Решение № 13134 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7957/2012 г.

Решение № 13134 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7957/2012 г., II о., докладчик съдията Светлана Йонкова Радослав Христов Минчев чрез законните си представители е направил искане за отмяна на влязлото в сила решение от 27.04.2012 г. по адм. д. № 2861/2011 г. на Пловдивския административен съд по реда на чл. 239, т. 3 АПК. В искането се твърди, че решението на съда е основано на документ, който в последствие е бил отменен. Стоян Иванов Паунов е направил искане за отмяна на същото влязло в сила решение по реда на чл. 239, т. 1 и 3 АПК. Твърди се, че след постановяване на решението други отчуждени собственици получили по-голямо обезщетение за имотите си, което било ново обстоятелство, което не му било известно при решаване на делото. Твърди, че е налице и хипотезата на чл. 239, т. 3 АПК, тъй като актът, на който било основано решението на съда, впоследствие бил отменен. Двамата молители поддържат алтернативно искане за обявяване на нищожност или недопустимост на решението в случай, че не бъде уважено искането им за отмяна. Ответникът по исканията за отмяна е на становище, че са неоснователни. Върховният административен съд обсъди доводите в исканията за отмяна и представените с тях доказателства и установи следното: С влязло в сила решение от 27.04.2012 г. по адм. д. № 2861/2011 г. на Пловдивския административен съд са отхвърлени жалбите на Радослав Христов Минчев, действащ чрез законните си представители, и на Стоян Иванов Паунов срещу протоколно решение от 09.08.2011 г. на комисията по чл. 210, ал. 1 ЗУТ, назначена със заповед на кмета на община Хисаря, с което е определена цената на правото на преминаване и сервитутното право по отношение на ПИ с идентификатор 169128 в размер на 1800 лв. Двамата молители представят в подкрепа на искането си за отмяна по реда на чл. 239, т. 3, пр. 3 АПК - акт на държавно учреждение, който в последствие е бил отменен, решение от 24.01.2012 г. на комисията по чл. 210, ал. 1 ЗУТ, назначена със заповед на кмета на община Хисаря, с което е определена за имот ПИ 169128 по-ниска оценка и е отменено решение на същата комисия от 09.08.2011 г. Върховният административен съд приема, че не е налице хипотезата по чл. 239, т. 3, пр. 3 АПК за отмяна на влязлото в сила решение. Комисията по чл. 210, ал. 1 от Закона за устройство на територията не е държавно учреждение, а орган по устройство на територията, чието предназначение и правомощия са определени със специален закон. Актовете, които издава комисията по чл. 210, ал. 1 ЗУТ, са индивидуални административни актове по устройство на територията, които подлежат на обжалване по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ пред съда съгласно чл. 210, ал. 3 ЗУТ. Комисията по чл. 210, ал. 1 ЗУТ не може сама да отменя постановени от нея актове така, както е направила с представеното решение от 24.01.2012 г. Във всички случаи, за да е налице основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 3, пр. 3 е необходимо актът, на който се основава решението, чиято отмяна се иска, да е отменен по предвидения в закона ред, а не в противоречие с предвиденото в него. Освен това е необходимо последиците на отменения административен акт да са преюдициални за спора и отмяната да е влязла в сила. Видно от представеното съдебно удостоверение № 2523/25.06.2012 г. в Пловдивския административен съд е висящо делото по жалба на молителя Минчев срещу решение на комисията по чл. 210, ал. 1 ЗУТ от 24.01.2012 г., представено като основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 3, пр. 3 АПК. Хипотезата по чл. 239, т. 3, пр. 3 АПК не е налице, тъй като решението, чиято отмяна се иска, не се позовава на отменен акт, в случая решение на комисията по чл. 210 ЗУТ от 09.08.2011 г. Със съдебното решение съдът не се е позовал на това решение, а е осъществил контрол за законосъобразността му по реда на чл. 215 и сл. ЗУТ във вр. с чл. 146 АПК съобразно законовата му компетентност за това. Върховният административен съд приема, че не е налице хипотезата за отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 239, т. 1 АПК. Обстоятелството, че с други административни актове е определена по-висока оценка за имоти на трети лица, които били от същия вид и категория и доказателствата за това (решение от 04.01.2012 г. на комисията по чл. 210 ЗУТ) не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК и не са от съществено значение за правилното решаване на делото. Това са различни административни актове от този, предмет на проверка за законосъобразност с решението, чиято отмяна се иска. Тези актове са постановени по отношение на други имоти и лица и са неотносими към разрешения с влязлото в сила решение административен спор. Представените от молителя Паунов писмени доказателства - рекапитулация на площите и доклад за размера на обезщетението са били представени при разглеждане на делото в Пловдивския административен съд. Отмяната на влязло в сила съдебно решение е допустима само на основанията, посочени в чл. 239 АПК. Нищожността на решението или неговата недопустимост представляват касационни основания за отмяна, но не и такива по чл. 239 АПК, поради което не следва да се обсъждат в това производство. Исканията за отмяна са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Община Хисаря претендира разноски, но не представя доказателства за направени такива и техния размер. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд