Решение № 14862 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5377/2017 г.

Решение № 14862 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5377/2017 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Ангелова против решение № 1075/22.02.2017 г., постановено по адм. д. 4845/2016 г. по описа на Административен съд-София-град, в частта, с която е оставена без уважение молбата й от 25.01.2017 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение № 377/16.01.2017 г., постановено по същото дело. Касационната жалбоподателка твърди, че съдът е допуснал грешка при определяне на съдържанието на оспорената пред него заповед. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде допусната исканата поправка. Претендира разноски. Ответникът началникът на отдел "Пътна полиция"-Главна дирекция "Национална полиция", редовно призован за съдебни заседания, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява само становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от заинтересовано лице, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 1075/22.02.2017 г., постановено по адм. д. 4845/2016 г. по описа на АССГ е оставена без уважение молбата на Н. Ангелова да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение № 377/16.01.2017 г., постановено по същото дело. Според жалбоподателката в диспозитива на съдебното решение от 16.01.2017 г. е допусната грешка като наложеното с отменената заповед наказание е индивидуализирано като "порицание", а не като "писмено предупреждение". Със същото решение от 22.02.2017 г. АССГ е оставил без уважение и две молби за изменение на решението в частта относно разноските, но в тази част решението не е обжалвано и е извън предмета на касационен контрол. Административният съд е приел, че предмет на оспорване е Заповед № 3286 з-1196/12.04.2016 г. на началника отдел "Пътна полиция"- Главна дирекция "Национална полиция", с която на Н. Ангелова е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Всички изложени в съдебното решение от 16.01.2017 г. мотиви са по повод индивидуален административен акт под този номер и с това съдържание. Евентуалното объркване у АССГ е в резултат от описанието на оспорения акт в първоначалната жалба на Н. Ангелова и представените копия от заповедта, които са възприети от решаващият съд с това съдържание. Така постановено съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. Решение № 377/16.01.2017 г., постановено по адм. д. 4845/2016 г. по описа на АССГ е влязло в сила като необжалвано от двете страни по спора. В това решение не е налице противоречие между мотиви и диспозитив. Изключително последователно е изразена действителната воля на първоинстанционния съд, според която предмет на оспорване е Заповед № 3286 з-1196/12.04.2016 г. на началника отдел "Пътна полиция"- Главна дирекция "Национална полиция", с която на Н. Ангелова е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Тази заповед е отменена поради решаващия мотив, че определеното наказание не съответства на извършеното нарушение. Разминаване в индивидуализация на оспорения акт под номер и съдържание евентуално би представлявало касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК, но твърденият порок (разглеждане на оспорване срещу несъществуващ административен акт/разминаване между индивидуализация по номер и съдържание) не е възможно да бъде отстранено чрез поправка на очевидна фактическа грешка, каквато не е налице. АССГ не е допуснал фактическа грешка, а евентуално процесуално нарушение, но то е извън предмет на касационен контрол в настоящото производство, което е образувано по касационна жалба само срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка. Касационна жалба срещу решението по същество на спора не е подадена и то е влязло в сила като необжалвано. Върховният административен съд извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и не констатира нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна е не направила разноски, не претендира такива, поради което с оглед изхода разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,