Решение № 4591 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14408/2019 г.

Решение № 4591 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14408/2019 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив (ТП на НОИ - Пловдив) срещу решение № 2026/21.10.2019 г., постановено по адм. дело № 459/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменено решение № 2153-15-27/25.01.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане №[ЕГН]/Протокол № N01413/26.10.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив. Преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ – Пловдив, за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-3317/12.07.2018 г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив, подадено от П. К., при съблюдаване на дадените със съдебното решение указания по тълкуване и прилагане на закона. Наведените в жалбата възражения относно неправилно приложение на нормата на т. 53б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.) и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу издадените административни актове (решение и разпореждане). Претендира се присъждане на съдебни разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - П. К., чрез процесуален представител адв. Божинов от АК – Пловдив, в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски – възнаграждение за един адвокат. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 2153-15-27/25.01.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на П. К. срещу разпореждане № [ЕГН]/Протокол № N01413/26.10.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив, с което й е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а, ал. 1 КСО, считано от 12.07.2018 г. Осигурителният стаж за периода от 02.11.1981 г. до 30.04.1983 г. като "монтьор" в цех "Б" на МРЗ "Г. Димитров" - Пловдив е зачетен от първа категория труд по условията на т. 66б от ПКТП (отм.);. Спорен от правна страна е въпроса относно категорията труд за положения от К. стаж на длъжността "конструктор" и "технолог" за периода от 01.05.1983 г. до 31.12.1999 г. в МРЗ "Г. Димитров" - Пловдив, с правоприемници ВРЗ "Г. Бенковски" - Пловдив", след това "Терем" ЕАД – Пловдив, "Авионамс" АД респ. следва ли да бъде зачетен от първа или втора категория по т. 6л, т. 66б или т. 53б от ПКТП (отм.);. В хода на първоинстанционното производството е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), в заключението по която са изследвани приетите по делото доказателства: трудова книжка № 2240/02.11.1981 г. издадена от МРЗ "Г. Димитров" – Пловдив, заповед № 1533/03.11.1981 г., издадена от МРЗ "Г. Димитров" - Пловдив и заповед № 00239/03.05.1983 г., издадена от МРЗ "Г. Димитров" – Пловдив, Допълнително споразумение към трудов договор № 2021 от 02.05.1990 г., издадена от МРЗ "Г. Димитров", гр. Пловдив, Допълнително споразумение към основен трудов договор № 1084 от 21.03.1995 г. издадена от ВРЗ "Г. Бенковски" – Пловдив, Допълнително споразумение към основен трудов договор № 289 от 17.11.1998 г., издадена от "ТЕРЕМ" ЕАД, клон Пловдив, Допълнително споразумение към основен трудов договор № 25 от 29.10.1998 г. считано от 01.10.1998 г. издадена от "ТЕРЕМ" ЕАД, клон Пловдив, Допълнително споразумение към основен трудов договор № 159 от 13.06.2003 г., издадена от "ТЕРЕМ" ЕАД, клон Пловдив, удостоверение УП - 2 № Р220-63/15.01.2018 г., издадено от "Авионамс" АД, гр. Пловдив, удостоверение УП-З № Р220-1031/14.09.2018 г., издадено от "Авионамс" АД за периода 01.01.1992 г. - 12.07.2018 г., удостоверение № 12004/05.03.2009 г. от ДА "Архиви", Дирекция "ДВА" гр. Велико Търново за периода 02.11.1981 г. - 31.12.1991 г. Заключението на вещото лице е оспорено бланкетно от процесуалния представител на административния орган, без да са наведени възражения по отношение неговата пълнота или яснота, нито са релевирани конкретни доводи относно необоснованост, обуславящи възникване на съмнение за неговата правилност. Предвид горното, същото е обсъдено от първоинстанционния съд заедно с другите доказателства по делото. След анализ на съвкупния доказателствен материал, съобразявайки характера и условията, при които трудът е полаган от заявителката К. през процесния период, първоинстанционният съд намира, че същият следва да бъде квалифициран като такъв от втора категория. Горният извод е формиран въз основа на разпоредбата на т. 53б ПКТП (отм.); , в която са предвидени по-благоприятни условия за пенсиониране на работещите на посочените в цитираната норма длъжности, сред които е и тази, на К. - "инженерно-технически състав от гражданската, селскостопанската и специализираната авиация, пряко участвуващ в поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства". Според първоинстанционния съдебен състав военната авиация е специализирана такава по смисъл на т. 53б от ПКТП (отм.);. Категорията труд на жалбоподателката следва да бъде призната като втора и по силата на разпоредбата на т. 67 ПКТП (отм.); , според която трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда (ал. 1), съответно работници и инженерно-технически персонал, независимо от отрасловата си принадлежност, ползват категорията труд при пенсиониране, определена за цеховете, заводите, площадките и другите обекти в раздели I и II на правилника за времето, през което работят на тях (ал. 2). Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Неоснователни са наведените в касационната жалба възражения относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В хода на производството пред Административен съд – Пловдив, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначена е необходимата поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК. При спазване на процесуалното правило по чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс заключението по съдебно-счетоводната експертиза е обсъдено заедно с писмените доказателства, като са изложени убедителни мотиви относно обосноваността му. В него се съдържа позоваване както на писмени доказателства, приети по делото, така и на констатации при огледа, осъществен от вещото лице в предприятието–осигурител относно условията, вида и изпълняваната работа, и пр. Позоваването на съдебния експерт на данни, получени от длъжностни лица от предприятието-осигурител, които са свързани с уточняване на посочените по-горе обстоятелства, не опорочават експертизата, тъй като същата не се основава само на получената от тези лица информация. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Касационният довод за неправилно приложение на разпоредбата чл. 53б ПКТП (отм.); е неоснователен. Категорията на труда се установява с документите, посочени в чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Документите, издадени от работодателя (осигурителя) са подробно изследвани от първоинстанционния съд (заповеди, допълнителни споразумения към трудов договор, образци УП-2, образци УП - 30 и т. н). Съгласно заключението по приетата съдебно – счетоводна експертиза, обосновано въз основа на Удостоверение Образец 30 № 12004 от 05.03.2009 г. на Държавна агенция "Архиви", гр. Велико Търново и Удостоверение Образец УП-3 № Р 220-1031 от 14.09.2018 г. издадено от "Авионамс" АД, е прието, че трудът на ответницата по касация за периода от 01.05.1983 г. до 31.12.1999 г. е положен в ОПРС, основен цех А-2, извършващ ремонт на агрегатите от специалното оборудване на самолетите - авиационно електрооборудване. От Държавна агенция "Архиви", гр. Велико Търново е представена Заповед № 00257 от 07.05.1985 г. на Директора на МРЗ "Г. Димитров" - Пловдив относно щатното разписание и назначаване на личния състав на завода в сила от 01.01.1985 г., в която К. фигурира като "конструктор" в "Допълнителна конструктивно-технологична група по ремонт на спец оборудването на самолета" – групата се състои от трима конструктори и от девет технолози, въз основа на която първоинстанционният съд приема за ясно установено мястото и характера на полагания от заявителката труд, обуславящ извод, че същата и на длъжността "конструктор" и като "технолог" е участвала в поддръжката и ремонта на въздухоплавателните средства. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, настоящият състав намира за осъществени кумулативно изискуемите предпоставки, визирани в хипотезата на нормата на чл. 53б ПКТП (отм.); , съобразно които положеният от К. стаж на длъжностите "конструктор" и "технолог" за периода от 01.05.1983 г. до 31.12.1999 г. в МРЗ "Г. Димитров" - Пловдив, с правоприемници ВРЗ "Г. Бенковски" - Пловдив", "Терем" ЕАД – Пловдив, "Авионамс" АД следва да бъде зачетен от втора категория по т. 53б във вр. т. 67 ПКТП (отм.);. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно заявената от ответника по касация акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. Съдебните разноски за възнаграждение за един адвокат, дължими от бюджета на органа издател на отменения акт – Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив, следва да бъдат определени, съобразно представените доказателства за реалното им извършване от ответника, обективирани в договор за правна защита и съдействие № 30933/17.01.2020 г., в размер на 650 лева (шестстотин и петдесет лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,