Решение № 3725 от 16.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 635/2011 г.

Решение № 3725 от 16.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 635/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Марияна Веселинова Тодорова срещу решение № 3429 от 02.11.2010 г. по адм. дело № 4047/2010 г. на Административен съд - София град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - заместник-министъра на образованието, младежта и науката, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Марияна Веселинова Тодорова срещу решение № 06-00-271 от 13.05.2010 г. на заместник-министъра на образованието, младежта и науката, с което на основание чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища (НДИППВОЗПОЧВУ, наредбата) във връзка с § 4, ал. 1 от ДР на Закона за висшето образование и чл. 2 от НДИППВОЗПОЧВУ е отказано признаване на висше образование на Тодорова по специалност "Икономика" на образователно - квалификационна степен "бакалавър" от Международния славянски институт Русия. Съдът е приел от фактическа страна, че съгласно представената от жалбоподателката диплома за бакалавър по икономика ВБА 0582485, с рег. № ББФК/09-5430 от 25.09.2009 г. издадена от Автономна нетърговска образователна организация за висше професионално образование "Международен славянски институт" на 29.06.2004 г., жалбоподателката е приета във висшето училище задочна форма на обучение и е получила висше образование по специалност "Икономика" през 2009 г. Съдът е посочил, че според отразеното в студентската книжка на Тодорова, тя е приета за дистанционно-задочно обучение в Р България; преподавателите, осъществили обучението, както и ръководителят на дипломната работа са българи, заплащана е семестриална такса в размер на 400 лв. При тези фактически обстоятелства, съдът е приел, че обучението й е проведено в самостоятелна организационна структура на МСИ на територията на Р България. Изложил е съображения, че с оглед установените факти оспореното решение е издадено от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Според съда административният орган законосъобразно е приел, че обучението на жалбоподателката е проведено в нарушение на § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО и е отказал признаване на придобитото висше образование. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Недоволна от решението, жалбоподателката поддържа, че е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, в противоречие с принципите и правилата на Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в Европейския регион (т. нар. Лисабонска конвенция) и Спогодбата между Правителството на Република България и кабинета на министрите на Украйна за взаимно признаване на документи за образование, научни степени и научни звания. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е основателна. В чл. 12, ал. 1 от Наредбата са установени три основания за отказ от признаване на придобито висше образование - наличие на съществени различия в изискванията за придобиване на съответната специалност; диплома, издадена от висше училище, което не е признато от компетентния държавен орган за част от системата на светското висше образование на съответната държава и диплома, която не е издадена от соченото висше училище. В случая в решението на органа е прието, че е налице нарушение на чл. 12, ал. 1, т. 3, т. е. дипломата не е издадена от посоченото висше училище. Нито в хода на административното производство, нито в хода на съдебното производство административният орган е ангажирал каквито и да било доказателства, установяващи неавтентичността на представената от жалбоподателката диплома за завършено висше образование. В становището на комисията по чл. 7, ал. 2 от наредбата по протокол № 77/15.04.2010 г. се твърди, че е извършена проверка по чл. 10, ал. 1, т. 1 от наредбата за автентичността на документите, но по делото няма доказателства, от които да се направи обоснован извод, че процесната диплома не е издадена от Международния славянски институт в Москва. Ако комисията, респективно компетентният орган, е считал, че е налице основание за съмнение в автентичността на дипломата, е следвало да упражни правомощията си по чл. 9, ал. 1, т. 3 от наредбата и да събере релевантните за това доказателства. Необосновано органът е приел, че Международният университет е разкрил поделение на територията на страната, въпреки забраната на § 4, ал. 1 ЗВО. До този извод е достигнал въз основа на посоченото от жалбоподателката, че мястото на обучение е в страната. Необходимо е обаче да се разграничи хипотезата по § 4, ал. 1 - забрана чужди висши училища да разкриват поделения на територията на страната, от задочната форма на обучение, чрез която жалбоподателката твърди, че е провела обучението си, и която органът не оспорва. Задочната форма на обучение е форма на организация на учебния процес, а не форма на организационната структура на съответното училище. На следващо място, законодателят не е дал легално определение на понятието "поделение" употребено в ЗВО - § 4 и § 4и. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 37, ал. 3 във вр. с ал. 1 и 2 от Указ 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, следва съдържанието на понятието да бъде определено в съответствие с общо утвърденото правно значение на термина. А то безспорно означава организационна структура на съответния субект, не и форма на провеждано от него обучение. При тази съществена разлика и в съответствие с невъзможността нормата на чл. 12, ал. 1, т. 3 от наредбата да се тълкува разширително, е недопустимо да се приеме, че забраната чужди висши училища да разкриват поделения означава и забрана за тях да провеждат задочна форма на обучение. На следващо място, административният орган неправилно е подвел тези фактически обстоятелства към хипотезата на чл. 12, ал. 1, т. 3 от наредбата. Като се е позовал на юридически факти, които не фигурират в хипотезата на нормата на чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредбата, административният орган е постановил материално незаконосъобразен акт. Съдът неправилно е приел, че оспореното решение е постановено при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Поради това обжалваното решение следва да се отмени и се постанови друго решение по същество, с което да се отмени оспорения административен акт. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,