Решение № 2370 от 7.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на земеделието, чрез пълномощника юрисконсулт Г. Царска, срещу решение 479 от 11.05.2022 г., постановено по адм. дело 102/2022 г. от Административен съд София-област (АССО), с което е отменена издадена от него заповед РД 48-60/24.08.2020 г. Касаторът на основание чл. 209, т. 3 АПК обжалва съдебното решение като неправилно и необосновано. Моли за неговата отмяна и потвърждаване на заповедта. Заявява, че позоваването в нея на двете хипотези на ал. 6 и ал. 7 на чл. 7 ЗЛОД е, защото изменението по ал. 7 трябва да е съобразено с трайните теренни форми и съоръжения, съобразени със землищните граници, което е предвидено по ал. 6. Досежно инициирането на изменението се позовава на доказателства по делото установяващи, че допуснатото неточно изписване на подотдели засяга ловностопански район на Държавно ловно стопанство, а не само района на двете ловни дружини. Изразява несъгласие с извода на АССО, че мотивите на заповедта са бланкетни, защото тя е приета с основния и най-важен мотив да се подобрят условията за безопасност при ловуването на ловните дружини, като не се допуска неправомерно нарушаване на границите им. Не претендира разноски. Ответниците СНЦ "Ловно-рибарско дружество" гр. Дулово; "Северноцентрално държавно предприятие"- Габрово; ТП Държавно ловно стопанство "Каракуз" - Дулово; Регионална дирекция по горите - Русе, не изразяват становища по касационната жалба. Не претендират разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССО е била заповед РД 48-60/24.08.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите (МЗХГ), с която на основание чл. 7, ал. 6 и ал. 7 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), чл. 3, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗЛОД (ППЗЛОД) и предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) по докладна записка 13-1206/20.08.2020 г., е наредено да се измени т. I от заповед РД 46-1405/20.07.2001 г. на МЗГ, изменена със заповеди РД 46-1534/22.08.2001 г., РД 49-49/26.04.2002 г., РД 49-81/26.06.2002 г., РД 49-194/25.11.2002 г., РД 49-173/22.07.2004 г. и РД 49-175/09.05.2007 г. на МЗГ, заповеди РД 49-378/12.09.2011 г. и 49-170/27.05.2014 г. на МЗХ и заповед РД 48-20/08.04.2019 г. на МЗХГ, в частта й на т.12 Ловностопански район Паисиево и т.16 Ловностопански район Боил. В заповедта са посочени границите от север, изток, юг и запад на двата ловностопански района и кои отдели от горските територии се включват в тях. Посочени са общата им площ, както и каква част от нея е заета от горски и каква част от земеделски територии. Като мотиви за издаването на заповедта са посочени отстраняване неточностите в описанието на границите и площите на ловностопанските райони и подобряване условията за безопасност при ловуване. Първоначално при обжалването на заповед РД 48-60/24.08.2020 г. е било постановено решение 608/23.06.2021 г. по адм. дело 1013/2020 г. по описа на АССО в проведено производство по оспорване на общ административен акт. Това решение е отменено с решение 889/01.02.2022 г. по адм. дело 9856/2021 г. на ВАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав с един съдия, при спазване указанията да се конституират заинтересованите страни, да се извърши проверка за редовност и допустимост на жалбата, да се извърши преценка границите на какви ловностопански райони по смисъла на чл. 7, ал. 5 ЗЛОД са изменени с процесната заповед и да се съберат относимите към спора доказателства, включително заповед РД-46-1405/20.07.2001 г. на МЗГ и последващите заповеди за изменението й. При новото разглеждане е образувано адм. дело 102/2022 г. на АССО и е постановено атакуваното в настоящото касационно производство решение 479 от 11.05.2022 г. В неговия ход като заинтересовани страни са конституирани "Северноцентрално държавно предприятие"- Габрово; ТП Държавно ловно стопанство "Каракуз" - Дулово; Регионална дирекция по горите - Русе. Като писмени доказателства са представени и приети заповед РД-46-1405/20.07.2001 г., която настоящата заповед РД 48-60/24.08.2020 г. изменя, както и всички