Решение № 2080 от 24.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Главна дирекция Борба с организираната престъпност, чрез процесуален представител срещу решение 1996/25.03.2022 г., постановено по адм. д. 11167/2021 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е осъдена да заплати на М. Данаилова обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 1 000 лв., причинени от незаконосъобразна заповед за задържане на лице per. 1266зз-187/16.09.2021 г., ведно със законната лихва считано от 23.10.2021 г. до окончателно изплащане на вземането. Навеждат се доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в оспорваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск. Претендират се разноски. Ответникът - М. Данаилова, чрез процесуален представител счита касационната жалба за неоснователна. Претендира възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в оспорваната част на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваната част на съдебния акт е неблагоприятна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Административен съд София-град е уважил частично иска на М. Данаилова, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Главна дирекция Борба с организираната престъпност за причинени неимуществени вреди за сумата от 1000 лв., като е отхвърлил иска до претендирания размер от 2 000 лв., както и лихва върху тази сума. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел за установено, че със заповед за задържане на лице per. 1266зз-187/16.09.2021 г. на инспектор в сектор 02, отдел 04 при Главна дирекция Борба с организираната престъпност МВР, гр. София ищцата е била задържана за срок от 23 часа и 45 минути, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи. Установил е, че цитираната заповед е била обжалвана и отменена по съдебен ред с влязло в сила решение от 08.10.2021 г. по протокол 2968/08.10.2021 г., постановено по нахд 13771/2021 г. по описа на Софийски районен съд. От представените по делото доказателства и свидетелски показания, съдът приел, че от незаконосъобразното задържане ищцата преживяла негативни усещания, изразяващи се в притеснения, обида, унижение и дискомфорт. Въз основа на така установеното съдът приел за основателен предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като определил за справедлив размер на обезщетението сумата от 1000 лв., съобразявайки се с правилата на чл. 52 от ЗЗД. Решението, в частта, с която съдът е отхвърлил иска за сумата над 1000 лв. до претендирания размер от 2000 лв., не е обжалвано и е влязло в законна сила. Решението, в оспорваната част, е правилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по ЗОДОВ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Това е така, защото основният спор по делото е бил въпросът дали са били причинени неимуществени вреди на ищцата, като резултат от задържането. За да уважи частично тази претенция съдът е приел, че тя е основателна и доказана, както от доказателствата събрани по делото, така и от показанията на свидетеля Кънева, на които е дал вяра. Този извод следва да бъде споделен от настоящата инстанция. Съображенията за това са, че ищцата по делото се е справила с доказателствената тежест и е установила наличието на всички елементи от състава за реализиране на отговорността по ЗОДОВ, последица от което е и частично уважаване на иска за неимуществени вреди. Безспорно е установено, че спрямо Данаилова е било осъществено задържане под стража на 16.09.2021 г., на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР и е издадена писмена заповед за задържане. От събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че процесната заповед е отменена с влязло в сила на 23.10.2021 г. решение. Правилно първоинстанционният съд е приел, че отмяната на заповедта за задържане сочи за липса на основание за задържане, предвид което упражнената върху лицето принуда е незаконосъобразна. По делото са събрани и доказателства за реално претърпените от ищцата неимуществени вреди, представляващи физически и душевни болки и страдания, вследствие на задържането. В хода на съдебното производство е установено, че Данаилова е претърпяла стрес, обида, унижение, дискомфорт, които вреди са пряка последица от незаконосъобразните действия на административния орган. От представените доказателства по делото е направен правилен извод, че е налице и причинна връзка между вредите и незаконосъобразното задържане на ищцата. Съдът се е съобразил и с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД неимуществените вреди да бъдат определени по справедливост. Във връзка с размера на конкретното обезщетение, съдът е съобразил обективните условия и тяхното отражение върху психическото състояние на лицето, времетраенето на престоя в ареста, въз основа на което изводът му за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалата да бъде компенсирана в най-пълна степен. Ето защо предвид степента на увреждане, понесените във връзка с това болки и страдания водят на извод, че обезщетение в размер на 1000 лв. осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. При постановяване на решението в оспорваната част съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна и същото следва да бъде потвърдено. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно. На адвокат Василева, процесуален представител на ответната страна - М. Данаилова, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение при приложението чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, в размер на 400 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение