Решение № 14882 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4790/2019 г.

Решение № 14882 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4790/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Л. Илиева против решение № 477 от 15.03.2019 г., постановено по адм. дело № 93/2019 г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е отменен Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П-02000218166790-004-001/10.10.2018 г., издаден от орган про приходите при ТД на НАП-Бургас. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробно развити съображения в подкрепа на наведените оплаквания. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се потвърди Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П-02000218166790-004-001/10.10.2018 г. на орган по приходите при ТД на НАП-Бургас и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – "Ер енд Ер" ООД не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: По фактите не е имало спор пред първоинстанционния съд и те са следните: Производството е образувано по подадена от "ЕР ЕНД ЕР" ООД справка – декларация № 02002751280/13.09.2018 г., в която е декларирано ДДС за възстановяване за д. п. м. август 2018 г. в размер на 9 035, 95 лв. Възложено е извършване на проверка за периода от 1.08.2018 г. – 31.08.2018 г. Органът по приходите е констатирал, че дружеството отговаря на изискванията на чл. 92, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за възстановяване на ДДС за м. 08.2018 г. в размер на 9035. 95 лв. Но при извършена проверка в информационната система на НАП-СУП, е установено че към 10.10.2018 г. дружеството има изискуеми задължения. От служебна бележка, издадена от публичен изпълнител се установява, че има образувано изпълнително дело № 1805571531/2018 за събиране на налични изискуеми задължения на дружеството. Тези задължения са установени с РА №Р-02000217007763-091-001/20.07.2018 г. и към 10.10.2018 г. са в размер на 21574, 01 лв. С оглед констатираното органът по приходите на осн. чл. 128, ал. 1 от ДОПК е извършил прихващане на подлежащия на възстановяване ДДС за м. август 2018 г. в размер на 9 035. 95 лв. срещу част от задълженията по изпълнителното дело. За да отмени АПВ първоинстанционният съд е приел, че оспореният АПВ е незаконосъобразен, поради неправилно приложение на материалния закон. Приел е, че задължението е изпълнено доброволно, съгласно нормата на чл. 178, ал. 1 ДОПК, поради което с плащането му, задължението е било погасено. С извършеното плащането и постъпването на сумите по сметка на НАП, държавата не е разполагала с вземане към "Ер Енд Ер" ООД, произтичащо от издадения срещу дружеството РА. Т. е към момента на издаване на оспорения АПВ, административният орган не е разполагал с материалното право да прихване подлежащия на възстановяване данък със задължение, което вече е било погасено. Решението е правилно. По делото не е било спорно, че дружеството е наредило за плащане цялата дължима сума по РА № Р-02000217007763-091-001/20.07.2018 г. на 26 и 27 юли 2018 г., като в платежните документи изрично е отразено като основание за плащане посочения РА. Не е било спорно също, че с извършеното плащането, жалбоподателят е погасил единственото си задължение–това, установено с РА № Р-02000217007763-091-001/20.07.2018 г. Спорът по делото е правен и се свежда до това, дали е приложима разпоредбата на чл. 169, ал. 7 във вр. ал. 4 и ал. 5 ДОПК. Съгласно чл. 169, ал. 4 от ДОПК, за публичните задължения, установени от НАП, до започване на принудителното им събиране, длъжникът заявява вида на задълженията, които иска да погаси, като с постъпилата сума се погасява задължението от съответния вид, срокът за внасяне на което изтича най-рано към датата на плащането, освен ако закон не е предвидено друго /ал. 5/. Съгласно чл. 169, ал. 7 ДОПК обаче, ал. 4 и ал. 5 не се прилагат за вземания по невлязъл в сила акт, освен ако до образуване на изпълнителното дело лицето подаде заявление до компетентната териториална дирекция, че погасява задължението си по този акт или погасяването става чрез прихващане. С тази разпоредба е въведено изключение от общия ред за погасяване, което се прилага за вземания по невлязъл сила ревизионен акт. Правилно е приел административният съд, че разпоредбата на чл. 169, ал. 7 вр. ал. 4 и ал. 5 ДОПК е неприложима. Дружеството е имало само едно задължение по РА, което то е погасило изцяло с плащанията, осъществени по банков път на 26 и 27 юли 20178 г. Поради това "Ер Енд Ер" ООД не е било длъжно да подава заявление по чл. 169, ал. 7 ДОПК, респ. с реализиране на плащанията е настъпил погасителния ефект относно задълженията, установени с РА, макар същият да не е бил все още стабилен административен акт. Касационната инстанция споделя изцяло останалите подробни и законосъобразни мотиви на АС-Бургас, на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение