Решение № 7892 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11672/2014 г.

Решение № 7892 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11672/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Агенция "Митници", подадена чрез процесуалния му представител юрк. Димитров, против решение № 4310/26.06.2014 г. на Административен съд - София-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 11866/2013 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 14/37/21.06.2013 г., издаден от митнически орган при Митница Русе, в обжалваната част, потвърдена с решение № 534/25.10.2013 г. на директора на Агенция "Митници". В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е установил фактическата обстановка, приемайки, че бракуваните 220 т мазут са закупени през м. януари 2009 г. и са тези, във връзка с които е определено задължение за акциз. Заключението на вещото лице е преразказано в мотивите на оспореното решение, но липсват съображения за това защо се кредитира. Излагат се съображения за това, че нормата на чл. 7, § 4 от Директива 2008/118 на Съвета няма директен ефект, тъй като е транспонирана точно и в срок в националното законодателство. Претендира се отмяна на решението на АССГ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Топлофикация Русе" ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. "ТЕЦ Изток" оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Филева по съображения, изложени в молба от 08.06.2015 г., и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 14/37/21.06.2013 г., издаден от митнически орган при Митница Русе, в обжалваната частта, потвърдена с решение № 534/25.10.2013 г. на директора на Агенция "Митници". Със същия за периода 01.01.2009 г. - 31.01.2009 г. са установени на "Топлофикация Русе" ЕАД задължения за акциз в размер на 138 980.40 лв. и лихви в размер на 64 766.03 лв. на основание чл. 20, ал. 2, т. 19 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/. За да отмени РА, първоинстанционният съд е приел, че процесното 220 куб. м котелно гориво е бракувано и това се установява от събраните по делото доказателства и СТЕ. С оглед констатациите на вещото лице, че е било наложително почистването на резервоар 2 и спецификата на дейността на жалбоподателя според издадената от ДКЕВР лицензия следва да се приеме, че е налице именно технологичен брак по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗАДС. Дори това да не е технологичен брак по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗАДС, то на основание чл. 7, § 4 от Директива 2008/118, норма имаща пряко приложение, акциз не се дължи. Изводът за директен ефект е обоснован с това, че нормата на чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗАДС е приета след срока за транспониране на директивата. Допълнително АССГ е изложил доводи за незаконосъобразност на РА, тъй като митническият орган не е доказал двете предпоставки по чл. 20, ал. 2, т. 19 от ЗАДС, а именно, че е извършено потребление на акцизна стока и че това потребление е за цели, различни от издаденото удостоверение на освободения от акциз краен потребител. Основателен е доводът на касатора, че представените от жалбоподателя документи за брак на 220 т тежко котелно гориво не касаят гориво, закупено от него през м. януари 2009 г., а гориво, което е било налично през м. ноември 2008 г. В протокола за брак от 15.01.2009 г. ясно е записано, че се бракува тежко котелно гориво /мазут/ 220 т, намиращо се в мазутен резервоар 2, че това количество е отделено в резултат на почистване на мазутния резервоар от утайки и е негодно за ползване. Макар че протоколът е с дата 15.01.09 г. не се оспорва от ревизираното дружество, че почистването на резервоар 2 е извършено от "Нефттрейдинг" ЕООД в изпълнение на сключения между това дружество като изпълнител и "Топлофикация Русе" ЕАД като възложител договор № Д-588/08.10.08 г. Почистването е извършено в периода м. ноември до 03.12.2008 г., на която дата е подписан между страните по договора констативен протокол за приемане на изпълнението. Във възражението си против Ревизионния доклад /РД/ - т. 2.3. ревизираното дружество посочва същите факти. Твърди изрично, че количеството от 220 т, което е почистено от резервоар 2, съответства на бракуваните 220 т, които не отговарят на техническите изисквания за тежко гориво и не могат да бъдат използвани за нуждите на технологичния процес за производството на топлинна и електрическа енергия. Не се оспорва от страна на дружеството също така, че освен посоченото почистване на резервоар 2 от "Нефттрейдинг" ЕООД в периода м. ноември до 03.12.2008 г. друго почистване на този или друг резервоар /1 и 3/ до 31.01.09 г. не е извършвано. Митническите органи установяват, че през м. януари 2009 г. са закупени и заприходени от "Топлофикация Русе" ЕАД по фактури, издадени от "Булмаркет ДМ" ООД и "Полисан" АД, описани в РД, 516.100 т тежко гориво /мазут/. 96.100 т са закупени по двете фактури от "Булмаркет ДМ" ООД, издадени на осми и девети януари 2009 г. Останалото количество е придобито по фактури от "Полисан" АД, издадени в периода от 26 - ти до 31-ви януари 2009 г. От протокол за наличност на мазут по документи е видно, че наличното количество към 31.12.08 г. е 2 536.43 т, които представляват държавен резерв, а сметка 302 е с нулево крайно салдо към 31.12.2008 г. и нулево начално салдо към 01.01.2009 г. Според представената от Производствено-техническия отдел на дружеството справка за производствените процеси са изразходвани през м. януари 2009 г. 240 т. В хода на ревизията е установено, че счетоводно е отразен разход в размер на 460 т и краен остатък към 31.01.09 г. 56.100 т. За разликата от 220 т се представя протоколът за брак от 15.01.2009 г., коментиран по-горе. С оглед изложеното неправилно първоинстанционният съд е приел, че е бракувано процесното гориво от 220.000 т, което е било закупено през м. януари 2009 г. Допълнителен аргумент за това е обстоятелството, че към датата на протокола за брак - 15.01.2009 г. е било закупено само 96.100 т, а останалото гориво до 516.100 т е закупено след 26.01.2009 г., т. е. към 15.01.2009 г. не е имало налично такова в размер на 220 т, което да е бракувано. По отношение именно на разликата от 220 т между закупеното през м. януари 2009 г. и изразходваното за производствени цели митническият орган приема, че е потребено за цели, различи от посочените в удостоверението за освободен от акциз краен потребител, доколкото не се доказва от ревизираното дружество разходването му за производствени цели, и е определено задължение за акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 19 ЗАДС. Дружеството не само не разполага с документи, установяващи разходването на това гориво за производствени цели, но и не твърди, че то е изразходвано за нуждите на технологичния процес за производството на топлинна и електрическа енергия, а твърди, че е бракувано. Доказателства обаче за това, че е бракувано, не се представят. Представени са доказателства, установяващи бракуване на гориво, което е било налично към м. ноември 2008 г., а не към 31.01.09 г. При това положение и при липсата изобщо на документи в счетоводството на дружеството за разходването на това гориво обоснован е изводът на ревизиращия орган, че е налице освобождаване за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2, т. 19 ЗАДС и се дължи акциз на основание ал. 1. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК решението на АССГ като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да се отмени и на основание чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА. Не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в размер, определен съобразно чл. 8 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според цитираната разпоредба на ДОПК на администрацията се дължи юрисконсултско възнаграждение общо за двете съдебни инстанции. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение