Решение № 4857 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 902/2021 г.

Решение № 4857 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 902/2021 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на С. С. против решение № 1806 от 19.10.2020 г. по адм. дело № 1278/2020 г. на Административен съд – Пловдив. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на служба "Военна полиция" към Министерство на отбраната, в писмен отговор и пледоария по същество, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на С. С. против заповед № ВП-2405 от 5.05.2020 г. на директора на служба "Военна полиция", с която на основание чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3, чл. 162, т. 1а и чл. 170, ал. 1, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) и чл. 75, т. 1 и 2 от Правилника за приложение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ) е прекратен договорът му за военна служба и С. С. е освободен от длъжност, от военна служба и е зачислен в запаса, считано от 26.05.2020 година. Съдът е приел, че обжалваната заповед не страда от пороците по чл. 146, т. 1 - 5 АПК. Установил е, че е издадена от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решение е правилно по следните съображения: При коректно установена фактическа обстановка и въз основа на точен анализ на събраните по делото доказателства, административният съд е достигнал до обосновани правни изводи. Съгласно нормата на чл. 66, ал. 1 ППЗОВСРБ, не по-късно от 3 месеца преди изтичане срока на договора всяка от страните по него може да отправи предложение до другата страна за удължаването му с не по-малко от две години. Когато предложението изхожда от военнослужещия, същият следва да подаде рапорт чрез командира (началника) на военното формирование или ръководителя на съответната структура, в която служи, до министъра на отбраната или до оправомощеното от него длъжностно лице да сключва договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях, съответно да удължава срока на договора. В този случай, командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура дава мотивирано становище по рапорта в 3-дневен срок и го изпраща придружен с кадрова справка по команден ред до длъжностното лице, което има право да удължи срока на договора за военна служба; рапортът се завежда в деловодството на длъжностното лице, което има право да удължи срока на договора за военна служба. Ако нито една от двете страни не отправи предложение по ал. 1 до другата за удължаване на срока, договорът се прекратява с изтичането на уговорения срок - чл. 66, ал. 4 ППЗОВСРБ. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че с отправянето на предложение от военнослужещия до другата страна за удължаване на срока на договора за военна служба, органът по назначаването се задължава да продължи срока на действие на договора. Това тълкуване не намира опора в нормативната уредба, т. к. би довело до извод, че подаването на предложение от едната страна може да доведе до едностранно изменение на договорното правоотношение, без оглед волята на другата страна. Волеизявлението на военнослужещия, че желае да бъде продължен срокът на договора за кадрова военна служба не обвързва императивно другата страна да приеме същото. Органът по назначаване разполага с правомощието да реши да приеме или не отправеното предложение от военнослужещия. В случая върху рапорта на касатора за продължаване срока на договора му е поставена отрицателна резолюция от директора на служба "Военна полиция" – Пловдив, както и от директорът на служба "Военна полиция", който по силата на оправомощаването със заповед на министъра на отбраната № 0 Х-1252/7.12.2.0217 г. е издал и заповедта за прекратяване на договора за кадрова военна служба. Случаите, в които се допуска едностранно изменение на правоотношенията са предмет на изрична правна регламентация, а такава в случая не е налице. Съдът правилно е приел, че органът по назначаването, респ. оправомощеното от него длъжностно лице, разполага с правомощието да измени (ако приеме) или да прекрати правоотношението (ако не приеме предложението), поради изтичане срока на договора за военна служба. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба относно липсата на компетентност при издаване на процесната заповед. Правомощието да прекрати договора за военна служба е на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице. С оглед разпоредбите на чл. 161, т. 3 ЗОВСРБ, чл. 73, ал. 1 ППЗОВСРБ и въз основа на т. 3.1.1 от заповед № ОХ-1252/07.12.2017 г. на министъра на отбраната, директорът на служба "Военна полиция" се явява компетентното длъжностно лице, на което са предоставени правомощията да приема на военна служба, да сключва договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях, да назначава, преназначава и освобождава от длъжност, да повишава и понижава във военно звание, както и да освобождава от военна служба и да прекратява договорите за военна служба на военнослужещите от службата до военно звание "подполковник" (капитан II ранг), включително. Неоснователно е и възражението на касатора, че процесната заповед не е мотивирана. Фактическото и правно основание за издаване на заповедта е посоченото в чл. 162, т. 1а ЗОВСРБ - изтичане на срока, за който е сключен договорът за кадрова военна служба. Настъпването на този юридически факт има за последица прекратяване на договора. Срещу оспорената заповед защитата може да се изрази в представяне на доказателства за продължаване срока на неговото действие, а именно сключено допълнително споразумение, което отлага във времето настъпването на основанието по чл. 162, т. 1а от ЗОВСРБ. В тази връзка следва да се изясни и целта на изискването по чл. 66, ал. 2, т. 1 от ППЗОВСРБ, а именно становището на ръководителя на структурата да бъде мотивирано. Това изискване е въведено с изменение на разпоредбата в сила от 12.09.2017 г. и е установено в полза на компетентното длъжностно лице. Мотивираното становище за професионалната дейност на военнослужещия е с оглед вземане на решение от компетентния орган за продължаване или не на срока на сключения между страните договор и в този контекст има подготвителен характер. Поради това отсъствието на мотивирано становище по рапорта на военнослужещия не лишава органа от правомощието да извърши собствена преценка и приеме самостоятелно решение да сключи ли допълнително споразумение за продължаване на срока на договора с военнослужещия, съответно не обуславя извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Въпреки че в нормативната уредба не е предвидена изрична възможност за проверка на законосъобразността на процедурата по чл. 66 ППЗОВСРБ и целесъобразността на мотивите да не приеме отправеното волеизявление за продължаване на срока на договора, касаторът е сезирал министърът на отбраната и Инспекторът към Министерството на отбраната във връзка с рапорта му за продължаване на срока за кадрова военна служба. Подаденият сигнал е разгледан от компетентните органи и е прието, че няма нарушения от отговорните длъжности лица. Съдът няма правомощие да проверява целесъобразността на решението на оправомощеното длъжностно лице, с което не се е съгласил да продължи срока на договора, защото никоя от страните не дължи съгласие, а има правото да приеме или не отправеното предложение. Изложените фактически и правни обстоятелства са били обсъдени от решаващия съд, който аргументирано е достигнал до извод за отсъствие на основанията по чл. 146, т. 1 - 5 АПК за отмяна на обжалваната заповед. Неоснователни са доводите на касатора, че не са обсъдени възраженията му за дискриминация по признак "обществено положение", наведени след приключване на съдебното дирене. По делото не е заявено искане и не са събирани и представени доказателства за дискриминационно отношение към касатора, като същият разполага с възможността по предвидения процесуален ред да претендира установяването на дискриминация при освобождаването му от служба по реда и на основание чл. 162, т. 1а ЗОВСРБ. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и заявеното искане от касационния ответник за присъждане на разноски, касационният жалбоподател С. С. следва да заплати на Министерство на отбраната сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,