Решение № 9176 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13264/2018 г.
ВАСII отделение17.06.2019 г.докладчик т Таня Радкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1592/10.09.2018 г. по адм. д. № 3084/2017 г. на Административен съд Бургас. ОСЪЖДА И. Трифонова и Т. Трифонов да заплатят на община Бургас направените пред касационната инстанция разноски в размер на 100 /сто/ лв. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9176 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13264/2018 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Трифонова и Т. Трифонов чрез техния пълномощник срещу решение № 1592/10.09.2018 г. по адм. д. № 3084/2017 г. на Административен съд Бургас. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-община Бургас в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от касаторите срещу община Бургас с искане кметът на общината да "отмени промяната на ПУП на с. Черно море и с. Рудник, одобрен с протокол № 6 от 19.02.2004 г. от административния орган Община Бургас по отношение на конкретно описани осови точки, да се премахне допълнително създаденото и доизградено в противоречие със закона земенасипно съоръжение /дига/ и незаконен строеж основи на мост от отпаднал проект, да се направи достъпна изградената канализация с европейски средства и да се прекарат ток и вода", както и са поискали от служителите на общината служебно да "се поправи и хармонизира с кадастъра" графичната част на ПУП на село Рудник и село Черно море, както и да се подадат данни в АГКК за "виртуално изместване на осевите точки" и "промяна на границите" на имотите им. С обжалваното решение съдът е отхвърлил искането с така формулираните претенции. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че кметът на общината не притежава компетентност да отменя промяната на ПУП, премахването на незаконни строежи е свързано с провеждането на административно производство, а не с фактически действия, "прокарването на канализация" и "прокарването на ток и вода" до имотите на жалбоподателите (т. е. осигуряване на електрозахранване и водоподаване не е компетентност на общинната или нейния кмет, а "поправянето и хармонизирането" на кадастрална карта за конкретните имоти, посочени от ищците, също не е задължение на общинската администрация. Така постановеното решение не страда от твърдяните в касационната жалба пороци. Разпоредбата на чл. 257, ал. 1 АПК /отм./, сега чл. 256, ал. 2 АПК постановява, че бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като административния орган се осъжда да извърши действието. Разпоредбата на чл. 257 АПК е относима към бездействията на административния орган, когато задължението за съответното действие произтича пряко от нормативен акт. На задължението на административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства по силата на същия закон субективно право на гражданин. Тоест, правото на гражданин да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез фактическо действие, без да е необходимо издаването на административен акт. В случая не съществува правна норма, която да задължава кмета на общината или служител на общинската администрация да извърши фактическо действие, изразяващо се в отмяна промяната на ПУП на с. Черно море и с. Рудник, одобрен с протокол № 6 от 19.02.2004 г. В случая касаторите оспорват приложението на одобрен ПУП, което може да се извърши чрез искане за промяната на влязъл в сила ПУП при определени законови предпоставки. Що се касае до искането за премахване на незаконен според касаторите строеж, то такава дейност не произтича от визирано в закон или подзаконов нормативен акт задължение на общинската администрация за фактическо действие. Премахването на незаконни строежи се извършва служебно и чрез провеждане на административно производство, финализирано с административен акт, който е годен предмет на обжалване. Изложените съображения са относими и към искането за прокарване на канализация и прокарването на ток и вода. Липсва законово задължение за кмета или друг служител на общинската администрация, съответстващо на право на гражданин да претендира прокарване на ток и вода. В тази насока съдът правилно е изтъкнал, че фактическото извършване на тези действия се реализира от инвеститор или собственик на имот, след сключване на договор със съответното експлоатационно дружество, а не от служителите на общината. Изводът му, че в случая не е налице незаконосъобразно бездействие на ответника, произтичащо пряко от нормативен акт, което да може да се оспори по чл. 257 от АПК е съответен на приложимия закон. Промяната на кадастралната карта пък се извършва чрез провеждането на административно производство при конкретното проявление на посочените в закона основания, а не касае фактически действия на общинската администрация. В случая има друг компетентен орган, който следва да бъде сезиран с конкретно заявление за извършване на промяна в кадастралната карта и регистри. Предвид изложеното, като е приел искането за неоснователно, решаващият съд правилно е приложил материалния закон. В случая не са налице предпоставките на чл. 257 АПК /отм./ за ангажиране отговорността на кмета на община Бургас, респективно на общинската администрация чрез осъждането им да извършат фактическите действия, формулирани от касаторите. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, поради което решението като обосновано и материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъдят своевременно претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,