Решение № 298 от 16.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4262/2018 г.

Решение № 298 от 16.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4262/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба от "Ин-80" ЕООД за отмяна на решение № 642/22.03.2017 г. по гр. д. № 5324/2016 г. на Софийски апелативен съд, влязло в сила на 17.05.2018 г. Молителят извежда основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК с довод, че е неправилно, а противоречи на решение от 05.01.2015 г. по гр. д. № 3582/2005 г. на Софийски градски съд, влязло в сила на 26.05.2015 г. Ответникът по молбата "Софийски имоти" ЕАД възразява, че е неоснователна. О останалите ответници Министерство на вътрешните работи на Република България (МВР), Спортен клуб "Левски", "Спарта 2000" АД, "Столична община, "Софийски имоти" ЕАД, и "София Сити Къмпани" АД не са постъпили писмени отговори. С определение № 43/31.01.2019 г. по настоящото дело молбата е допусната до разглеждане. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, заинтересуваната страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Когато Върховният касационен съд установи, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, той отменя неправилното решение (чл. 307, ал. 4 ГПК). Влезлите в сила решения, на които молителят се позовава, не осъществяват основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Съображенията са следните: С решението, което е влязло в сила на 17.05.2018 г., молителят е осъден да заплати на държавата, чрез МВР (неин процесуален субституент), на основание чл. 59 ЗЗД сумата 128 616 лв. – това, с което се е обогатил, ползвайки без основание в периода 01.11.2007 г. - 01.11.2008 г. стрелбищен комплекс (една от сградите, с която е застроен теренът от 16 800 кв. м. в [населено място], известен като Плувен басейн – Спартак), заедно със законни лихви върху главницата и разноски по делото. На АДС № 8115/10.04.1984 г. на БлРНС и на по-късно съставения АПДС № 07560/21.05.2010 г. е базиран изводът, че държавата е собственик на този имот, част от Плувен басейн – Спартак, който е бил предоставен за стопанисване и управление на Министерство на вътрешните работи. Решението е породило и действието по чл. 223 ГПК по отношение на Спортен клуб "Левски" и "Спарта 2000" АД, които са били конституирани като помагачи на молителя - ответник по иска по чл. 59 ЗЗД. С другото решение, което е влязло в сила на 26.05.2015 г., са отхвърлени отрицателните установителни искове на Министерство на вътрешните работи, като процесуален субституент на държавата, че Столична община и "Софийски имоти" ЕАД не са собственици на същия терен с площ от 16 800 кв. м. в [населено място], ведно с построените в него сгради, известни като Плувен басейн - Спартак. Прието е, че имотите са били на държавата, но с влизане в сила на § 7, ал. 1, т. 6 ПЗР на ЗМСМА (на 17.09.1991 г.) са преминали в собственост на Столична община, а впоследствие са апортирани, послужили за увеличение на капитала и придобити в собственост от "Софийски имоти" ЕАД на 24.11.1998 г. И това решение е породило и действието по чл. 223 ГПК по отношение на "София Сити Къмпани" АД, който в хода на делото е придобил спорните имоти от ответника "Софийски имоти" ЕАД и е бил конституиран като негов помагач. В т. 5 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. ОСГТК на ВКС бе прието, че е налице идентичност в предмета на две влезли в сила съдебни решения, като основание за отмяна на неправилното решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4, вр. чл. 307, ал. 4 ГПК, не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по което се формира сила на пресъдено нещо. Със задължително за всички органи на съдебната власт действие (чл. 130, ал. 2 ЗСВ) е разяснено, че съвпадението между страните, участвали в двете производства, по които решенията са постановени (субективният идентитет), е необходимото, макар и недостатъчно условие за предпоставките на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Въпросът за правото на собственост на държавата върху терена от 16 800 кв. м. в [населено място] и сградите в него, известни като Плувен басейн – Спартак, е "включен в предмета на делото" по делото, приключило с влязлото в сила осъдително решение по чл. 59 ЗЗД, в смисъла разяснен с т. 5 от тълкувателното решение. Титулярството на това вещно право, което решението признава в полза на държавата, е в основанието на уважения иск по чл. 59 ЗЗД. Той е в общата група от факти, причина за разместването на благата за страните по това дело. Правото на собственост на държавата върху същия терен от 16 800 кв. м. в [населено място], застроен със сгради, едната от които е стрелбищният комплекс, и предоставянето му в стопанисване и управление на МВР, е придал на МВР качеството на надлежен ищец като процесуален субституент на държавата по делото, по което са били предявени отрицателните установителни искове. Влязлото в сила решение, с което са отхвърлени поради преминалото на 17.09.1991 г. право на собственост в патримониума на Столична община, а на 24.11.1998 г. – в патримониума на "Софийски имоти" ЕАД изключва титулярството на държавата като носител на това вещно право след 17.09.1991 г. Искът по чл. 59 ЗЗД е уважен за период, следващ тази дата (01.11.2007 г. – 01.11.2008 г.). Следователно противоречие в смисъла, в който бе разтълкуван чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК с т. 5 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. има, но той е само в предмета (в обекта) на двете влезли в сила решения. В решението по чл. 59 ЗЗД държавата е призната за собственик на стрелбищния комплекс, а решението по отрицателните установителни искове приема, че след 24.11.1998 г. "Софийски имоти" ЕАД е собственик на същия имот. Между двете решения обаче няма субективен идентитет. Молителят е ответник по уважения иск по чл. 59 ЗЗД, а Столична община и "Софийски имоти" АД са ответниците по отрицателните установителни искове, които държавата е предявила чрез своя процесуален субституент – МВР и които са били отхвърлени с влязло в сила решение. В подадената молба за отмяна основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК не е обосновано с твърдения, че молителят е правоприемник в правото на собственост върху застроения държавен имот или върху стрелбищния комплекс на Столична община и/ или на "Софийски имоти" ЕАД. Следователно субективното тъждество на двете влезли в сила решения е необосновимо и с предвиденото в чл. 121, ал. 3 ГПК (отм.); , а сега – чл. 226 ГПК. Сравнението на датите, на които всяко от двете решения е влязло в сила (това по чл. 59 ЗЗД – на 2018 г., а това по отрицателните установителни искове – на 26.05.2015 г.), от една страна, и периода, за който искът по чл. 59 ЗЗД е уважен (01.11.2007 г. – 01.11.2008 г.), от друга, изключва субективното тъждество да е настъпило и при условията на чл. 298, ал. 2 ГПК. Изводът, че молбата за отмяна е неоснователна, не противоречи на абсолютния характер на вещното право на собственост (обратното е становището на молителя). Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК има за цел да осуети противоречието в силата на пресъдено нещо, породена с две (или повече) съдебни решения. Силата на пресъдено нещо обаче обвързва само страните по делото и техните правоприемници. Тя е последица на влязло в сила решение, с което е разрешен правен спор. Изключенията са за решенията по гражданско състояние и по брачни искове. Само те имат действие за всички (чл. 298, ал. 3 ГПК). Силата на пресъдено нещо е институт на процесуалното право, а не засяга и не може да засегне абсолютния характер на вещното право на собственост. Този характер придава обективното материално право. Молителят твърди също, че МВР като процесуален субституент на държавата е злоупотребил с правото на иск по чл. 59 ЗЗД. Продължил е да поддържа висящността на делото по този иск в период, след като е влязло в сила решението по отрицателните установителни искове, отрекло титулярството на държавата в правото на собственост върху застроения терен, включително върху сградите в него след 17.09.1991 г. Злоупотребата с право на иск обаче не стои във фактите, които осъществяват основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, а тези твърдения в молбата надхвърлят защитата, която предоставя извънредния способ за контрол на двете влезли в сила решения (този по глава ХХIV ГПК). При този изход на делото и по аргумент от обратното на чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на молителя остават разноските, сторени в настоящото производство. При тези мотиви, съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от "Ин-80" ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], район "О. к. ", [улица], ЕИК[ЕИК], за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4, вр. чл. 307, ал. 4 ГПК на влязлото в сила решение № 642/22.03.2017 г. по гр. д. № 5324/2016 г. на Софийски апелативен съд.