Решение № 13490 от 11.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6407/2010 г.

Решение № 13490 от 11.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6407/2010 г., VI о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на РУ"СО"- гр. Плевен, против решение № 193 от 1.04.2010 г., постановено по административно дело № 32 по описа за 2010 г. на Административен съд - гр. Плевен, с което е отменено решение на директора на РУСО- гр. Плевен, обективирано в писмо № 94 Ц-459/28.01.2009 г., оставящо в сила разпореждане № 4803274038/1.10.2008 г. на ръководител отдел "Пенсионно осигуряване" при РУСО гр. Плевен, и е постановено изпращане на делото като преписка на административния орган за произнасяне по същество съобразно дадените указания. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон. Касаторът моли обжалваното от него съдебно решение да бъде отменено като неправилно. Ответникът Цвете Йорданова Божкова, в писмен отговор, представен в съда на 5.05.2010 г. оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението на административния съд като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е валидно, допустимо и правилно и не страда от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първостепенният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Предмет на обжалване в производството пред Административен съд - Плевен е решение на директора на РУСО-гр. Плевен, обективирано в писмо № 94 Ц-459/28.01.2009 г. и потвърденото с него разпореждане № 4803274038/1.10.2008 г. на ръководител отдел "Пенсионно осигуряване" при РУСО гр. Плевен, с което на основания § 7а от ПЗР на КСО на Цвете Божкова е преизчислен размера на пенсията й за инвалидност, съгласно чл. 75 от КСО. Административният орган е мотивирал акта си с обстоятелството, че Божкова не е подала заявление за изменение на размера на пенсията й, както и че не е представила оригинала на трудовата си книжка, чието копие е приложила към документите, подадени до директора на РУСО- Плевен. За да отмени оспорения административен акт и върне преписката за решаване на въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания, обосновано въз основа на събраните по делото доказателства административният съд е приел, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35 и чл. 36 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 35 от АПК "Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени." А по силата на чл. 36, ал. 1 от АПК "Доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи". Правилен е извода на АС - гр. Плевен, че обжалваното писмо притежава характеристиките на индивидуален административен акт и е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - не са установени всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и че волята на жалбоподателката за преизчисляване размера на пенсията и въз основа на представените пред органа копия на документ и/трудова книжка и други документи / е била ясно изразена. Ето защо като не е указал на Божкова да подаде заявление и да представи документите в оригинал, а е отхвърлил жалбата и на формално основание, административния орган е постановил незаконосъобразен акт. Предвид гореизложеното, като е отменил обжалвания административен акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне АС- гр. Плевен е приложил правилно материалния закон. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Претенцията на жалбоподателя за присъждане на направени съдебни разноски в настоящата инстанция е неоснователна, с оглед крайния изход на спора и не следва да бъде уважена. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,