Решение № 13007 от 21.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5794/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП срещу решение 111/05.04.2023 г., постановено по адм. дело 781/2022 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора в частта, в която е отменена заповед ФК 294 0450272/03.10.2022 г., издадена от посочения по горе административен орган за налагане на принудителна административна мярка за указано на Лидер 27 ЕООД гр. Казанлък да отстрани наличните стоки в търговския обект и прилежащите му складове. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК или да се приеме, че същото е недопустимо чл. 209, т. 2 АПК. Твърди се от касатора, че съдът не е съобразил, че не се касае до разпоредителната част на заповедта за мярката, а до указване на начина на изпълнение на наложената мярка чл. 187 ЗДДС. Посочено е в касационната жалба, че след като се касае до последващи влизането в сила на заповедта действия, то няма пречка след влизане в сила на заповедта по искане на адресата на мярката да бъде издадено разпореждане по чл. 187, ал. 2 ЗДДС, изключващо приложението на общото правило за отстраняване на стоките от обекта, в който е установено нарушението. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част, вкл. и в частта за разноските, като подробно в касационната жалба са развити посочените отменителни основания по чл. 209 т. 2 и т. 3 АПК. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции по 240 лв. за всяка една от тях и 70 лв. заплатена държавна такса за касационното обжалване. Ответникът по касационната жалба Лидер 27 ЕООД гр. Казанлък, Област Стара Загора, редовно призован, не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, а решението в обжалваната му част като неправилно, да се отмени. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени частично оспорената от Лидер 27 ЕООД заповед за ПАМ по отношение на търговски обект магазин за строителни материали, находящ се в с. Габарево, Община Павел баня, стопанисван от Лидер 27 ЕООД и е запечатан за 7 дни, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е незаконосъобразна в частта, в която е указано на търговското дружество да отстрани наличните в търговския обект и прилежащите им складове стоки в срок до определената дата на запечатване. Според съда в тази част заповедта за ПАМ не е съобразена с нормата на чл. 187, ал. 2 ЗДДС, според която, когато отстраняването е свързано със значителни затруднения за органите по приходите и/или със значителни разходи за лицето, постановилият запечатването може да разпореди стоките в обекта или в обектите да бъдат оставени на отговорно пазене от лицето. В този смисъл съдът е приел за основателно оплакването на оспорващото дружество, че евентуално изваждане на стоките от обекта е свързано с допълнителни разходи, които търговецът трябва да направи за тяхното транспортиране и съхранение на друго място. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 187, ал. 2 ЗДДС, като стоките бъдат оставени на отговорно пазене в обекта и тази възможност според него е законосъобразна и по благоприятна за жалбоподателя. С тези мотиви частично е отменена заповедта за ПАМ. Решението в обжалваната част е недопустимо. Принудителната административна мярка (ПАМ) по чл. 186 ЗДДС има санкционен характер и нейната цел е да дисциплинира търговците при осъществяване на стопанската им дейност. Тя се налага при наличие на нарушение (я), изброени в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а г ЗДДС. В процесния случай заповедта за ПАМ е наложена на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС поради извършено нарушение - нерегистриране и неотчитане на всяка извършена продажба на стоки или услуги от търговския обект чрез фискално устройство. Разпоредено е със същата заповед обектът да се запечата за 7 дни в срок от 3 дни от датата на влизане в сила на заповедта, както и е указано на дружеството да отстрани наличните в търговския обект и прилежащите му складове стоки в срок до определената дата на запечатване на основание чл. 187, ал.1 ЗДДС. Посочено е в заповедта, че ако стоките не бъдат отстранени в указания срок, на основание чл. 187, ал. 3 ЗДДС органът по приходите ги отстранява, като ги разполага пред обекта, без задължение да ги пази, както и, че отстраняването на стоките е за сметка на дружеството, а ако то е свързано със значителни разходи за задълженото лице, административният орган може да разпореди оставянето им в обекта. Описаните действия са последващи влизането в сила на заповедта за ПАМ и не са част от разпоредителната й част, каквито доводи се излагат и в касационната жалба. В този смисъл основателен е доводът от касатора, че няма пречка след влизане в сила на заповедта за ПАМ по искане на адресата на мярката да бъде издадено разпореждане по чл. 187, ал. 2 ЗДДС, което да изключва приложението на общото правило за отстраняване на стоките от обекта, в което е извършено и установено съответното нарушение. Отменената от съда част на заповедта за ПАМ е свързана не с преценката за нейната законосъобразност, а с нейното изпълнение, тъй като е указано от законодателя, че отстраняването на наличните в обекта и прилежащите му складове стоки е в срок до определената дата на запечатване на същия, както и, че посоченото разпореждане не се отнася до стоките, предмет на нарушението. Поради това тази част от заповедта за ПАМ не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, а е част от административния акт по отношение неговото изпълнение и последиците от това. С оглед изложеното решението в обжалваната му част на основание чл. 221, ал. 3 АПК е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено и в същата част делото следва да бъде прекратено. Предвид изхода на делото и направеното искане, на Национална агенция за приходите следва да се присъдят разноски в общ размер от 550 лв. юрисконсултско възнаграждение по 240 лв. за всяка съдебна инстанция и 70 лв. държавна такса за касационното производство. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение