Решение № 11450 от 12.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса /СЗОК/ подадена чрез пълномощника гл. юрк. Колева срещу Решение 527/24.03.2022 год. постановено по адм. д. 1999/2021 год. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменена Заповед за налагане на санкции РД 12-95 от 11.06.2021 год. на директора на СЗОК, с която на ЕТ "Д-р С. Чакърова индивидуална практика за първична медицинска помощ" с [ЕИК] със седалище и адрес на управление в гр. Асеновград и месторазположение на практиката в гр. София, е наложена санкция "финансова неустойка" от 50 лева на основание чл. 418, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 за нарушение по чл. 122, ал. 3, вр. с чл. 215 от НРД за МД 2020-2022 във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО. Поддържат се доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са аргументи за неправилност и необоснованост на изводите на съда за издаване на процесната заповед за налагане на санкции в противоречие с приложимите материалноправни норми. По съображенията в касационната жалба касаторът моли да се отмени съдебното решение и вместо него да се отхвърли жалбата срещу заповедта. Претендира разноски за касационната инстанция. В съдебно заседание се представлява от пълномощника гл. юрк. Манева, поддържа касационната жалба и прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК относно заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът ЕТ "Д-р С. Чакърова индивидуална практика за първична медицинска помощ" гр. Асеновград, редовно уведомен, в съдебно заседание се представлява от адв. Димова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Навежда доводи за недоказаност на извода на административния орган за отсъствие на д-р Чакърова през периода на временна неработоспособност, като посочва, че наличието на болничен лист не означава, че същата не е упражнявала дейност и не е преглеждала пациенти през този период. Счита, че оспореното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което иска да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски в касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното съдебно решение е правилно, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на ЕТ "Д-р С. Чакърова индивидуална практика за първична медицинска помощ" против заповед РД 12-95 от 11.06.2021 год. на директора на СЗОК, с която на основание чл. 74, ал. 5 ЗЗО и чл. 422, ал. 1 от Национален рамков договор за медицински дейности (НРД за МД) 2020-2022 год. за нарушение на чл. 122, ал. 3 във връзка с чл. 215 от НРД за МД 2020-2022 год. на ИМП по изпълнение на договор 227384/14.02.2020 год. за оказване на извънболнична медицинска помощ е наложена санкция финансова неустойка в размер на 50 лева на основание чл. 418, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 год. Санкцията е наложена, тъй като д-р Чакърова не е изпълнила задължението си по чл. 122, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 год. да уведоми писмено или по електронна поща съответната РЗОК за временната си неработоспособност, за която има издадени болнични листове. През този период д-р Чакърова е продължила да изпълнява задълженията си по договор 227384/14.02.2020 год. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, обслужвала е здравноосигурените лица през периода на издадените болнични листове за временна неработоспособност, което се потвърждава от описаните в Протокол РД-18-221-3/05.04.2021 год. амбулаторни листове за извършени годишни профилактични, диспансерни и консултативни прегледи и имунизации и реимунизации на пациенти. Административен съд Пловдив е отменил заповедта за налагане на санкции, приемайки, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, както и след провеждане в пълнота на разписаната в Закона за здравното осигуряване процедура, но заповедта е незаконосъобразна, поради липса на достатъчно подробно изложение на фактическите основания за издаването ѝ, както и поради липса на твърдяното нарушение, за което е наложена санкцията и предвид установеното несъответствие на сочената като нарушена разпоредба от НРД за МД 2020 2022 год. и приложената санкционна такава. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалноправните разпоредби на закона. По делото е установено, че д-р Чакърова не е уведомила СЗОК за разрешения ѝ отпуск по болест, поради което административният орган я е санкционирал с наложената санкция финансова неустойка в размер на 50 лева за неизпълнение на задължението по чл. 122, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 год. да уведоми при отсъствие в срок до три работни дни Районната здравноосигурителна каса за отсъствието си писмено или по електронна поща, подписано с електронен подпис. За да е осъществен фактическият състав на чл. 122, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 год. е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки - изпълнителят на медицинска помощ да е отсъствал и в срок до три работни дни, считано от деня на отсъствието, да не е уведомил РЗОК за отсъствието си писмено или по електронната поща. В настоящия случай посочените материалноправни основания за налагане на санкция не са налице. По делото е установено, че д-р Чакърова не е отсъствала и е извършвала консултативни, профилактични и диспансерни прегледи на осигурени лица в пациентската ѝ листа, както и имунизации и реимунизации. При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че д-р Чакърова независимо от здравословното ѝ състояние, е извършвала дейност и за нея не е съществувало задължението вменено й от хипотезата на нормата по чл. 122, ал. 3 от НРД за МД 2022 - 2022 год. - да уведоми СЗОК за своето отсъствие. При липсата на фактическо отсъствие изпълнителят на медицинска помощ не е бил длъжен в срок до три работни дни считано от деня на отсъствието да уведоми СЗОК за отсъствието си писмено или по електронна поща подписано с електронен подпис. Същата не е извършила нарушение, което да може да бъде подведено под хипотезата на посочената норма и да бъде основание за налагането на санкция с процесната заповед. Наличието на издадени болнични листове само по себе си не поражда задължението за уведомяване при липса на фактическо отсъствие и при наличие на реално изпълнение на задълженията по сключения договор за оказване на извънболнична медицинска помощ. Предвид липсата на фактическо отсъствие на д-р Чакърова, която е продължила да работи, не е възникнало основание да уведоми Районната здравноосигурителна каса за отсъствието си по смисъла на чл. 122, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 год. В този смисъл е и сложилата се практика на ВАС - решение 5598 от 11.05.2021 год. по адм. д. 3009/2021 год., ВАС, VІ отд., решение 5236 от 23.04.2021 год. по адм. д. 1915/2021 год., ВАС, VІ отд, решение 6032 от 19.05.2021 год. по адм. д. 2245/2021 год., ВАС, VІ отд. Както правилно е преценил съдът обстоятелствата относно полагането на труд през периода на временна неработоспособност не са относими към конкретния правен спор. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд относно наличие на несъответствие между правното основание за налагане на санкция - чл. 418, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 год. и състава на нарушението квалифициран с процесната заповед по чл. 122, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 год. Със същата неправилно санкцията е наложена на основание чл. 418, ал. 1 от НРД за МД 2020 2022 год., съгласно който когато изпълнител на извънболнична медицинска помощ не изпълни задълженията си за уведомяване на РЗОК за настъпили промени в обстоятелства свързани със сключването на индивидуалния договор управителят на НЗОК съответно директорът на РЗОК налага санкция "финансова неустойка" в размер от 50 до 100 лева. В случая, както е установил и Административен съд Пловдив не е налице неуведомяване за настъпили промени в обстоятелства свързани със сключването на ИД и санкционната норма на чл. 418, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 год. не е приложима към хипотезата по чл. 122, ал. 3 от същия акт. Приложима към чл. 122, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 год. би била разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 год., която предвижда, че когато изпълнител на извънболнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в Националния рамков договор за медицинските дейности, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 50 до 150 лева. Решението на Административен съд Пловдив, с което заповедта за налагане на санкция е отменена като незаконосъобразна, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника в касационното производство за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и договор за предоставяне на правна помощ и съдействие (л. 30). Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 500 лева за касационната инстанция, тъй като същото не надхвърля размера предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в ред. ДВ, бр. 68 от 2020 г. и е под минималния размер, съгласно действащата редакция на нормата, поради което не е прекомерно. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,