Решение № 6265 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12981/2012 г.

Решение № 6265 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12981/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Здравко Димитров Мавродиев от гр. Благоевград против решение № 2389 от 02.05.2012 г. по адм. дело № 211/2012 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед рег. № 5375/15.12.2011 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", в частта, с която на основание чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМВР служителят временно е отстранен от длъжност. С доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението се иска отмяната му, както и тази на административния акт в оспорената му част. Ответникът, чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна по съображения в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Спор относно фактическата обстановка, правилно установена от АССГ, не е налице. Заповедта за образуване на дисциплинарното производство срещу Мавродиев е издадена в резултат на задържането му за 24 часа след проведена полицейска операция в района на ГКПП - Кулата. Задържането по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е във връзка с получени данни за негова съпричастност в извършено престъпление по чл. 242 от НК, без да е образувано досъдебно производство срещу него с повдигане на обвинение. Служителят е заемал длъжността полицай на ГКПП - Кулата, като данните за престъпната му дейност са обещание да осигури безпрепятствено преминаване на 6 броя МПС с укрити в тайници акцизни стоки без бандерол срещу определена сума пари. Според дисциплинарно-наказващия орган случилото се обоснова извод за евентуално извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР, съставомерно по чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, чието установяване цели дисциплинарното производство срещу служителя. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че в настоящия случай са налице и двете законови предпоставки по чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, което касационната инстанция не споделя. Определящо за основателността на жалбата на Мавродиев срещу заповедта, която в оспорената й част представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, който следва да отговаря на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК, е липсата на съображения за отстраняването на служителя от длъжност съгласно кумулативното изискване в хипотезата на чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Не е мотивирано от органа заключението с какво служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина в хода на образуваното срещу него със заповед по чл. 230, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарно производство. Този извод не може да следва по презумпция. Органът - издател на оспорения акт е длъжен да обоснове с изрични мотиви отстраняването от длъжност във всеки конкретен случай. Така служителят може да се защити ефективно, а съдът да упражни правомощията си по контрол за законосъобразността на административния акт, т. е. да провери наличието на материалноправните предпоставки за отстраняването при наличие на диспозитивна по характера си правна норма, а не да прави опит той да мотивира отстраняването. Обстоятелството, че жалбоподателят е вече уволнен от заеманата длъжност не води до извод за липса на правен интерес от съдебна защита. Предвид изложеното са били налице основанията по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК за отмяна на процесната заповед. Като е отхвърлил жалбата, АССГ е постановил незаконосъобразно и необосновано решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови ново по съществото на спора, с което да се отмени административния акт в обжалваната му част. Разноски от касатора не са претендирани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение