Решение № 6440 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 687/2010 г.

Решение № 6440 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 687/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Мегаполис имоти" ЕООД, гр. София, представлявано от Стефан Йорданов срещу решение № 91 от 6.11.2009 г., постановено по адм. дело № 4672 по описа за 2009 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 805886 от 28.1.2009 г. на ТД на НАП София, потвърден с решение № 570 от 24.4.2009 г. на директора на Д "ОУИ" София относно определени задължения в размер на 1285,23 лв. по процедура по приспадане на ДДС, както и относно оставяне без разглеждане на искане за присъждане на лихви. Твърди, че решението е неправилно поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, развива доводи в жалбата и иска отмяна на съдебният акт и присъждане на разноски. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП я оспорва, счита, че е неоснователна и следва решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил РА № 805886 от 28.1.2009 г. на ТД на НАП София, потвърден с решение № 570 от 24.4.2009 г. на директора на Д"ОУИ"София относно определени задължения в размер на 1285,23 лв. по процедура по приспадане на ДДС, както и искане за присъждане на лихви. За да отхвърли жалбата съда е приел, че РА е издаден от компетентен орган при съответната форма и спазване на процесуалните правила. Посочил е, че удължаването на ревизията е в рамките на визираните срокове по ДОПК, а определената сума за довнасяне е определена правилно. Приел е, че искането за лихви е недопустимо в това производство, а може да бъде разгледано в отделно производство от това по обжалване на РА. Настоящата съдебна инстанция преценява, че решението е правилно и в двете му части. По отношение на втората, същата макар да представлява определение по допустимост на първоначалната жалба на дружеството, тъй като е произнесена с акта по същество и е определен по-дълъг срок за обжалване в решението, следва да бъде също разгледана. В тази част решението, с характер на определение, е правилно, тъй като такова искане за присъждане на лихви, които не са били предмет на разглеждане на РА и на решението на директора, не могат да бъдат предмет в съдебно производство по обжалване на РА. Разпоредбите на ДОПК са изключително точни и императивни в това отношение. По отношение на основния спор относно дължимост на посочения размер ДДС вследствие процедура по определяне и приспадане ДДС изводите на първата инстанция също са правилни. Въпреки обширността на касационната жалба, същата няма наведени конкретни оплаквания за съдебното решение, а се акцентира върху нарушения на процедурата по ревизиране на дружеството, на които е отговорено в съдебният акт. Правилно е посочено, че връчването на акт касае обжалваемостта на ревизионния акт и е действие, които изцяло зависи именно от поведението на проверяваното лице. По отношение на оплакванията по същество решението също е правилно. РА е издаден след изменението на чл. 92, ал. 8 от ЗДДС, ДВ, бр. 108 от 2007 г. и в случаите на започнала ревизия на лице, възстановяването е със срока на издаване на РА. Решението следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация се следват разноски в размер на 100 лв., представляващи юристконуслтско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение