Решение № 15313 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 587/2018 г.

Решение № 15313 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 587/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Я. Ш. от гр. [населено място] против Решение № 831 от 30.11.2017 г. постановено по адм. д. № 280/2017 г. по описа на Административен съд Хасково, с което съдът е отхвърлил жалбата й против Решение № 1012-26-50-1 от 20.02.2017 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - Хасково, с което е оставена без уважение жалбата й против Разпореждане №[ЕГН]/2139-26-4/20.01.2017 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Хасково. Твърди се в касационната жалба, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК, поради което лицето моли същото да бъде отменено и съдът да уважи оспорването против решението на директора на ТП на НОИ - Хасково. Ответникът - директор на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Хасково не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Хасково е Решение № 831 от 30.11.2017 г. постановено по адм. д. № 280/2017 г. по описа на Административен съд Хасково, с което съдът е отхвърлил оспорването на Ш. против Решение № 1012-26-50-1 от 20.02.2017 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Хасково. За да достигне до този резултат първоинстанционният административен съд след проверката по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК е приел за установено, както и е изложил доводи в тази насока, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на относимите административнопроизводствени норми и материално правни такива, актът е съобразен с целта на закона. Позовал се е на факта, че осигурителният стаж на жалбоподателката, положен на длъжност "началник склад МТС към СМЕК "Марбас" гр. Димитровград за периода от 29.06.1978 г. до 04.10.2003 г., с продължителност 25 г. 03 м. 05 дни към мина "Здравец" ЕАД в ликвидация, правилно е зачетен от пенсионния орган като трета категория труд. Прието е, че така положеният труд не би могъл да се отнесе към труда на работниците, заети непосредствено на работа под земята по смисъла на т. 1 от ПКТП (отм.); , тъй като не е положен непосредствено и изключително под земята в някой от визираните в разпоредбата обекти. Въз основа на писмените доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност и експертното заключение, административният съд е приел за безспорно установено, че Я. Ш. няма основание да ползва при пенсиониране категорията труд, определена за заетите в производството на взривни вещества, тъй като работата й за спорния период не е свързана със същата вредност и тежест на труда. Обосновава извода и с обстоятелството, че категорията на полагания от жалбоподателката труд не е обвързана с категоризацията на склада като първа категория. Решението е валидно, допустимо и правилно. С Решение № 1012-26-50-1 от 20.02.2017 г. директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Хасково е отхвърлил жалбата на Я. Ш. против Разпореждане №[ЕГН]/2139-26-4/20.01.2017 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Хасково. Спорът в първоинстанционното производство е относно това следва ли да се зачете от пенсионния орган като труд от първа категория, положеният от Ш. труд на длъжност "началник склад МТС към СМЕК "Марбас" Димитровград, с дейност добив на въглища за периода 29.05.1978 г. – 04.10.2003 г. Със заявление вх. № 2109 – 26 – 52/13.09.2016 г. до директора на ТП на НОИ - Хасково Я. Ш. е поискала да й бъде изменена пенсията за осигурителен стаж и възраст, с твърдения, че е неправилно определена по размер. С процесното разпореждане компетентното длъжностно лице по "ПО" при ТР на НОИ - Хасково е отказало да измени размера на вече отпуснатата на лицето пенсия. Субективното материално право на страната да иска изменение на влезлия в сила и съответно стабилен административен акт произтича от обстоятелството, че е полагала труд на длъжност "началник склад в МТС", управител на склад в Материално техническо снабдяване към мина "Здравец", който счита, че следва да се зачете от първа категория при пенсионирането й по чл. 68 КСО. В този случай приложима е нормата на чл. 99 от КСО, ред. ДВ бр. 100 от 2010 г. преди изменението на текста с ДВ бр. 98 от 2016 г. Според относимата редакция на текста на чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато пенсията е определена в по-голям или в по-малък размер. Първоинстанционният съд е приел за безспорно, който извод се споделя и от настоящата съдебна инстанция, че въз основа на писмените доказателства пред административния съд - заповед за прекратяване на трудово правоотношение от 2003 г., Удостоверение Обр. УП-3 изх. № 1028/05.12.2005 г. издадено от Мина "Здравец" ЕАД в ликвидация гр. Димитровград и Справка за осигурителен стаж на лицето Я. Ш. - МП № 2631/08.02.2010 г., за периода от 29.06.1978 г. до 04.10.2003 г. Я. Ш. е полагала труд на длъжност "началник склад в МТС, управител на склад в Материално техническо снабдяване" към мина "Здравец" ЕАД в ликвидация. Не е спорно и обстоятелството, че този осигурителен стаж на жалбоподателката е зачетен от пенсионния орган при отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) като такъв от трета категория. За процесния период относими материалноправни норми се съдържат в Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм. в сила до 31.12.1999 г.) и Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (загл. изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г.), в сила от 01.01.2000 г. Съгласно § 2 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП в сила от 29.12.1967 г., отм. ДВ, бр. 39 от 07.04.1998 г., в сила от 01.01.2000 г.), трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31 декември 1999 г. включително, се зачита от съответната категория по действащия до тази дата Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране. Според чл. 1 ПКТП (отм.); , за първа категория се зачита трудът на инженерно-технически работници до началник (ръководител) на рудник включително, инженерно-технически работници до началник (ръководител) на предприятие включително, в предприятията на безруднична структура и хронометражисти, заети с подземна работа в мините, тунелите и други подземни обекти; началници и зам. началници на минноспасителните станции и минноспасителните пунктове. С въвеждането на чл. 6л (Нов - ДВ, бр. 58 от 1990 г.) от ПКТП (отм.); , от първа категория е и трудът на работници и инженерно-технически работници до началник на цех включително, заети в производството на пиротехнически средства, димки, димни смеси, димни гранати, взривни вещества, барути и при производството, ремонта и унищожаването на бойни припаси и техни елементи, инспектор (контрольор) по качеството, представител на заявителя с постоянно работно място в посочените цехове, монтьор и ел. монтьор - регулировчици, изпитател, организатор по производството и контрольор по качеството на радиолокационната апаратура от системата на Министерството на народната отбрана. В случая приложим е и текста на нормата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС, в сила от 01.01.2000 г.), съгласно която установяването на осигурителния стаж се извършва с изброените документи: трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. На основание ал. 2 на чл. 40 документът се издава от осигурителя въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Не е допустимо характерът и тежестта на изпълняваната работа да се установяват със свидетелски показания. Изводите на съда се основават на извършена аргументирана преценка на допустимите доказателства по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 НПОС. За да се приеме, че е основателна претенцията на касаторката, същата следваше на първо място да установи, че трудът й за спорния период от 29.06.1978 г. до 04.10.2003 г. на длъжност "началник склад МТС" е положен при условията на първа категория труд. Настоящият състав приема, че касаторът, в чиято тежест е да установи благоприятните за него обстоятелства съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК, не доказва по безспорен и категоричен начин този факт. От приетите за установени пред Административен съд Хасково правнорелевантни факти е видно, че Ш. не е работила в производство на взривни вещества или пиротехнически средства, респ. работата, която е извършвала не е със същата тежест и вредност на труда, равностойна на тежестта и вредността в производството на взривни вещества. Наведените с касационната жалба доводи, че следва да намери приложение разпоредбата т. 67 от ПКТП (отм.); са неоснователни. Правилно Административен съд Хасково достига до извод, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 67 от ПКТП (отм.); и пенсионният орган законосъобразно е зачел осигурителния стаж на лицето като стаж при трета категория труд. Длъжността на касаторката не се изпълнява при наличие на вредности и тежест, които са идентични с посочените в раздел I и II от ПКТП (отм.);. Върховният административен съд в свое Решение № 10761 от 19.07.2011 г. по адм. д. № 166/2011 г., VІ отд. на ВАС, шесто отд., вече е имал възможността по идентична жалба на касаторката да се произнесе, в смисъл, че предприятието - осигурител мина "Здравец" ЕАД, гр. Димитровград не е свързано с производство на пиротехнически средства, димки, димни смеси, димни гранати, взривни вещества, барути или производство по ремонт и унищожаване на бойни припаси и техни елементи, поради което полаганият от лицето труд не може да бъде категоризиран на основанията по т. 6л ПКТП (отм.);. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение