Решение № 3937 от 7.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11623/2014 г.

Решение № 3937 от 7.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11623/2014 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стефка Светославова Ефтимова от гр. Ловеч против решение № 69 от 14.07.2014 г., постановено по адм. дело № 75/2014 г. на Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-13-03/13.02.2013 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Ловеч за прекратяване на служебното правоотношение. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът счита касационната жалба за неоснователна по съображения, изложени в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция намира касационното оспорване за процесуално допустимо, а по същество за неоснователно. Фактическата обстановка е правилно установена, а изводите на съда за отхвърляне на жалбата изцяло се споделят. Законосъобразно и обосновано е прието, че процесната заповед е издадена на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), въпреки, че в нея е посочена и нормата на чл. 107, ал. 2 от същия закон. Според първата цитирана разпоредба, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от встъпване в длъжност, органът по назначаване може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. За упражняването на това право е необходимо наличието на две предпоставки, едната положителна - назначаването на държавния служител на държавна служба да е за първи път и втората отрицателна - да не е изтекла повече от една година от встъпването в длъжност. Безспорно е, че в настоящия случай и двете условия са изпълнени. Прекратяването на правоотношението в срока по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е проявление на дискреционно право. Преценката за съответствие между качествата на служителя и изискванията за изпълнение на длъжността не подлежи на проверка от съда. Поради това посочването и на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл като правно основание за прекратяване на служебното правоотношение обективно е ненужно. Нещо повече, при прекратяване на правоотношението в срока за изпитване няма изискване да се излагат фактически основания за това. С оспорената заповед е извършено нещо повече, като е посочено конкретното обстоятелство, обуславящо решението на органа за прекратяване на служебното правоотношение, а именно качеството на изпълнение на служебните задължения. Ефтимова е получила възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността младши експерт в Общинска служба по земеделие - Ловеч. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на постановеното първоинстанционно решение и то следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и жалбоподателката следва да се осъди да заплати на Областна дирекция "Земеделие" сумата 300 лева за настоящата инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,