Решение № 9125 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16106/2009 г.

Решение № 9125 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16106/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Пламен Димитров Панайотов, Младен Димитров Панайотов, Стоянка Григорова Петрова, Марийка Христова Василева и Петранка Христова Колева, всички от гр. Варна, подадена чрез упълномощен адв. Илина Дюлгерова, против решение № 1658 от 15.10.2009 г., постановено от Административен съд - Варна, Първо отделение, IV състав по адм. д. № 2747/2008 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателите съдебното решение в частта за имоти № 443 и 444 е незаконосъобразно, защото тези имоти са записани в регистъра към одобрения ПНИ правилно на ползвателите, които са преобразували правото си на ползване в право на собственост. Касаторите твърдят, че в случая освен изискванията за необходима площ, дадени в § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ следва да се спазват и нормите на чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ и на чл. 19 от ЗУТ, като от скицата към допълнителната СТЕ е видно, че в границите на новообразувания имот за бившия собственик попадат съществуващи стопанска постройка, чешми, шахта и резервоар. Молят Върховния административен съд да отмени съдебното решение в обжалваната част като неправилно. Ответникът - областният управител на област с административен център гр. Варна не изразява становище по касационната жалба. Ответниците - Величка Неделчева Желязкова и Тодор Йовев Тодоров оспорват касационната жалба чрез упълномощен адв. Милица Генова, която в съдебно заседание и с писмени бележки пледира за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира заплащане на направените по делото разноски в двете съдебни инстанции. Заинтересованите страни - Павлина Банкова Лазарова, Христо Койчев Петров, Валентина Койчева Петрова, Илиян Радев Радев, Милена Радкова Радева, Радослав Пламенов Радев и Янита Пламенова Радева не заявяват мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима и неоснователна, защото решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Относно разноските е цитирана нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК, в която няма въведено задължение, каквото има в ал. 4 от същия текст - при отхвърляне на оспорването, подателят на жалбата да заплаща всички разходи, включително и минималното възнаграждение за един адвокат. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 1658 от 15.10.2009 г. е отменена по жалба на Величка Неделчева Желязкова и Тодор Йовев Тодоров заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на областния управител на област с административен център Варна за одобряване на плана на новообразуваните имоти на с. о. по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, местност "Манастирски ред, Бялата чешма и Дъбравата", землище Виница, област Варна, в частта за имоти № 443 и № 444 и преписката е върната на административния орган за съобразяване ПНИ в отменената част със законовите изисквания и указанията по тълкуване и прилагане на закона. Останалата част от жалбата е отхвърлена като неоснователна и в тази част съдебното решение е влязло в сила. За да достигне до този резултат Административният съд - Варна е приел, че в изпълнение изискванията на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ следва да се обособи самостоятелен новообразуван имот в полза на бившите собственици с площ 385 кв. м., който се проектира от разликите над изискуемите 600 кв. м., придобити от бившите ползватели на имоти № 443 и № 444, които в оспорения ПНИ са отразени с площи 810 кв. м. и съответно 775 кв. м. Обжалваното решение е мотивирано с приета и неоспорена допълнителна съдебно-техническа експертиза, според която при спазване изискванията на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, съобразявайки релефа на терена само от разликите над 600 кв. м. от ПИ № 443 и ПИ № 444, може да се обособи новообразуван имот за бившия собственик с площ 385 кв. м., показан на приложената скица към горепосочената СТЕ. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Административният съд - Варна точно е констатирал, че новообразуван имот № 443 е отразен в регистъра към ПНИ и в графичната част към него с площ 810 кв. м. и е записан на името на Иванка Иванова Петкова. Визираното лице се легитимира като ползвател с трансформирано право на ползване в право на собственост с оценителен протокол № 567/29.12.1993 г. относно оценени и заплатени 600 кв. м. Следователно разликата, надвишаваща придобитата по надлежния ред площ възлиза на 210 кв. м. Аналогично е положението с новообразуван имот № 444, който в регистъра и в графичната част на ПНИ е обособен с площ 775 кв. м. в полза на Димитър Панайотов Петров на основание оценителен протокол № 553/20.12.1993 г. за придобит имот с площ 600 кв. м. Разликата в този случай над допустимите 600 кв. м. възлиза на 175 кв. м. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че от горепосочените две разлики от двата съседни имота следва да се образува нов самостоятелен имот за бившите собственици на земеделския имот, с площ 385 кв. м., чиито размери съответстват на изискванията, визирани в специалния приложим закон - § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Неоснователно е възражението на касаторите, че разпоредбите на чл. 19 от ЗУТ са специални и съответно приложими към настоящата хипотеза относно изискуемата минимална площ при обособяването на самостоятелни новообразувани имоти. В конкретния случай намират приложение особените разпоредби на ЗСПЗЗ, като следва да се вземе предвид и това, че текстът на чл. 28, ал. 9 от ППЗСПП се тълкува и прилага във връзка с ал. 2 от чл. 28 от ППЗСПЗЗ, регламентиращ имотите, предоставени за ползване. В настоящата хипотеза първоинстанционният съд се е произнесъл относно обособяването на самостоятелен имот в полза на бившите собственици, тоест не се касае за имот на ползватели. От тук следва верният и обоснован извод за правилното обособяване на имот за бившите собственици с площ 385 кв. м., между имоти № 443 и № 444, така както е отразен на скицата към допълнителната СТЕ По отношение релевираното с касационната жалба оплакване за несъобразени постройки и съоръжения в частите от имоти № 443 и № 444, които ще попаднат в новообразувания имот в полза на бившите собственици, решаващият съдебен състав счита, че също е неоснователно. Относно твърдението за наличие на чешми, шахта и резервоар, настоящият съдебен състав намира, че това не са съоръжения, възпрепятстващи обособяването на самостоятелен имот за бившия собственик, защото те могат да бъдат преместени и съответно ползвателите, които са ги поставили имат възможност да претендират обезщетение относно подобренията в имота, отреден за бившия собственик. В този смисъл следва да се реши и въпросът относно отразената на скицата на вещото лице стопанска постройка в имот № 444. От съществено значение в случая е правнорелевантният факт, че тази постройка не е описана в оценителния протокол № 553/20.12.1993 г., в който е вписана само една сграда - монолитна вила, която остава в горепосочения имот в полза на ползвателите, което е в съответствие с нормата на чл. 28, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, касационните жалбоподатели следва да заплатят на ответниците по касационната жалба Величка Неделчева Желязкова и Тодор Йовев Тодоров направените от тях разноски в тази съдебна инстанция в размер на 650 лв. - договорена и внесена сума за адвокатско възнаграждение по приложен по делото договор за правна защита и съдействие серия В № 156909. Разноските са поискани своевременно и текстът на чл. 78, ал. 4 от ГПК не е приложим, защото не е направено искане за намаляване на възнаграждението. Претенцията за заплащане на разноски от първата инстанция, следва да се предявят пред Административния съд - Варна. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение