Решение № 4713 от 8.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2657/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юриск. Ненчовска и на Кубик МЗ ЕООД гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Ц. Попова срещу решение 1779/16.01.2025 г., постановено по адм. дело 7366/2023 г. по описа на Административен съд София град. Първият касационен жалбоподател оспорва ревизионен акт (РА) Р 22220222003736 091 001/29.03.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на посочената по горе дирекция в частта, в която е отменен акта за ДДС за данъчен период на месец октомври 2021 г. и е изменен същият акт за корпоративен данък за 2021 г. в размер на 30 529,64 лв. и лихви 699,17 лв., както и в частта за ДДС в размер на 50 183,75 лв. и лихви 6 302,80 лв. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно в обжалваната му част поради допуснати нарушения на материалния закон, при вътрешно противоречие на мотивите, сочещо на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По отношение на внесените от едноличния собственик на капитала на ревизираното дружество допълнителни парични вноски по чл. 134 ТЗ касаторът приема, че те представляват приход съгласно СС 18, като по този начин е извършено вътрешно кредитиране на дружеството с оглед настъпили загуби или преодоляване на временна нужда от свободни оборотни средства. От събраните по делото доказателства е направен извод, че се касае за извънреден приход през 2021 г. с размера на допълнителните парични вноски от 211 000 лв., който подлежи на облагане с корпоративен данък. Неправилно според касационния жалбоподател на база констатациите на съда, че сумите не представляват извънреден приход на дружеството, актът е отменен и в частта на начисления ДДС в размер на 14 833,33 лв. За отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Ти Ес Ти Груп ЕООД в касационната жалба се сочи, че съгласно съдебно счетоводната експертиза по делото по никакъв начин не е установено на кои обекти евентуално са извършени услугите, вкл.и тези по окомплектоване, но и кои лица са ги изпълнили, още повече, че договорите между жалбоподателя и доставчика са еднотипни, без ясна и точна конкретизация на услугите, които следва да бъдат осъществени. Твърди се, че експертът е посочил, че липсва задание за количеството, обемът и видовете ремонтни работи по сглобяване и окомплектоване на стоките, защото не са различни по вид, размери и видове и е следвало да се уточнят от възложителя, нито е уточнено и къде ще бъдат извършени тези ремонтни работи. Изложен е и допълнителен аргумент, че видно от банковите извлечения за осъществени плащания от прекия доставчик към предходния Вейпинг Дистрибюшън ЕООД, не може да се установи по кои фактури са осъществени плащания предвид обстоятелството, че в дневниците за покупки са включени многобройни фактури от същия предходен доставчик, както и че е издаден и ревизионен акт и на доставчика, с който е отказано право на данъчен кредит от предходния доставчик. Правейки необоснован извод за реално извършени доставки според касатора съдът неправилно е приел, че разходите по фактурите, издадени от Ти Ес Ти Груп ЕООД са документално обосновани и следва да бъдат признати за данъчни цели. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт в същите части. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 18 146,30 лв. (по 9 073,15 лв. за инстанция), както и посочения размер на държавна такса от 718 лв. съгласно представения списък за разноските по чл. 80 ГПК. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на този касационен жалбоподател юриск. Ненчовска. Ответникът по тази касационна жалба Кубик МЗ ЕООД гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Ц. Попова, я оспорва като неоснователна. Вторият касационен жалбоподател обжалва решението в частта, в която вследствие изменения ревизионен акт е отхвърлена жалбата му в частта по ЗДДС за непризнато право на данъчен кредит в размер на 3 940,08 лв. по фактури, издадени от доставчиците Италия Моторс ЕООД, Кауфланд България ЕООД енд КО - КД, Айко Мулти Консепт ООД, Аутлет мебели ООД, Баумакс България ООД, Декатлон България ООД, Ел Пи Пи Фешън България ЕООД, ЕМАГ Интернешънъл ООД, КАРЕ България ЕООД, Кидс Ай Ди ЕООД, Технопауър ЕООД, Технополис България ЕАД и Юск Бул ЕООД за данъчни периоди на месеците август, септември, ноември и декември 2021 г. и януари, февруари, март, април, май и юни 2022 г., ведно с начислените лихви за забава в размер на 432,41 лв. Обжалва се решението и в частта по ЗКПО за определен допълнителен корпоративен данък за 2021 г. в размер на 12 304,96 лв. и лихви 699,17 лв. В частта за разноските се обжалва съдебното решение за сумата от 1 964 лв., както и присъдените разноски на Кубик М З ЕООД в размер на 10 576 лв., вместо претендираните 13 650 лв. Релевират се оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и в противоречие с писмените доказателства и заключението на съдебно счетоводната експертиза основна и допълнителна, а също и свидетелските показания, сочещи на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК В частта по ЗДДС касационният жалбоподател излага оплаквания, че неправилно и необосновано административният съд е отхвърлил жалбата му в частта за отказано право на данъчен кредит в общ размер на 3 940,08 лв. по фактури, издадени от посочените по горе доставчици и периоди на 2021 г. и 2022 г. Твърди се от касатора, че по издадените фактури предметът е доставяне на различни по вид стоки и услуги, необходими и тясно свързани с икономическата дейност на дружеството. Посочва се в касационната жалба, че тъй като процесните доставки са инцидентни, за тях не са съставяни съпътстващи документи като договор, приемателно предавателни протоколи и пр., но същите са платени и са коректно отразени в счетоводството на Кубик МЗ ЕООД, както и на доставчиците. Според касатора предметът на процесните фактури е тясно свързан с икономическата дейност на дружеството, като по голямата част от закупените стоки са предназначени за изграждане на офис помещение на дружеството (Айко Мулти Консепт ООД, Аутлет мебели ООД, КАРЕ България ЕООД, Кидс Ай Ди ЕООД, Технопауър ЕООД, Технополис България ЕАД и Юск Бул ЕООД), другите са спомагателни материали, необходими и съпътстващи икономическата дейност на жалбоподателя работно облекло (Декатлон България ООД и Ел Пи Пи Фешън България ЕООД), материали (Баумакс България ООД и Кауфланд България ЕООД енд КО КД) и комисионни услуги по предлагане на стоките на жалбоподателя ЕМАГ Интернешънъл ООД). Касационният жалбоподател счита, че по делото са представени доказателства, че дружеството е стопанисвало собствен склад в гр. Септември и офис в гр. София, за което е представен договор за наем от 01.06.2017 г., като затова твърди, че неправилно е заключението на съда, че не са представени доказателства за ползването на наетия обект, тъй като видно от адреса на предоставения офис, същият изцяло съвпада със седалището на управление на Кубик МЗ ЕООД. В касационната жалба са развити подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания и се иска отмяна в тази част на решението и отмяна и на ревизионния акт в същата част. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, вкл. и за заплатеното адвокатско възнаграждение, посочени в представения списък по чл. 80 ГПК. Касационната жалба в съдебно заседание се поддържа от адв. Ц. Попова, която е представила и подробни писмени бележки, които моли да бъдат съобразени в крайния съдебен акт на настоящата касационна инстанция. Ответникът по тази касационна жалба директорът на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП чрез юриск. Ненчовска, я оспорва като неоснователна. Представителят на Върховна касационна прокуратура в депозирано по делото писмено заключение счита и двете касационни жалби за неоснователни, а решението като правилно, законосъобразно и нестрадащо от пороците, визирани в чл.209, т. 3 АПК, да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни поради следните съображения: По касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП. За да измени частично ревизионния акт първоинстанционният съд със съдебния си акт е приел относно внесените в ревизираното дружество допълнителни парични вноски в общ размер на 211 000 лв., че за част от сумата 84 850 лв. са налице договори за заем между Г. Й. син на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството като заемател и физически лица като заемодатели. С. Г. Й. е получил като пълномощник на дружеството жалбоподател свързано лице по смисъла на § 1, т. 3, б. д от ДР на ДОПК с В. Й. управител и едноличен собственик на капитала. Съдът е приел, че са налице решения от последния за допълнителните парични вноски по чл. 134 ТЗ, като такива са представени с жалбата срещу ревизионния акт по административен ред. В тези решения е бил упоменат срок за връщане 5 години, като съдът е възприел тези решения като годни да докажат получаването на парични вноски предвид, че ответникът не е проявил процесуална активност и е прието от съда, че са налице данни за предоставянето на тези вноски в дружеството. Според съда тези вноски не представляват приход за дружеството, както и не се отразяват върху основния му капитал и в като в тази връзка е налице позоваване на чл. 134, ал. 3 ТЗ. В съдебното решение е отразено, че в ревизионния доклад изрично е отбелязано на стр. 11, че е установено връщане на част от периодично предоставените допълнителни парични вноски. При посочен срок в решенията на едноличния собственик на капитала за връщане на процесните парични средства е направен извод от съда, че се касае за кредитиране на дружеството, както и че дори да не е посочен в решенията на срок за връщане на сумите, това не означава автоматично, че сумите са предоставяни без задължение за връщане, тъй като без изрично изявление на кредитора собственик на дружеството, че се отказва от вземането си, допълнителните вноски са дължими и подлежат на връщане и то най късно при прекратяване на членството, респ. при прекратяване на дружеството. Направен е краен извод в съдебното решение, че сумата от 211 000 лв. неправилно е определена от ревизиращите органи като извънреден приход на дружеството, който да е следвало да бъде отчетен през 2021 г, поради което незаконосъобразно е извършено преобразуване на финансовия резултат чрез увеличение на основание чл. 78 ЗКПО със сумата от 211 000 лв., както и с определянето на допълнително начислен ДДС на основание чл. 86, ал.1 и 2 ЗДДС в размер на 14 833,33 лв., като резултат от приемането на процесната сума като приход, използван за извършване на облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС. Относно непризнатото с ревизионния акт право на данъчен кредит в размер на 35 350,42 лв. по доставки с изпълнител Ти Ес Ти Груп ЕООД поради липса на реални доставки, въпреки представените от доставчика доказателства за техническа и кадрова обезпеченост според съда неправилно приходните органи са приели, че не били представени доказателства за реалност на доставките. Съдът е приел, че незаконосъобразно не е признато от ревизиращия екип правото на данъчен кредит по тези доставки, тъй като са налице доказателства не само от прекия доставчик, но и от преходния за наличието на реалността им. Съдът се е позовал на безпротиворечивата съдебна практика на СЕС и на ВАС, че не може получателят да отговаря за действията, респ. бездействията на своите доставчици, вкл. да доказва тяхната обезпеченост, а само задължението да докаже всички положителни факти, за доказване реалността на доставката, като от него може да се изисква да представи само двустранни подписани документи, съставени заедно с прекия доставчик. В тази връзка съдът е посочил решения на СЕС и на ВАС. За неправилно съдът е приел непризнатото право с ревизионния акт на данъчен кредит по фактура 5211001413/08.06.2022 г., доколкото видно от същата, приложена на л. 265 от делото фактурата е с друг предмет и друг издател - куриерски услуги от Спиди АД, а не от Ти Ес Т и Груп ЕООД. За незаконосъобразен съдът е приел ревизионния акт, с който е извършено увеличение на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО със сумата от 94 300 лв., представляващи отчетени разходи по фактурите, издадени от Ти Ес Ти Груп ЕООД, тъй като те са във връзка с реално извършени доставки, т.е. разходите са документално обосновани, поради което приходните органи са допуснали нарушение на принципа за съпоставимост на приходите и разходите. В тази обжалвана част решението е правилно постановено. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че допълнителните парични вноски по смисъла на чл. 134 ТЗ не представляват извънреден приход, каквито са констатациите на ревизионния акт в тази му част. Категорична е разпоредбата на чл. 134, ал.1 ТЗ, че за покриване на загуби или при временна необходимост от парични средства съдружниците в едно дружество могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски в определен срок. С жалбата против ревизионния акт по административен ред ревизираното дружество е представило решения 26 бр. на едноличния собственик на капитала и управител В. Й. за допълнителни парични вноски в общ размер на 211 000 лв. за 2021 г. Решенията по чл. 134 ТЗ едноличният собственик на капитала е обосновал с временна необходимост от парични средства на Кубик МЗ ЕООД. Изрично в тези решения е прието, че допълнителната парична вноска подлежи на връщане в 5 годишен срок, като не се спори по делото, че общата сума от 211 000 лв. е постъпила в касата на дружеството на части, а са върнати 54 000 лв. Право на едноличния собственик е да прецени нуждата от допълнителни парични средства за дружеството му, поради което е налице основанието по чл. 134, ал. 1, предл. 2 ТЗ. Наистина решенията на В. Й. по чл. 134, ал.1 ТЗ не са представени в ревизионното производство, а при административното обжалване на ревизионния акт, но не може да не се отчете, че процесуалният представител на приходната администрация не е възразил и не е оспорил тези частни документи по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК. В този смисъл обоснован е извода на първостепенния съд, че такива допълнителни вноски са направени, част от които са върнати впоследствие. Това означава, че не се касае за извънреден приход, поради което правилно съдът се е позовал на т. 2 от СС 18 Приходи. Затова и не е следвало с ревизионния акт да се приема, че са налице приходи в размер на 211 000 лв. от внесените допълнителни парични вноски, поради което правилно съдът е направил извод, че незаконосъобразно с ревизионния акт е увеличен финансовият резултат на ревизирания субект на основание чл. 78 ЗКПО, респ. е начислен допълнителен корпоративен данък. Във връзка с допълнителните парични вноски правилно съдът е приел, че незаконосъобразно приходните органи са начислили ДДС в размер на 14 833,33 лв. на основание чл. 86, ал.1 и 2 ЗДДС, тъй като сумата от 211 000 лв. неправилно ревизиращите органи са приели, че представлява извънреден приход, който да е използван за извършване на облагаеми доставки. За отказаното с ревизионния акт право на приспадане на данъчен кредит в размер на 35 350,42 лв. по фактури, издадени от Ти Ес Ти Груп ЕООД за данъчни периоди на месеците август, септември, октомври, ноември и декември 2021 г. и на януари, февруари, март, април, май и юни 2022 г. първоинстанционният съд правилно е приел, че предметът на доставките - стоки и окомплектоване на резервоари и пречиствателни станции за отпадни води (ПОСВ) е доказано, че е осъществен реално. Обосновани са изводите на решаващия съд, че от доказателствата по делото се установява реалността на спорните доставки, вкл. и ревизираното лице е представило доказателства от преходния доставчик Вейпинг Дистрибюшън ЕООД, както и такива за кадрова и техническа обезпеченост на прекия доставчик. Ангажираните доказателства за реалността на процесните доставки доказват реалното им извършване, като фактури 21 бр., приемателно предавателни протоколи, документи за плащане, счетоводни регистри от счетоводствата на съконтрахентите, вкл. и на предходния доставчик. Приходната администрация чрез своя процесуален представител пред първостепенния съд не е оспорил така представените частни документи по чл. 193, ал. 3 ГПК, поради което правилно съдът е приел за законосъобразно упражненото от Кубик МЗ" ЕООД право на данъчен кредит чл. 68, ал.1 във връзка с чл. 25, ал. 2 и чл. 6, респ. чл. 9 ЗДДС. Налице са и доказателства за осъществена и последваща реализация на предмета на процесните фактури чл. 69, ал.1, т.1 ЗДДС, поради което крайният извод на съда в тази част е законосъобразен. Правилно съдът се е позовал на съдебна практика на СЕС и ВАС, която е категорична, че не може да се вменява отговорност на получателя по доставките каквито и да било действия и/или бездействия на прекия или предходен доставчик. При наличие на писмени доказателства, двустранно подписани от страните по доставките, обосновано решаващият съд ги е ценил предвид, че същите не са били оспорени от ответника по делото. Затова решението в тази част, с което е отменен като незаконосъобразен ревизионния акт за непризнато право на данъчен кредит за конкретно посочените по горе периоди на 2021 г. и 2022 г. по доставките от Ти Ес Ти Груп ЕООД, е правилно постановено. За фактура 5211001413/08.06.2022 г. правилно съдът е приел, че тя не е издадена от Ти Ес Ти Груп ЕООД с ДДС в размер на 1,42лв., а от Спиди АД, поради което неправилно не е признато право на данъчен кредит по процесната фактура като издадена от Ти Ес Ти Груп ЕООД. В частта за корпоративен данък предвид изложеното по фактурите от Ти Ес Ти Груп ЕООД в частта за непризнато право на данъчен кредит, обосновани са изводите в обжалваното решение, че при установена от съда реалност на доставките по фактурите от посоченото дружество, не е следвало данъчната основа по процесните доставки в размер на 94 000 лв. да се увеличава финансовият резултат на дружеството на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО и да се начислява допълнителен корпоративен данък. При установеното по горе следва да се приеме, че в обжалваната част от директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП решението на съда е правилно постановено и не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК решението в тази част следва да бъде оставено в сила, като правилно. По касационната жалба на Кубик МЗЕООД. В частта за извършеното с ревизионния акт преобразуване на финансовия резултат на Кубик МЗ ЕООД на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО с разходи в общ размер на 30 338,69 лв. по фактури, подробно описани на стр. 9 10 от ревизионния доклад, осчетоводени като разходи за материали и външни услуги, съдът е приел, че в производството пред него жалбоподателят е представил процесните фактури, както и доказателства, удостоверяващи извършени от жалбоподателя последващи облагаеми доставки, както и договор за наем на офис от 01.06.2017 г. От представените фактури съдът е направил извод, че те са с предмет офис оборудване (мебели, аванс за мебели, сгъваем стол, градински стол, фурна, съдомиялна, хладилник, соларна лампа, саксия и др.), а фактурата от Кидс Ай Ди ЕООД е продажба по спецификация, без такава да е представена. Според съда от една страна стоките не са препродадени, т.