Решение № 11981 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9095/2015 г.

Решение № 11981 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9095/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Д. Д. против решение № 136/08.07.2015 г., постановено по адм. д. № 145/2015 г. по описа на Административен съд-С. З. (АС-С. З.). Касаторът твърди, че обжалваното решение е необосновано, неправилно и незаконосъобразно - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът - директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - С. З., редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изпратил представител, не е изразил и становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено по адм. д. № 145/2015 г. по описа на АС-С. З. е отхвърлена жалбата на М. Д. Д. против заповед рег. № 349з-1355/28.04.2015 г. на директора на ОД на МВР - С. З., с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 204, т. 3 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. За да постанови този резултат административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на закона. По тези съображения съдът е направил извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма в съответствие като административният акт съдържа задължителните реквизити, но е незаконосъобразен изводът, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При правилно установена фактическа обстановка АС-С. З. е достигнал до неправилен правен извод. Първоинстанционният съд е приел, за установено, че на 22.04.2015 г. директорът на ОД на МВР - С. З. се е запознал със становище № 349р-8593/22.04.2015 г., изготвено от началник на отдел "Разследване" и е поставил върху него резолюция от същата дата. Въпреки това, първоинстанционният съд е приел, че процедурата по налагане на дисциплинарно наказание на М. Д. не е нарушена. От установените факти следва точно обратния правен извод. На 22.04.2015 г. директорът на ОД на МВР-С. З. като дисциплинарнонаказващ орган е разпоредил с писмена резолюция на "ЧР" - човешки ресурси, " за приключване на преписката и изготвяне на заповед за налагане на дисциплинарно наказание". На 23.04.2015 г. са изготвени и депозирани сведение № 349р-8755/23.04.2015 г. и докладна записка № 349р-8754/23.04.2015 г. на М. Д. до директора на ОД на МВР-С. З.. На 27.04.2015 г. директорът на ОД на МВР-С. З. е приел сведението. Следователно на 22.04.2015 г. когато е разпоредил да бъде приключена преписката и да бъде изготвена заповед за налагане на дисциплинарно наказание, директорът на ОД на МВР-С. З. все още не се е бил запознал с обясненията на служителя по случая, което представлява нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Настоящият съдебен състав намира, че това нарушение е съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, защото е нарушено правото на защита на дисциплинарнонаказания служител. От значение е разпореждането за изготвяне на заповед за налагане на дисциплинарно наказание, което отразява лично изразената действителна воля на дисциплинарнонаказващият орган. В този смисъл нарушението е налице, независимо, че оспорената пред АС-С. З. заповед е издадена и подписана на 28.04.2015 г. т. е. след приемане на обясненията на служителя. Очевидно е изчакването на обясненията само за формално придържане към процедурата, но не и за нейното действително спазване, защото обясненията на служителя не са взети предвид при формиране на волеизявлението за налагане на дисциплинарно наказание. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че като е направил извод за липса на нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед съдът е постановил необосновано решение в нарушение на материалния закон, което следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед на обстоятелството, че спорът е изяснен от фактическа страна, след отмяна на обжалваното съдебно решение следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменена оспорената заповед. По водене на делото пред М. Д. Д. е направил разноски в общ размер на 419 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане следва да му бъдат възстановени от бюджета на ОД на МВР - С. З.. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,