видове производство по гр. д. № 2003 г. е посочено, че от събраните, макар и противоречиви доказателства по това дело, съставът на окръжният съд приема, че стълбът е поставен през 2003 г., извеждайки и извод, че е изграден през тази година. По гр. д. № 222/2018 г. обаче не е изследван въпросът по твърдения на страните и по наличните противоречиви показания на разпитаните свидетели твърдения и данни, че електропреносната мрежа за селото е реконструирана и разширявана през периода 1998 – 2003 г. По това дело не са събирани и доказателства и не е установено дали спорният стълб е бил част от съществуваща и подменена/реконструирана/ремонтирана мрежа. Чл. 299 ГПК, на който се е позовал първоинстанционният съд, е неприложим в настоящия случай, тъй като тази разпоредба касае разрешен спор с влязло в сила решение, а относно това дали спорният строеж е законен или не и съответно търпими ли е или не и подлежащ ли е на премахване или не спорът не е разрешен със сила на пресъдено нещо. В тази връзка оспореното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неизяснена фактическа обстановка относно годината на извършване на строежа, съответно дали той представлява нов такъв или част от извършен ремонт/реконструкция/подмяна на техническа инфраструктура през периода 1998 – 2003 г. В противоречие с материалния закон е прието и че спорният строеж не е търпим, тъй като има недопустимо местоположение в рамките на чужд имот, а именно пл. № 350, както и поради това, че не са спазени изискванията на чл. 182, ал. 1 ЗУТ, а именно липса на учредено право на строеж за дружеството – жалбоподател да строи в чужд имот, при липса на предпоставките за изключението по чл. 182, ал. 2 ЗУТ. Предпоставките да се приеме строеж за търпим, съответно неподлежащ на премахване са разписани в § 16 ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Собствеността върху терена, върху който е изграден незаконния строеж, липсата на съгласие на собствениците на имота и на учредено от тях право на строеж не са сред изброените в § 16 ПР на ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ предпоставки строежът да бъде определен като търпим. Това са само допустимост по съответния подробен устройствен план /а не кадастрален/, както и на строителните правила и нормативи. В случая по отношение процесният строеж от приетата по делото СТЕ се установява, че съответства на действащия ПУП – ПР, тъй като попада в рамките на одобрената улична регулация, като е без значение съобразно разписаното в § 16 ПР на ЗУТ и § 127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ дали тази регулация е приложена или не е. А съобразно разпоредбите на ЗУТ разположението на елементите от техническата инфраструктура и в частност енергоснабдителните следва да са разположени именно в рамките на проектирани улици като външни улични енергоснабдителни врежи и съоръжение по аргумент от чл. 89 вр. чл. 67 ЗУТ. Предвид обаче това, че по делото не са събрани доказателства е не е установено кога е извършен спорният строеж и дали същият представлява нов строеж, извършен извън времевите периоди визирани в § 16 ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, или представлява реконструкция/ремонт/подмяна на съществуваща отпреди техническа инфраструктура, настоящата инстанция не може да се произнесе по съществото на спора относно търпимостта на строежа. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е събрал и не е указал събирането на доказателства относно времето на извършване на спорния строеж и относно това дали представлява нов такъв или ремонт/реконструкция/подляна на техническа инфраструктура в рамките на съществувала такава, включително с използването на специални знания, които са необходими в случая за установяването на спорния по делото въпрос дали се касае за нов строеж, извършен без строителни книжа, подлежащ на премахване или е извършен текущ ремонт по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 2 ЗУТ, за който не се изискват строителни книжа, като преценката следва да включва и специфичните предпоставки за текущ ремонт на техническа инфраструктура, а именно непромяна на трасето и техническите характеристики на мрежата. Съдът е указал в открито съдебно заседание бланкетно доказателствената тежест, но не е указал на жалбоподателя, че за изясняване на спорния въпрос представените от него такива не са достатъчни и съответно, не е изпълнил задължението си сам да назначи съдебно – техническа експертиза съгласно чл. 171, ал. 2, изр. последно АПК за изясняване на спорните въпроси със съответни релевантни такива. В съдебното производство липсват установявания какво е извършено на място и съответно представлява ли то нов строеж или ремонт на съществуващ такъв по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 2 ЗУТ, както и в случая, че спорния обект е строеж – кога е извършен и търпим ли е по правилата и нормативите за устройство на територията. Проявеното процесуално бездействие по тези въпроси, е довело до неизясняване на спора от фактическа и правна страна относно основния спорен въпрос, а именно налице ли е нов строеж или е налице извършен текущ ремонт на съществуваща мрежа ниско напрежение, което пък представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По изложените съображения оспореното решение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, за събиране на доказателства относно спорните по делото въпроси, включително с използването на специални знания. Във връзка с изхода на спора по претенциите на страните за разноски, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанциония съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.