е. не са били предмет на последващи доставки, а с оглед предназначението и естеството си не би могло да се приеме, че са свързани с извършваната от жалбоподателя икономическа дейност. Относно представения договор за наем на офис, от съдебно счетоводната експертиза съдът е заключил, че липсва констатация жалбоподателят да е ползвал нает офис по договора от 01.06.2017 г., като само е посочено, че жалбоподателят е упражнявал дейността си в складова база в гр. Септември на [улица]. Съдът е счел, че не са представени доказателства закупеното обзавеждане да е заведено като стопански инвентар и/или оборудване конкретно за процесния период. За законосъобразни съдът е приел констатациите в ревизионния акт и в частта за непризнато право на данъчен кредит в размер на 2 755,54 лв. предвид, че не са представени доказателства, удостоверяващи използването им за дейността или влагането им в дейността. Основанието за отказания данъчен кредит и увеличаване на дължимия косвен данък съдът е посочил, че са разпоредбите на чл. 69, ал.1 във връзка с чл. 70, ал. 1, т.2 ЗДДС, тъй като стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. За непризнатото с ревизионния акт право на данъчен кредит за данъчен период на месец май 2022 г. в размер на 1 184,54 лв. по фактури от Италия Моторс ЕООД с предмет мотор, марка Веспа Спринг 50, съдът се е позовал на чл. 70, ал.1 т. 4 и 5 ЗДДС, както и че не са налице изключенията по чл. 70, ал. 2 ЗДДС. Решението в тази обжалвана част е правилно постановено. За увеличения финансов резултат на ревизираното дружество по 24 бр. фактури (описани в табличен вид на стр. 9 и 10 от ревизионния доклад), издадени от Изба Карабунар ООД, С.Д. Торин Т. ЕООД, ЮСК БУЛ ЕООД, Айко Мулти Консепт ООД, Вита 2 ЕООД, Технопауър ЕООД и Аутлет мебели ООД за данъчни периоди за периодите на януари, април, май, юни, юли, август, септември, ноември и декември 2021 г. с предмет по фактурите аванс, покупка на материали и изработка, доставка и монтаж обосновано съдът е приел, че тези фактури не касаят офис мебели, като сгъваем стол, градински стол, фурна, съдомиялна, хладилник, соларна лампа, саксия, както и аванс за такива мебели и др., а също и една фактура, издадена от Кидс Ай Ди ЕООД за продажба по спецификация, каквато липсва. Законосъобразни са изводите на съда, подкрепили констатациите в ревизионния акт, че липсват доказателства, че тези доставки са реално извършени, нито че са необходими за икономическата дейност на дружеството, а и не са ангажирани никакви доказателства от ревизираното лице, че са извършени с тези стоки последващи облагаеми доставки. Съдът правилно се е позовал на съдебно счетоводната експертиза по делото, според която няма никакви данни дружеството да е ползвало офис, а само складова база в гр. Септември. Правилно в обжалваното решение са налице мотиви, според които не са ангажирани доказателства, че посочените мебели като обзавеждане е заведено счетоводно от касатора, а само към 31.12.2021 г. е осчетоводено като разход. Предвид изложеното в съответствие с доказателствата по делото съдът правилно е приел, че законосъобразно ревизиращите органи не са признали правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 755,54 лв. поради липса на доказателства за реалността на спорните доставки на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, както и, че стоките са предназначени за икономическата дейност на дружеството. По отношение непризнатото право на данъчен кредит по фактури, издадени от Италия Моторс ЕООД за данъчен период на месец май 2022 г. в размер на 1 184,54 лв. за мотор, марка Веспа Спринг 50, законосъобразно съдът е приел, че не се дължи данъчен кредит на основание чл. 70, ал.1, т. 4 ЗДДС, въпреки че са изпълнени условията по чл. 69 и чл. 74 ЗДДС, след като е придобит или внесен мотоциклет, какъвто е процесния случай. Тази разпоредба е императивна, независимо, че според съдебно счетоводната експертиза моторът е заведен като дълготраен материален актив в счетоводството на ревизирания субект, поради което приходните органи, а впоследствие и първоинстанционния съд законосъобразно не са признали правото на данъчен кредит за закупения мотор. Изключение законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ЗДДС, но няма доказателства, че моторът е използван за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или за подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението в тази обжалвана част е правилно постановено и не са налице визираните от касатора отменителни основания, поради което като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. По разноските: И двете страни в касационните си жалби претендират разноски, като такива следва да се присъдят съобразно изхода на делото. На Национална агенция за приходите следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 963,90 лв. и за държавна такса за касационното обжалване в размер на 139,09 лв. или общо разноски от 2 102,99 лв., а на Кубик МЗ ЕООД разноски в размер на 2 092,12 лв. за адвокатско възнаграждение и за държавна такса за касационното обжалване от 26,93 лв. или в общ размер на 2 119,05 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение