Решение № 13365 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14567/2010 г.

Решение № 13365 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14567/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Образувано е по касационна жалба на Росен Иванов Рахнев, от гр. Русе, със съдебен адрес: гр. Русе, ул. "Раковска" № 10, ет. 3, чрез адвокат Венцислав Великов, срещу решение № 15 от 14.10.2010 г. по адм. дело № 426/2010 г. на Административен съд - Русе. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила - основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Русе, е депозирал писмено становище с доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока за обжалване, а по същество, като извърши проверка на обжалваното решение съгласно чл. 218, ал. 2 АПК и разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, счете същата за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Русе е отхвърлил жалбата на Росен Иванов Рахнев за прогласяване нищожността на заповед № 2010000767/29.01.2010 г. на директора на ОДМВР - Русе, с която на основание чл. 75, т. 6 ЗБЛД по отношение жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Забрана за напускане на страната". За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбата е допустима в частта, с която се иска прогласяването на нищожност на обжалвания административен акт, т. к. установеният срок за обжалване е изтекъл. Позовавайки се на доктринерни становища е приел, че нищожни са административните актове, които поради основни недостатъци, засягащи компетентността на административния орган, формата или съдържанието на акта следва да се дисквалифицират като административни актове и юридически актове и да се третират като несъществуващи и в невъзможност да породят правни последици. Счел е, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при делегиране на правомощия за това, въз основа на заповед на министъра на вътрешните работи. Доводите в жалбата, че административният акт е нищожен, т. к. е лишен от законово основание за издаването му, поради противоречие с правото на Европейския съюз е приет за неоснователен, понеже заповедта е издадена на основание действаща правна норма със законов характер. Решението е правилно. Законосъобразно е становището на съда по същество, че нарушението на приложимото материално право при издаването на заповедта не представлява толкова тежък порок, който да обосновава нищожност на заповедта, макар и постановена в нарушение на чл. 27, ал. 1 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО. По силата на върховенството на правото на ЕС над националното, цитираната норма от Директивата дерогира прилагането на чл. 75, т. 6 ЗБЛД, предвид противоречието между двете разпоредби, но това не отменя действието на националната норма, която е правно основание за издаване на заповедта за прилагане на ПАМ. Противоречието на акта с норма на общностното право води до неговата незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон, но не може да се приеме, че същият е издаден без правно основание, защото към датата на постановяването му разпоредбата на чл. 75, т. 6 ЗБЛД е била част от действащото право. Директният ефект на чл. 27, ал. 1 от Директива 2004/38 не води до отмяна правното действие на противоречащата й норма, а има като правна последица само нейното неприлагане (Арг.: чл. 11, ал. 3 ЗНА). Ето защо първоинстанционният съд правилно е отхвърлил жалбата за обявяване нищожността на акта, т. к. оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена на правно основание, част от действащото право и в този смисъл не е лишена от законова основа. Оспорената заповед за прилагане на ПАМ е постановена от компетентен административен орган, в пределите на неговата материална (предметна) и териториална компетентност, в предписаната писмена форма за валидност и при прилагането на материалноправна норма, част от действащото българско законодателство към датата на прилагането й, поради което не е нищожна. Издателят е овластен да прави такова волеизявление (Сравн: чл. 78, ал. 1 ЗБЛД), а само административен акт, издаден при липса на компетентност по степен, по материя или по място (т. е. при липса на законово овластяване) е нищожен и не може да произведе целените с него правни последици. Нарушенията при издаването на заповедта биха могли да се обсъждат само в случай на контрол за законосъобразността на административния акт, като издаден в противоречие на чл. 75, т. 6 ЗБЛД с чл. 27, ал. 1 от Директива 2004/38, но това не е предмет на настоящото производство. Предвид изложеното, не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,