Решение № 10363 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7080/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, подадено от П. В. С., чрез процесуалния му представител адв. К. Марков, за отмяна на влязло в сила Решение № 28386/30.12.2024 г., постановено по адм. дело № 8833/2024 г. по описа на Административният съд - София – град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на П. В. С. срещу Решение № ПИ-269/23.08.2024 г., издадено от директора на Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – гр. София, с което е оставена без уважение подадената от лицето жалба срещу разпореждане с изх. № С240022-137-000100/26.07.2024 г., издадено от старши публичен изпълнител, дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр. София. Искането за отмяна е на основание чл. 239, т. 1, т. 3 и т. 4 от АПК. Обосновава се със следните твърдения: По т.1: Налице са нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Като такова се сочи влязлото в сила Решение № 4136/15.04.2026г. по адм. № 1820/2026г. по описа на ВАС, с което е отменено Решение № 33252/10.10.2025 г., постановено по адм. дело № 8180/2024 г. по описа на АССГ, и вместо него е отменен РА № Р-22221923006648-091-001/09.05.2024 г., потвърден с Решение № 1009/24.07.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ („ОДОП“) – гр. София. Твърди се, че в решението, чиято отмяна се иска съдът се е позовал на РА № Р-22221923006648-091-001/09.05.2024 г., който в последствие е бил отменен с решението на ВАС; По т.3: Счита, че последното твърдение обосновава и наличие на основание по чл.239, т.3 АПК - актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен; По т.4: Твърди, че решението на АССГ е в противоречие с решението на ВАС. Изложени са аргументи, че в решението, чиято отмяна се иска, АССГ е основал изводите си за наличието на непогасени по давност публични задължения и за образуваното изпълнително производство за събиране на сумата от 51 326,15 лева именно на отменения с решението на ВАС РА. Според искателя в резултат от отмяната на РА липсват публични задължения, за които да се образува изпълнително производство, поради което счита за незаконосъобразни действията и бездействията на публичния изпълнител, оспореното разпореждане и решението на директора на ТД на НАП София от 23.08.2024 г., с което жалбата срещу него е отхвърлена. Към искането за отмяна са приложени: Решение № 4136/15.4.2026, постановено по адм. дело № 1820/2026 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), осмо отделение и Решение № 28386/30.12.2024 г., постановено по адм. дело № 8833/2024 г. по описа на АССГ. Ответникът по искането за отмяна – директорът на ТД на НАП – гр. София, чрез процесуалния си представител старши юриск. Н. Върбанова, взема становище за неоснователност на искането по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от искателя адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Искането за отмяна на основание чл.239, т.1 от АПК е процесуално недопустимо, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1, т. 1 от АПК, искането за отмяна се подава в тримесечен срок от деня, в който на подателя му е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който е молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство – в случаите по чл. 239, т. 1 от АПК, но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. Настоящото искане за отмяна на влезлия в сила съдебен акт е подадено след изтичане на посочения в чл. 240, ал. 1, т. т. 1, предл. последно от АПК срок, който е преклузивен. Съдебното решение, чиято отмяна се претендира с искането, е влязло в законна сила на 30.12.2024 г., с постановяването му, като необжалваемо. Депозираното чрез Административен съд – София град искане с вх. № 16784 от 18.05.2026 г. е просрочено, тъй като е следвало да бъде подадено най-късно на 18.12.2025 г., когато е изтекъл преклузивният едногодишен срок по чл. 240, ал. 1, т. 1, предл. последно от АПК. По тези съображения искането за отмяна на основание чл.239, ал.1, т.1 от АПК следва да се остави без разглеждане и да се прекрати производството в тази му част. В останалите му части искането за отмяна е допустимо, като подадено от страна по делото, за която съдебния акт е неблагоприятен и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 4 от АПК. Разгледано по същество е неоснователно. Искането за отмяна на наведеното основание - чл. 239, т. 3 от АПК би било основателно, ако съдебното решение, чиято отмяна се иска, е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В подкрепа на искането е посочено Решение № 4136/15.4.2026, постановено по адм. дело № 1820/2026 г. по описа на ВАС, осмо отделение, с което е отменено Решение № 33252/10.10.2025 г., постановено по адм. дело № 8180/2024 г. по описа на АССГ, и вместо него е отменен РА № Р-22221923006648-091-001/09.05.2024 г., потвърден с Решение № 1009/24.07.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ („ОДОП“) – гр. София. В случая Решение № 28386/30.12.2024 г., постановено по адм. дело № 8833/2024 г. по описа на АССГ, не е основано на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Решение № 4136/15.4.2026, постановено по адм. дело № 1820/2026 г. по описа на ВАС, представено като доказателство по делото в подкрепа на направеното пред съда искане, няма никакво отношение към развилото се съдебно производство по делото, приключило с решение на АССГ, чиято отмяна се иска. В процесния казус законоустановените предпоставки, визирани в тази разпоредба, не са осъществени, предвид което искането за отмяна на това основание е неоснователно. Неоснавотелно е и искането за отмяна на наведеното основание - чл. 239, т. 4 от АПК. В подкрепа на искането отново е посочено Решение № 4136/15.4.2026, постановено по адм. дело № 1820/2026 г. по описа на ВАС, осмо отделение, като се твърди противоречие между двете решения. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК предвижда, че актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Смисълът на цитираната разпоредба е да препятства съществуването на две решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на пресъдено нещо. За да се приеме, че такова противоречие съществува, следва да се установи пълна идентичност между делата, по които решенията са постановени, с оглед на белезите, които индивидуализират спорното право – правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват. Данните по делото, обаче налагат извод за липса на такова противоречие. Цитираните Решение № 4136/15.4.2026, постановено по адм. дело № 1820/2026 г. по описа на ВАС и Решение № 28386/30.12.2024 г., постановено по адм. дело № 8833/2024 г. по описа на АССГ не са тъждествени, тъй като са с различен спорен предмет, а това поначало изключва противоречие между тях. Съдебната практика е константна в становището, че не е налице основание за отмяна, ако двете решения, които си противоречат, са постановени по жалби срещу различни актове, дори те да са издадени по един и същи въпрос. В този смисъл аргументи следва да се черпят и от Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. по тълк. дело № 4/2010 г. по описа на ВАС, където изрично е прието, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. При така изложеното настоящият съдебен състав счита, че по същество с изложеното в искането за отмяна се търси пререшаване на правния спор, което е недопустимо в това извънинстанционно производство. Предвид посоченото и доколкото не е налице основание по чл. 239, т.3 и т. 4 от АПК за отмяна на влязло в сила Решение № 28386/30.12.2024 г., постановено по адм. дело № 8833/2024 г. по описа на Административният съд - София – град, то искането на тези основания следва да се отхвърлят като неоснователно. При този изход на процеса искателят - П. В. С. следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция за приходите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро (130,00 лева). С оглед на така изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,