по-горе посочени заповеди за нейните предходни изменения. За да се произнесе по спора първоинстанционният съд е приел, че заповедта макар да е издадена от компетентен орган министърът на земеделието, храните и горите по принцип притежава правомощия по чл. 7, ал. 6 и ал. 7 ЗЛОД, както да утвърждава границите на ловностопанските райони, така и да прави промени на границите между ловностопанските райони на държавните ловни стопанства и дивечовъдните участъци, не е постановена в изискуемата от закона форма и в нарушение на административно-производствените правила. Тази извод е направен, защото в заповедта са посочени две правни основания за издаването й - чл. 7, ал. 6 и ал. 7 ЗЛОД, които уреждат различни правомощия на административния орган да извърши първоначално определяне на границите между ловностопанските райони като се ръководи от материалноправните предпоставки по чл.6, съответно да извърши последваща промяна на така установените граници. АССО е отчел, че разпоредителната част от заповедта постановява промяна на вече определени граници между ловностопанските райони Паисиево и Боил, но е дадено само словесно описание на границите им и изброяване на отделите от горските територии в които те попадат. Това изложение съчетано с посочването, че с промяната ще бъдат отстранени неточностите в описанието на границите и площите на ловностопанските райони и ще се подобрят условията за безопасност при ловуване е намерено за бланкетно. Съдът е достигнал до този извод, защото в заповедта и предложението на изпълнителния директор на ИАГ не е посочено в какво се изразяват неточностите, в коя част от предходните заповеди са налице те в кои граници, на кой терен, по отношение на кои отдели от горските територии. По отношение допуснатите процесуални нарушения АССО се е позовал на чл. За от ППЗЛОД предвиждащ, че предложения за изменение на границите на ловностопанските райони по чл. 7, ал. 5, т. 1 ЗЛОД районите на ловните дружини, какъвто е настоящият случай, се инициират от една или повече ловни дружини в състава на сдружението по чл. 30 от ЗЛОД. Ловните дружини Паисиево и Боил са организирани в СНЦ "Ловно-рибарско дружество" гр. Дулово. Последните не са правили предложение за промяна на границите на техните ловностопанските райони, липсва и решение на управителния съвет на ловно сдружение по ал.3 на чл. За ППЗЛОД, поради което налице нарушение на процедурата по издаване на заповедта по чл. 7, ал. 7 ЗЛОД. Като второ процесуално нарушение е посочено, че макар в процесната заповед РД 48-60/24.08.2020 г. и докладната записка 13-1206/20.08.2020г. на изпълнителния директор на ИАГ да не е посочено точно в какво се изразява неточното описание на границите на ловностопанските райони, в сигнала на Зли дол Холдинг ООД сключил договор за ползване на дивеча с ДГС-Силистра и предложението на директора на ДЛС Каракуз - Дулово това е изложено. Касае се за допусната очевидна фактическа грешка в заповед РД 48-20/08.04.2019г. на МЗХГ, изразяваща се в технически пропуск при изброяването на отделите от горските територии попадащи в съответния ловностопански район те да бъдат правилно определени, съобразно описаните им граници. Редът за поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка е по чл.62 АПК, а не по чл.7, ал.7 ЗЛОД, каквото становище е дал директорът на дирекция ПАД към ИАГ, но органът не се е съобразил с него. Обжалваното решение е правилно. Съдът въз основа на верни фактически установявания е достигнал до обосновани правни изводи. Правилно е приел, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповед РД 48-60/24.08.2020 г. не е надлежно немотивирана, което обуславя нейната незаконосъобразност основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт трябва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му от което следва, че императивно изискване на закона е той да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да са разбере волята на неговия издател. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна. С оглед трайната съдебна практика, залегнала още в тълкувателно решение 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите могат да се съдържат както в самия акт, така и в друг документ към който актът препраща и който се намира в административната преписка. В процесния случай фактическите основания за издаване на заповед РД 48-60/24.08.2020 г. насочват към допуснати очевидни фактически грешки в заповед РД 48-20/08.04.2019г. на МЗХГ, изразяваща се в технически пропуск при изброяването на отделите от горските територии попадащи в ловностопанските райони Паисиево и Боил. Тези очевидни фактически грешки обаче, обуславят провеждане на производство за поправка по чл.62 от АПК. Органът не е посочил тази норма като правно основание на акта, следователно не налице единство между фактическите и правни му основания. Вместо да подведе установените факти към приложимата правна уредба, съобразявайки се със становището на директора на дирекция ПАД към ИАГ, министърът на земеделието в нарушение на административнопроизводствените правила е постановил акт за промяна на границите на ловностопанските райони Паисиево и Боил на основание чл. 7, ал. 7 от ЗЛОД, без да има предложения на ловните дружини и решение на управителния съвет на ловното сдружение по чл.3а от ППЗЛОД. Това нарушение е същество, защото без такива предложения и решение на управителния съвет, производството не може да започне. По наведените в касационната жалба съображения, правилни са изводите на АССО, че заповед РД 48-60/24.08.2020 г. съдържа бланкетни мотиви. Както отстраняването на неточности в описанието на границите и площите на ловностопанските райони, така и подобряване условията за безопасност при ловуване, представляват целения правен резултат на заповедта, но не може да се квалифицират като мотиви за издаването й. Мотиви биха били описанието на тези неточностите, в кои граници, на кой терен, по отношение на кои отдели от горските територии са те. Наличието подобно описание има в сигнала на Зли дол Холдинг ООД и предложението на директора на ДЛС Каракуз Дулово, но както се изложи те насочват към допуснати очевидни фактически грешки в заповед РД 48-20/08.04.2019г., а не към необходимост за промяна на границите на ловностопанските райони. В процесната заповед трябваше да бъде обосновано и как поправката в границите ще подобри условията за безопасност при ловуване. Органът е възприел позицията на подателя на сигнала Зли дол Холдинг ООД, заявило наличие на конфликт с системно нарушаващите границите ловци от ловна дружина Боил, без да изложи съображения безопасността при ловуване на коя от страните в конфликта обезпечава на Зли дол Холдинг ООД или ловците от ловна дружина Боил. Не може да бъде споделено възражението, че във връзка с инициирането на изменението от доказателства по делото се установява, че допуснатото неточно изписване на подотдели засяга ловностопански район на Държавно ловно стопанство, а не само района на двете ловни дружини. Касаторът не посочва кои доказателства има пред вид, нито уточнява кои са ловностопанския район и Държавното ловно стопанство. В текста на оспорената заповед се определят граници единствено на ловностопанските райони Паисиево и Боил, не и на ловностопански район на Държавно ловно стопанство. В преписката също няма очертана необходимост от промяна на граници на ловностопански район на Държавно ловно стопанство. По отношение възражението, че посочването в заповедта на двете хипотези на ал. 6 и ал. 7 на чл. 7 ЗЛОД е защото изменението по ал. 7 трябва да е съобразено с трайните теренни форми и съоръжения, съобразени със землищните граници, което е предвидено по ал. 6, касационният състав възприема изводите на АССО, че чл. 7, ал. 6 и ал. 7 от ЗЛОД уреждат различни процедури и не е възможно за едни и същи ловностопански райони едновременно да се и определят първоначални граници, и те да се променят. Тук следва да се отбележи, че посочването на неприложимата норма на чл. 7, ал. 6 ЗЛОД не е съществено нарушение, тъй като както вече се посочи при направените фактически установявания органът е следвало осъществи процедурата по чл. 62 АПК, а не тази по чл. 7, ал. 7 от ЗЛОД. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение